1.07 - Тълкуване на правото на Съюза
Тълкуване на правото на Съюза
Дело C-395/14: Vodafone, Съдебно решение от 14 януари 2016 г.
Следва ли член 7, параграф 3 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато националният регулаторен орган е задължил оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила, да предоставя услуги по терминиране на повиквания в мобилна мрежа и след предвидената в тази разпоредба процедура е подложил на одобрителен режим цените за тези услуги, този национален регулаторен орган отново е длъжен да провежда тази процедура всеки път преди да даде на оператора одобрение за тези цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/15: Firma Theodor Pfister, Съдебно решение от 23 декември 2015 г.
Член 27, параграф 3, първа алинея, второ изречение от Регламент (ЕО) № 882/2004 позволява ли, за преходния период през 2007 година, събиране на такси в областта на хигиената на месото, покриващи разходите, въз основа на предходно приложимото право (Директива 85/73...)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/14: Lazar, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“) да се тълкува за целите на определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „вреди“ или като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/14: Jakutis и Kretingalės kooperatinė ŽŪB, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.
1) По отношение на преценката на равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с членове 7 и 121 от него:
а) Трябва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 10, параграф 1 и член 121 да се тълкува в смисъл, че през 2012 г. равнището на надвишаващите 5000 EUR директни плащания в държавите членки, различни от новите, е 90 %?
б) При утвърдителен отговор на първи въпрос, буква а), това означава ли, че през 2012 г. равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, не е било изравнено съгласно текста и целите на член 10, параграф 1 и член 121 от Регламент № 73/2009?
в) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и Работен документ DS/2011/14/REV2, в които за целите на сравнението се установява различна основа за директните плащания — в новите държави членки равнището на директните плащания се определя, без да е извършена модулация (90 % съгласно член 121 от посочения регламент), докато в държавите членки, различни от новите, е извършена модулация (100 %, намалени с 10 % съгласно член 7, параграф 1, буква г) от същия регламент) — в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г. и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на добра администрация, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на ОСП, посочени в член 39 ДФЕС?
2) Във връзка с несъвместимостта на член 10, параграф 1, на член 132, параграф 2, края на последната алинея от Регламент № 73/2009 и на приетите въз основа на тях мерки от правото на Европейския съюз с Акта за присъединяване от 2003 г. и принципи на Европейския съюз:
а) Последната част на член 10, параграф 1 от Регламент № 73/2009 („[…] като се вземат предвид намаленията, прилагани съгласно член 7, параграф 1“) и член 132, параграф 2, краят на последната алинея („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), както и приетите въз основа на тях Работен документ DS/2011/14/REV2 и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г., който не предвижда модулацията на директните плащания и намалението на [ДНДП] в новите държави членки и/или годината, в която се предполага, че са изравнени директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите?
б) Член 10, параграф 1 и член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009, както и Работен документ DS/2011/14/REV2 и Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен, доколкото съгласно текста и целите им през 2012 г. се извършва модулация на директните плащания и се намаляват [ДНДП] в новите държави членки, които са подпомагани в значително по-малка степен от държавите членки, различни от новите, в противоречие ли са с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на лоялна конкуренция и на недопускане на дискриминация, както и с целите на ОСП, посочени в член 39 ДФЕС, в частност тази за увеличаване на селскостопанската производителност?
в) Изменението на член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009 („[…] като от 2012 г. се отчита прилагането на член 7, параграф 1 във връзка с член 10“), въведено с поправка (изменението не е от техническо естество и текстът е основно изменен, доколкото съгласно разпоредбата се е предполагало, че директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите, са изравнени през 2012 г.), в противоречие ли е с принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правна сигурност, на добра администрация и на недопускане на дискриминация?
г) Понятието „dydis“ [„ниво“], употребено в член 1в [от Регламент № 1259/1999], същото значение ли има като понятието „lygis“ [„равнище“] в член 132, параграф 2, последна алинея от Регламент № 73/2009?
3) Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен и Работен документ DS/2011/14/REV2, които не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и не са надлежно мотивирани (те са приети само въз основа на презумпцията, че през 2012 г. е изравнено равнището на директните плащания в новите държави членки и в държавите членки, различни от новите), в противоречие ли са с Акта за присъединяване от 2003 г. и с принципите на правото на Европейския съюз, и по-специално принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на добра администрация
При утвърдителен отговор, трябва ли член 1, параграф 4 от Решение за изпълнение C(2012) 4391 окончателен да бъде отменен като противоречащ на Регламент № 73/2009 и Акта за присъединяване от 2003 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/14: Saudaçor, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Може ли понятието „публичноправен субект“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112 да се тълкува с оглед на понятието за публичноправен субект, установено в член 1, параграф 9 от Директива 2004/18?
Съответства ли на понятието „публичноправен субект“, действащ в качеството си на публичен орган по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112, образувание, учредено под формата на акционерно дружество с изцяло публичен капитал, притежаван на 100 % от RAA, с предмет консултантски и управленски услуги в областта на регионалната система на здравеопазване с оглед организацията и рационализацията на тази система, като въпросните услуги се предоставят по програмни договори, сключени с посочения регион, който по делегация упражнява правомощия в тази област и на когото е възложено първоначално задължението да предоставя публичната услуга по здравеопазване?
В контекста на разпоредбите на посочената директива може ли насрещната престация, получавана от въпросното дружество, изразяваща се в предоставянето на необходимите финансови средства за изпълнението на програмните договори, да се счита за възнаграждение за извършените услуги за целите на облагане с ДДС?
