1.07 - Тълкуване на правото на Съюза
Тълкуване на правото на Съюза
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Могат ли докладите и препоръките на OLAF след приключване на външно разследване да бъдат квалифицирани като обжалваеми актове по смисъла на член 263 ДФЕС?
Произвеждат ли актовете на OLAF задължително правно действие, което да изменя съществено правното положение на засегнатите лица?
Подлежат ли на обжалване процесуалните нарушения, допуснати при изготвянето на докладите на OLAF, като самостоятелно основание за жалба пред юрисдикциите на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Съществува ли пряко засягане на жалбоподателя по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, при положение че обжалваното решение на Комисията е адресирано до друг оператор и националните органи запазват собствена преценка по индивидуалната му молба?
Произвеждат ли докладите и препоръките на ОЛАФ задължителни правни последици за националните органи относно трети лица, посочени в тях?
Гарантира ли се ефективна съдебна защита на частноправните субекти чрез наличните национални и преюдициални средства за защита срещу административни актове, произтичащи от прилагането на решения на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Как следва да се разглежда датата 31 декември 2008 г., посочена в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69 в текста ѝ на испански език — като краен срок за извършването на повторна оценка от страна на държавите членки, като крайна дата за включване в списъка в приложение I към Директива 91/414 на активните вещества, които подлежат на повторна оценка, или като последен ден от срока за подаване на съответното заявление за включване?
Изразът „най-късно до 31 декември 2008 г.“, съдържащ се в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69, означава ли, че става въпрос за императивен срок с оглед на целта на системата по Директива 91/414, който държавите членки нямат право да удължават и следователно той е окончателно определен с Директива 2008/69?
Ако бъде прието, че посоченият срок може да бъде удължен, може ли неговото удължаване да бъде допуснато поради обективни причини, представляващи непреодолима сила, или, доколкото този срок се отнася до задължението на държавите членки по член 3, същите имат право да го удължават съобразно националното си законодателство, в случаите и при условията, предвидени в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушени ли са разпоредбите на член 24 от Регламент № 73/2009 и член 71 от Регламент № 1122/2009 чрез неправилното заключение на Комисията, че нидерландската система за санкциониране при неспазване на условността е прекалено снизходителна?
Съвместима ли е с членове 4 и 5 от Регламент № 73/2009 и с принципа на правната сигурност преценката на Комисията, че Кралство Нидерландия е осъществило частичен контрол по изискването за регулаторни изисквания за управление 8 (ЕРМГ 8)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
1) Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
2) а) Като се има предвид също съображение 11 от Рамково решение 2002/475, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001?
3) Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства, да се считат за „действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт“ по смисъла на международното хуманитарно право?
4) След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
5) При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка за замразяване на средства, доколкото чрез посочените решения образуванието LTTE е включено в този списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е изискването поне 50% от финансовата подкрепа за полусубсистентни стопанства да бъде използвана за операции по преструктуриране, въпреки че такова количествено изискване не е изрично предвидено в член 33 тер от Регламент № 1257/1999?
Съвместимо ли е въвеждането на това изискване с принципа на правната сигурност?
Достатъчно мотивирано ли е съдебното решение относно валидността на изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране?
Съответства ли изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е налагането на антидъмпингови мита върху продукти, които не са били изрично посочени в уведомлението за започване на разследването и не са били обект на разследване?
Съответства ли използваната методология за определяне на нормалната стойност на продукта на изискванията за третиране на продукти, произведени в пазарни икономики, при положение че се прилага методология за непазарни икономики?
Обосновано ли е определянето на клетките и модулите като единен продукт за целите на антидъмпинговото разследване?
Спазен ли е срокът за произнасяне по искането за третиране като пазарна икономика (MET) и допустимо ли е удължаването му с оглед на принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания?
Достатъчно ли е разграничена и количествено определена вредата, причинена от дъмпинговия внос, от вредата, причинена от други фактори, така че наложеното антидъмпингово мито да не надвишава необходимото за отстраняване на вредата от дъмпинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е налагането на антидъмпингови мита върху продукти, които не са били изрично посочени в уведомлението за започване на разследването и които не са били предмет на разследване или представителна извадка?
Съответства ли методологията за определяне на нормалната стойност на продукта на изискванията на основния регламент, когато се прилага към продукти, произведени в пазарни икономики, но третирани като произхождащи от държави с непазарна икономика?
Обосновано ли е определянето на клетките и модулите като единен продукт по смисъла на антидъмпинговото разследване?
Спазен ли е срокът за произнасяне по искането за третиране като пазарна икономика (MET) и допустимо ли е прилагането на нови разпоредби с обратно действие спрямо висящи разследвания?
Достатъчно ли е разграничена и обоснована причинно-следствената връзка между вредата, причинена от дъмпинговия внос, и вредата, причинена от други известни фактори, така че наложеното мито да не надхвърля необходимото за отстраняване на вредата от дъмпинга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допустимо ли е налагането на антидъмпингови мита върху продукти, които не са били изрично посочени в уведомлението за започване на разследването и не са били обект на разследване?
Може ли да се прилага методология за изчисляване на нормалната стойност, предназначена за държави с немаркетна икономика, върху продукти, произведени в пазарни икономики?
Обосновано ли е определението на продукта, обект на разследване, като включващо едновременно фотоволтаични клетки и модули, предвид техните различия?
Спазен ли е срокът за произнасяне по искането за третиране като пазарна икономика (MET) и допустимо ли е прилагането на нови разпоредби с обратно действие?
Достатъчно ли е разграничено и отделено въздействието на дъмпинговия внос от другите фактори, причиняващи вреда на индустрията на Съюза, при определяне на причинно-следствената връзка и размера на митото?
Спазени ли са правата на защита на жалбоподателите чрез надлежно разкриване на съществените факти и съображения, довели до увеличаване на маржа на вредата?
Съдържа ли изчислението на маржа на вредата грешка, която води до неправомерно увеличаване на митото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.