1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Являва ли се член 25, параграф 2 от Правилника за вътрешния ред на Европейския парламент достатъчна правна основа за ограничаване на достъпа до сградите на Парламента само за лица, притежаващи валиден цифров COVID сертификат на ЕС, и за обработване на чувствителни лични данни на членовете на Парламента?
Отговаря ли оспорваното решение на изискванията за законност, предвидени в член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725, по отношение на обработването на лични данни?
Съвместимо ли е обработването на лични данни, съдържащи се в националните COVID сертификати, от страна на Европейския парламент за целите на ограничаване на достъпа до неговите сгради с принципа за ограничаване на целите и принципа на законност, когато такава цел не е предвидена в националното право на държавите членки?
Може ли обработването на лични данни за целите на достъп до сградите на Парламента да се основава на изключението по член 6 от Регламент (ЕС) 2018/1725?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съответстват ли на принципите на равно третиране, правна сигурност и добра администрация критериите за включване на лица в списъците с ограничителни мерки, предвидени в член 1, букви г) и ж) от Регламент 2022/330?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на обжалваните актове за включване и оставяне на името на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки?
Нарушени ли са правото на защита и правото на изслушване на жалбоподателя при приемането на обжалваните актове?
Доказано ли е по достатъчно убедителен и конкретен начин, че жалбоподателят отговаря на критерия за „виден бизнесмен“ по смисъла на член 1, буква ж) от Регламент 2022/330, и допуснал ли е Съветът явна грешка в преценката при включването и оставянето на името му в списъците?
Съответстват ли на принципа на пропорционалност и не нарушават ли непропорционално правото на собственост, свободата на стопанска инициатива и правото на упражняване на професия ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя?
Доказана ли е злоупотреба с власт от страна на Съвета при приемането на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Компетентен ли е административният орган, който е отхвърлил жалбата по административен ред на жалбоподателя, с оглед на изискванията на член 22в от Правилника за длъжностните лица?
Изпълнени ли са задълженията по член 266 ДФЕС и спазени ли са принципите за забрана на обратно действие, правото на изслушване и процесуалните гаранции при приемането на обжалваното решение?
Спазени ли са специалните гаранции за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности (информатори), включително задължението за полагане на грижа, безпристрастност, обективност и поверителност при разглеждането на жалбата по административен ред и при преназначаването на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Компетентен ли е Единният съвет за преструктуриране (SRB) да приеме решение относно преструктурирането на PNB Banka, като се има предвид оспорването на решението на ЕЦБ за класифициране на банката като значима?
Допустимо ли е SRB да приеме формално решение за неприемане на схема за преструктуриране и да направи заключения относно липсата на алтернативни мерки и липса на обществен интерес?
Извършил ли е SRB самостоятелна и правилна преценка относно това дали PNB Banka е в състояние на фалит или е вероятно да фалира по смисъла на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 806/2014?
Законосъобразно ли е проведена проверката на място от страна на ЕЦБ, върху която се основава оспорваното решение?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при приемането на оспорваното решение?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС и член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права?
Спазено ли е правото на изслушване на PNB Banka в административното производство?
Влияе ли евентуалната незаконосъобразност на решението на ЕЦБ за възпрепятстване на придобиване на квалифицирано участие от PNB Banka върху законосъобразността на оспорваното решение?
Нарушен ли е принципът на равно третиране спрямо PNB Banka?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
Нарушени ли са принципите nemo auditur propriam turpitudinem allegans и nemo potest venire contra factum proprium, както и има ли злоупотреба с власт от страна на SRB или ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Нарушен ли е принципът на състезателност чрез невъзможност на страните да представят становища и доказателства относно въпроси, повдигнати служебно от съда, по-специално по отношение на автентичността на оспорваното решение?
В достатъчна степен ли е изпълнено задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, когато на адресата не се предоставя достатъчно информация относно начина, по който индивидуалната му ситуация е била взета предвид при изчисляване на наложената сума, като същевременно се спазва търговската тайна?
Доказана ли е автентичността на решението чрез представените вътрешни процедури и документи на CRU?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли да се приеме, че член 47 във връзка с членове 7 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 93/13/ЕИО, Директива 2005/29/ЕО, както и принципът на ефективност на правото на Съюза не допускат правна уредба като член 53, параграф 9 и член 565 от Гражданския кодекс, съгласно които при предсрочна изискуемост не се преценява пропорционалността на това действие, в частност тежестта на неизпълнението на задълженията на потребителите в сравнение с размера на кредита и срока за изплащането му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Тълкувано ли е неправилно приложение XIII към Регламент REACH и Регламент № 253/2011, като се приема, че данните за коефициента на биоконцентрация (BCF) имат предимство пред други налични данни при оценката на биоакумулиращите свойства на веществата?
Спазено ли е изискването за отчитане на хибридния характер на веществата D4, D5 и D6 при прилагането на критериите за идентифициране на PBT/vPvB вещества по приложение XIII към Регламент REACH?
Тълкувано ли е неправилно изискването за използване на данни, получени при „подходящи условия“ по смисъла на приложение XIII към Регламент REACH, като се изключва поведението на веществата в реалната околна среда от оценката на опасността?
Дали Общият съд е допуснал неточност във фактическите си констатации и изопачаване на доказателствата при преценката на токсичността и биоакумулацията на D4, D5 и D6, включително по отношение на нови доказателства и оценката на примесите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 2, буква ж) и член 4 от тази директива, както и с член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че по въпроса дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила всички релевантни аспекти, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в страната на произход, трябва винаги да бъдат разгледани и преценени като едно цяло и в тяхната взаимовръзка, преди да се изясни каква пораждаща страх проявна форма на тежко посегателство може да бъде доказана въз основа на тези аспекти?
2) Ако Съдът даде отрицателен отговор на първия въпрос, обхватът на преценката на индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя в рамките на преценката по член 15, буква в) от Директива 2011/95, досежно които Съдът вече е изяснил, че трябва да бъдат отчетени, по-широк ли е от обхвата на проверката въз основа на изискването за индивидуализация по смисъла на решението на Европейския съд за правата на човека [от 17 юли 2008 г.] по дело N.A./Обединено кралство (CE:ECHR:2008:0717JUD002590407)
Могат ли тези аспекти в рамките на една и съща молба за субсидиарна закрила да бъдат отчетени при преценката както по член 15, буква б) от Директива 2011/95, така и по член 15, буква в) от тази директива?
3) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали е необходима субсидиарна закрила т.нар. подвижна скала, досежно която Съдът вече е изяснил, че трябва да се приложи при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква в) от [тази директива], е нужно да се приложи и при преценката на твърдение за страх от тежки посегателства по смисъла на член 15, буква б) от [същата]?
4) Трябва ли член 15 от Директива 2011/95 във връзка с член 1, член 4 и член 19, параграф 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че при преценката дали даден молител се нуждае от субсидиарна закрила трябва да се отчетат хуманитарни обстоятелства, които са (не)пряка последица от действия и/или бездействия на лице, причинило тежки посегателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съвместимо ли е с член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 2012/13/ЕС националната съдебна практика, която позволява на съда да преквалифицира деянието по обвинението без предварително да информира обвиняемия за новата правна квалификация и без да му осигури възможност да се защити по нея?
Допуска ли член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и членове 3 и 7 от Директива (ЕС) 2016/343, съдът да информира обвиняемия за възможността да постанови акт по различна правна квалификация на деянието и да му даде възможност да подготви защитата си по нея, когато инициативата за тази квалификация не произтича от прокурора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.