При утвърдителен отговор, въпросното дружество отговаря ли на необходимите изисквания, за да се ползва от правилото за третиране като данъчно незадължено по ДДС лице съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/14: Hedqvist, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че сделките, описани като обмяна на виртуална валута срещу традиционна валута и обратно, извършени от доставчика срещу възнаграждение, добавено от него при определянето на обменния курс, представляват възмездна доставка на услуга?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 135, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че горепосочените обменни сделки са освободени от данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-494/14: Axa Belgium, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Трябва ли думите „трето лице“ в член 85а, параграф 1 от Правилника […] да получат самостоятелно тълкуване в правото на Съюза, или те препращат към смисъла, който тези думи имат в националното право?
В случай че следва да получат самостоятелно тълкуване, то трябва ли да е в смисъл, че включват всяко лице, което може да отговаря за смъртта, злополуката или болестта, или единствено лицето, което носи отговорност поради своето виновно поведение?
В случай че думите „трето лице“ препращат към националното право, правото на Съюза задължава ли националния съд да уважи суброгационния иск, предявен от Европейския съюз, когато един от служителите му е пострадал от пътнотранспортно произшествие, в което е участвал водач на превозно средство, чиято отговорност не е била доказана, доколкото член 29bis от Закона от 21 ноември 1989 г. […] предвижда автоматично обезщетение на слабо защитените ползватели от застрахователите, които покриват отговорността на собственика, водача или ползвателя на моторното превозно средство, участвало в произшествието, без да е необходимо да се доказва отговорността на последните?
От съдържанието или структурата на разпоредбите на Правилника […] следва ли, че разходите, направени от Европейския съюз по силата на членове 73 и 78 от този правилник, трябва да останат окончателно за сметка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/14: Nike European Operations Netherlands, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
1) Следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че с израза „в съответния случай […] тези действия“ се има предвид, че след съобразяване на всички обстоятелства по случая същото правно действие не подлежи на отмяна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и в случай че ответникът по такъв иск се е позовал на разпоредба от закон по смисъла на член 13, първо тире от този регламент, съгласно който заплащането на изискуемо парично задължение може да бъде оспорено единствено ако са налице предвидените в тази разпоредба обстоятелства, които обаче не са посочени в иска, предявен на основание, изведено от правото на държавата по образуване на производството по несъстоятелност:
а) налице ли са основания да се приеме, че е недопустимо член 13 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че след като веднъж е узнала съдържанието на тази правна разпоредба, оспорващата страна трябва да се позове на тези обстоятелства, ако съгласно националното право на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност тази страна е била длъжна да представи всички обстоятелства, обосноваващи предявения иск, с който се оспорва съответното действие, или
б) без да е необходимо оспорващата страна да се позовава изрично на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че същите обстоятелства не са налице в конкретния случай, поради което е невъзможна отмяната въз основа на спорната разпоредба?
3) Без значение какъв ще е отговорът на втория въпрос, буква а), следва ли този член 13 да се тълкува в смисъл, че:
а) ответникът има задължение да докаже, че в конкретния случай не са налице посочените обстоятелства в тази разпоредба, или
б) разпределянето на тежестта на доказване относно наличието на тези обстоятелства може да се определи в съответствие с приложимия към съответното правно действие закон на държава членка, различна от държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност, който предвижда, че оспорващата страна носи тежестта на доказване, или
в) член 13 следва да се тълкува също и в смисъл, че на въпроса относно разпределянето на тежестта на доказване следва да се отговори въз основата на националното законодателство на държавата на сезирания съд?
4) Следва ли същият член 13 да се тълкува в смисъл, че с формулировката „не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“ се обхващат, освен законодателството относно несъстоятелността, и приложимите към това действие общи разпоредби и принципи на това право?
5) При положителен отговор на първия въпрос:
а) следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че ответникът трябва да докаже освен това, че законът по смисъла на член 13 не съдържа нито общи, нито специални разпоредби или принципи, допускащи оспорване въз основа на изложените фактически обстоятелства, и
б) позволява ли посоченият член 13 на съответния съд, ако той прецени, че ответникът е изложил достатъчно доводи в своя подкрепа, да изиска от другата страна по делото да докаже наличието на дадена разпоредба или принцип на законодателството в материята на несъстоятелността или на приложимия към съответното действие общ закон на държава членка, различна от държавата членка по образуването на производството по несъстоятелност по смисъла на член 13, която разпоредба или принцип обаче допуска оспорването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/14: Grupo Itevelesa и др., Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Член 2, параграф 2, буква г) от Директивата за услугите изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства, когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?
При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства принципно попадат в приложното поле на Директивата за услугите), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?
Ако Директивата за услугите е приложима към дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от Директива 2009/40 позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията
Съображенията, съдържащи се в точка 26 от решение Комисия/Португалия (C‑438/08, EU:C:2009:651), влияят ли върху отговора на този въпрос?
Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директивата за услугите или, ако същата не е приложима — с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на проверката на техническата изправност със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-362/14: Schrems, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Дали и в каква степен член 25, параграф 6 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с членове 7, 8 и 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че прието въз основа на тази разпоредба решение като Решение 2000/520, с което Комисията констатира, че трета страна гарантира достатъчна степен на защита, е пречка надзорен орган на държава членка по смисъла на член 28 от посочената директива да разгледа жалбата на лице — отнасяща се до защита на неговите права и свободи при обработването на засягащи го лични данни, които са били прехвърлени от държава членка към тази трета страна — ако то твърди, че действащите в момента право и практики в третата страна не гарантират достатъчна степен на защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.