1.07 - Тълкуване на правото на Съюза
Тълкуване на правото на Съюза
Дело C-696/23: Pumpyanskiy/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Тълкуван ли е правилно критерият „водещи бизнесмени, участващи в икономически сектори, предоставящи съществен източник на приходи за правителството на Руската федерация“ (т.нар. (g) критерий) и допустимо ли е ограничителните мерки да се прилагат към лица само въз основа на тяхната роля в такива сектори, без да се изисква лична връзка или влияние върху руското правителство?
Съответства ли определението на „водещ бизнесмен“ на изискванията за правна сигурност и предвидимост, и следва ли да се отчита само икономическото влияние или и политическата значимост спрямо руското правителство?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането и прилагането на ограничителните мерки?
Явява ли се (g) критерият незаконосъобразен поради липса на достатъчна връзка между засегнатите лица и режима на третата държава, и съответства ли на изискванията на член 215, параграф 2 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагането на (g) критерия, като на практика са засегнати предимно лица с руско гражданство?
Извършил ли е Общият съд грешки при преценката дали съответните икономически сектори представляват съществен източник на приходи за руското правителство и дали жалбоподателите попадат в обхвата на (g) критерия?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително правото на ефективна съдебна защита и принципът на равенство на оръжията, при разглеждането на доказателствата и мотивите за включване в списъците с ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/24: Naturvårdsverket (Traitement des déchets après reprise), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Включва ли обратното вземане съгласно член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1013/2006 задължение или право за органа по изпращането да оползотвори или обезвреди отпадъците след обратното вземане, когато за обратния превоз са изготвени документ за нотификация и документ за превоз, в които се посочва как ще се третират отпадъците в страната по местоназначение?
При какви обстоятелства член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) от Регламент № 1013/2006 може да бъде приложен от органа по изпращането за оползотворяване или обезвреждане на отпадъци при незаконен превоз на отпадъци в страната изпращач
Как се отнася член 24, параграф 2, първа алинея, буква г) към член 24, параграф 2, първа алинея, буква в) от този регламент
Например могат ли обратното вземане и оползотворяването/обезвреждането да се извършат съгласно букви в) и г) заедно, или за да се приложи едната буква, е необходимо да не е било възможно до се проведе процедурата по непосредствено предходната буква?
Ако член 24, параграф 2 от Регламент № 1013/2006 може да се тълкува в смисъл, че след обратното вземане на отпадъците органът по изпращането има право окончателно да се разпореди с тях дори когато първоначалният изпращач желае да ги получи обратно, съвместимо ли е това тълкуване със защитата на правото на собственост съгласно член 17 от Хартата и член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/24: Tradeinn Retail Services, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Може ли притежателят на национална марка да иска съгласно член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 да се забрани на лице да притежава в чужбина нарушаващи негова марка стоки с цел да ги предлага или да ги пуска на пазара в държавата, в която тази марка се ползва със защита?
Има ли значение по отношение на понятието „притежаване“ по смисъла на член 10, параграф 3, буква б) от Директива 2015/2436 дали е налице фактическа възможност за достъп до нарушаващата марката стока, или е достатъчна възможността да може да се въздейства на лице, което има фактически достъп до тази стока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/24: MET Magyarország и Global NRG ROM, Съдебно решение от 23 юли 2025 г.
Трябва ли предвид принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания член 35, параграф 1 от Регламент 2017/460 да се тълкува в смисъл, че от обхвата на посочения регламент са изключени и дългосрочните договори за резервиране на капацитет, сключени преди 2017 г., в чиито клаузи за ценообразуване не се предвижда, че капацитетно и/или стоково базираната тарифа за пренос, определена към момента на сключване на договора, може да се променя единствено по формула, която е предварително установена и е основана на индекса на потребителските цени, определен от Националната статистическа служба, а се предвижда — поради наличието на императивна разпоредба от националното право — че се прилага регулираната тарифа за ползване на мрежата вместо изчислената тарифа, ако първата е по-ниска, като регулираната тарифа е тази, която страните ще индексират през следващия период, като освен това се има предвид, че при определяне на регулираната тарифа компетентният орган, освен индексацията, взема предвид новите краткосрочни договори за резервиране на капацитет, сключени за съответния газопровод за междусистемно свързване, и приходите от тези договори, както и вътрешната норма на възвръщаемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/24: Sánchez Romero Carvajal Jabugo, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли член 9, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО да се тълкува в смисъл, че притежателят на по-ранна марка, който в извънсъдебно предупреждение, отправено до притежателя на по-късна марка и целящо преустановяването на използването на последната, е посочил краен срок за предявяването на иск за обявяване на недействителност на тази марка, който срок съвпада с изтичането на предвидения в този член 9, параграф 1 период на изгубване на права от пет последователни години, може да поиска след посочената дата обявяването на недействителност на основание недобросъвестност на притежателя на по-късната марка при подаването на заявката за регистрация на същата, дори ако към момента на това предупреждение посоченият притежател на по-ранната марка е разполагал с всички необходими данни, за да счита, че това подаване е било извършено недобросъвестно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-776/23: Комисия/Испания (Participations indirectes), Съдебно решение от 26 юни 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) 26 юни 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Държавни помощи — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Система на данъчно облагане — Разпоредби относно корпоративния данък, позволяващи на дружествата, които подлежат на данъчно облагане в Испания, да амортизират репутацията, която произтича от придобиването на дялови участия в дружества, подлежащи на данъчно облагане извън тази държава членка — Решения на Европейската комисия, с които тези разпоредби се квалифицират като схема за държавни помощи и се разпорежда възстановяването на помощите, с изключение на тези, свързани с преките и непреките дялови участия, придобити преди конкретна дата, определена от Комисията за целите на защитата на оправданите правни очаквания — Последващо решение на Комисията, с което се разпорежда възстановяването на всички помощи, свързани с непреките дялови участия — Правна сигурност“ По съединени дела C‑776/23 P—C‑780/23 P с предмет пет жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени на 14 декември 2023 г., Европейска комисия, представлявана от P. Němečková, B. Stromsky и C. Urraca Caviedes, жалбоподател, като другите страни в производството са: Кралство Испания, представлявано първоначално от A. Gavela Llopis и I. Herranz Elizalde, а впоследствие от A. Gavela Llopis, жалбоподател в първоинстанционното производство (C‑776/23 P), Banco Santander SA, установено в Сантандер (Испания), Santusa Holding SL, установено в Боадиля дел Монте (Испания), представлявани от E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, A. Lamadrid de Pablo и V. Romero Algarra, abogados, Abertis Infraestructuras SA, установено в Барселона (Испания), представлявано от E. Abad Valdenebro, R. Calvo Salinero, M. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/24: A.En. Slovensko, Определение от 28 април 2025 г.
Приложими ли са разпоредбите на Директива 2009/133 към операции по внасяне на активи между дружества, установени в една и съща държава членка?
Компетентен ли е Съдът на ЕС да тълкува разпоредби на правото на Съюза в случаи, когато националното право не препраща към тях по директен и безусловен начин относно вътрешни ситуации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/23: Amilla, Съдебно решение от 10 април 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 1 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC, поради това, че тя включва в понятието „непочтено и недобросъвестно поведение“ на длъжника негови действия, насочени към кредитори на трети лица, различни от включените в списъка на кредиторите във воденото спрямо него производство по несъстоятелност на физическо лице?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC с член 20 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото предвижда изключение в производството за предоставяне на втори шанс, което не позволява приключване на същото с пълно опрощаване на задълженията?
Съвместима ли е разпоредбата на член 487, параграф 1, точка 4 от TRLC със съображение 79 и член 20, параграф 2 от Директивата за преструктурирането и несъстоятелността, доколкото тази национална разпоредба не предвижда отчитане на индивидуалното положение на длъжника, установявайки изключение от обективен характер, без възможност за испанските съдебни органи да преценяват личното поведение на длъжника, който се ползва от производството за предоставяне на втори шанс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-269/23: Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия, Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Позволява ли Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския съюз Комисията да квалифицира като субсидии финансови помощи, предоставени от правителството на трета държава, когато те са предоставени на предприятия в държавата на произход или износ въз основа на поведението на последното правителство?
Може ли орган на държавата на произход или износ да бъде квалифициран като предоставящ субсидия по смисъла на член 4 от Регламент 2016/1037, когато финансовата помощ произтича от орган на друга държава?
Правилно ли е определено референтното положение за установяване на отказ или несъбиране на публични приходи и за изчисляване на ползата по член 3, точка 1, буква а), подточка ii), член 3, точка 2 и член 5 от Регламент 2016/1037?
Може ли предоставеното от египетското правителство фискално третиране на загубите от курсови разлики вследствие на обезценяване на египетската лира да бъде квалифицирано като de facto специфична субсидия по смисъла на член 3, точка 2 и член 4, параграф 2, буква в) от Регламент 2016/1037?
Следва ли изчисляването на размера на подлежащите на изравняване субсидии да се извършва индивидуално за всяко предприятие получател, независимо от принадлежността му към група, съгласно членове 1, 5 и 6 от Регламент 2016/1037?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/23: PT Pelita Agung Agrindustri и PT Permata Hijau Palm Oleo/Комисия, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Правилно ли е тълкуван и приложен член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/1037 при определянето на значителен ценови натиск и подбиване на цените вследствие на субсидирания внос на биодизел от Индонезия?
Следва ли съдилищата на Европейския съюз да вземат предвид и да прилагат заключенията на специалната група на СТО „ЕС-биодизел (Индонезия)“ при анализа на методите за изчисляване на подбиването на цените?
Изисква ли член 8, параграф 1 от Регламент 2016/1037 извършването на корекции на цените при сравнение на различни видове биодизел за целите на определяне на вредата?
Може ли да се приеме за обективна и достоверна оценка на подбиването на цените, когато анализът обхваща само част от продажбите на промишлеността на Съюза?
Допустимо ли е използването на метода на отнасяне по член 7, параграф 2 от Регламент 2016/1037, когато субсидиите не са обвързани с изработените, произведените, изнесените или превозваните количества?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с начина на отнасяне на субсидиите към оборота на жалбоподателите при изчисляване на размера на ползата от субсидията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.