1.07 - Тълкуване на правото на Съюза
Тълкуване на правото на Съюза
Дело C-547/14: Philip Morris Brands и др., Съдебно решение от 4 май 2016 г.
Член 24, параграф 2 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат по-строги от предвидените в Директивата правила във връзка със стандартизирането на опаковките на тютюневите изделия, и с оглед на това тълкуване невалиден ли е член 24, параграф 2 поради това, че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание?
Член 13, параграф 1 от Директива 2014/40 трябва ли да се тълкува в смисъл, че забранява поместването на определена информация на етикетите на потребителските опаковки, на външните опаковки и на самите тютюневи изделия, макар тази информация да е фактически вярна, и ако трябва да се тълкува в този смисъл — дали разпоредбата е невалидна, поради това че е приета в нарушение на член 11 от Хартата и принципа на пропорционалност?
Невалидни ли са членове 7 и 18 и член 24, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/40, както и разпоредбите на дял II, глава II от тази директива, поради това че член 114 ДФЕС не представлява подходящо правно основание, или поради нарушение на принципа на пропорционалност или на принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/14: Borealis Polyolefine, Съдебно решение от 28 април 2016 г.
Невалидни ли са член 15, параграф 3 от Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година, доколкото тази разпоредба изключва възможността да се вземат предвид емисиите от генератори на електроенергия при определянето на максималното годишно количество квоти по смисъла на член 10а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО?
Невалидни ли са член 4 от Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година и приложение II към него, доколкото определеният корекционен коефициент се основава на данни, които не са съгласувани помежду си, и поради това не отговарят на изискванията на член 10а, параграф 5, първа алинея, буква б) от Директива 2003/87/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/14: X, Съдебно решение от 27 април 2016 г.
Допуска ли Регламент № 1186/2009 възможността едно физическо лице да има обичайно място на пребиваване едновременно в държава членка и в трета страна и, при утвърдителен отговор, предвиденото в член 3 от този регламент освобождаване от вносни мита приложимо ли е за личното имущество, което това физическо лице пренася в Европейския съюз, когато напуска обичайното си място на пребиваване в третата страна?
В случай че Регламент № 1186/2009 изключва възможността за две обичайни места на пребиваване и преценката на всички обстоятелства не е достатъчна, за да се определи обичайното място на пребиваване: въз основа на какво правило или с помощта на какви критерии следва тогава да се определи — за целите на прилагането на този регламент — в коя държава е обичайното място на пребиваване на заинтересуваното лице в случай като разглеждания в главното производство, в който лицето има както лични, така и професионални връзки в третата страна и лични връзки в държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-315/14: Marchon Germany, Съдебно решение от 7 април 2016 г.
Трябва ли член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба, съгласно която „нови клиенти“ могат да бъдат и привлечените от търговския представител клиенти, които вече поддържат търговски отношения с принципала във връзка с продаваните от него продукти от дадена продуктова гама, но не и във връзка с продукти, изключителното разпространение на които принципалът е възложил на търговския представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/15: Liffers, Съдебно решение от 17 март 2016 г.
Може ли разпоредбата на член 13, параграф 1 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че увредено в резултат на нарушение на право на интелектуална собственост лице, което претендира обезщетение за имуществени вреди, определено въз основа на размера на авторските и лицензионните възнаграждения или хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят беше поискал разрешение да използва въпросното право на интелектуална собственост, няма право освен това да претендира и обезщетение за причинените му неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/14: National Iranian Oil Company/Съвет, Съдебно решение от 1 март 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на спорния регламент, включително относно посочването на правното основание?
Допустимо ли е спорният регламент да бъде приет на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, вместо на член 215 ДФЕС, и изпълнени ли са условията за това?
Законосъобразно ли е предоставено изпълнително правомощие на Съвета съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС и надлежно ли е мотивирано това изключение от общото правило?
Явява ли се съществен порок липсата на изрично позоваване на член 291, параграф 2 ДФЕС като правно основание в спорния регламент?
Съвместим ли е правният критерий за включване в списъка, изведен от предоставянето на подкрепа на правителството на Иран, с изискванията за правна сигурност, предвидимост и правата на засегнатите лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-443/14: Alo, Съдебно решение от 1 март 2016 г.
Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95 задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между различните компетентни в тази област институции на националната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- и интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- и интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-659/13: C & J Clark International, Съдебно решение от 4 февруари 2016 г.
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 2, параграф 7, буква б) и член 9, параграф 5 от Регламент № 384/96, като се има предвид, че Комисията не е разгледала исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, подадени от производители износители в Китай и Виетнам, които не са били включени в представителната извадка съгласно член 17 от Регламент № 384/96?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 384/96, като се има предвид, че Комисията не се е произнесла в рамките на три месеца след започването на процедурата по разследване по исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, подадени от производители износители в Китай и Виетнам, които не са били включени в представителната извадка съгласно член 17 от Регламент № 384/96?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 2, параграф 7, буква в) от Регламент № 384/96, като се има предвид, че Комисията не се е произнесла в рамките на три месеца след започването на процедурата по разследване по исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, подадени от производители износители в Китай и Виетнам, които са били включени в представителната извадка съгласно член 17 от Регламент № 384/96?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 3, член 4, параграф 1, член 5, параграф 4 и член 17 от Регламент № 384/96, като се има предвид, че недостатъчен брой представители на производството на Съюза са оказали сътрудничество на Комисията, което да ѝ позволи да направи валидна оценка на вредата и съответно на причинно-следствената връзка?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 3, параграф 2 от Регламент № 384/96 и член 296 ДФЕС, като се има предвид, че доказателствата в преписката по разследването показват, че при оценката на вредата за производството на Съюза са били използвани неверни по същество данни, и като се има предвид, че в окончателния регламент не се съдържа никакво обяснение за причината, поради която тези доказателства не са били взети предвид?
Невалиден ли е окончателният регламент, доколкото нарушава член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96, като се има предвид, че последиците от други фактори, за които е известно, че причиняват вреда, не са били надлежно отделени и отграничени от последиците на вноса, за който се твърди, че е дъмпингов?
До каква степен съдилищата в държавите членки могат да се позовават на тълкуването на спорния регламент, което Съдът е направил в решение Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет (C‑249/10 P, EU:C:2012:53), както и в решение Zhejiang Aokang Shoes/Съвет (C‑247/10 P, EU:C:2012:710), за да приемат, че сборове не са били дължими по смисъла на член 236 от Митническия кодекс от дружества, които, подобно на жалбоподателите по делата, по които са постановени решенията Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет и Zhejiang Aokang Shoes/Съвет, не са били включени в представителна извадка, но са подали искания за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, които не са били разгледани?
Валидни като цяло ли са окончателният регламент и регламентът за продължаване, доколкото не са отменени с решения Brosmann Footwear (HK) и др./Съвет (C‑249/10 P, EU:C:2012:53) и Zhejiang Aokang Shoes/Съвет (C‑247/10 P, EU:C:2012:710)?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, но посочените регламенти не са невалидни като цяло:
а) По отношение на кои износители и производители в Китай и Виетнам, от които жалбоподателят е получавал стоки през периода 2006—2011 г., са невалидни окончателният регламент и регламентът за продължаване?
б) Представлява ли пълното или частично обявяване на посочените регламенти за невалидни непредвидимо обстоятелство или непреодолима сила по смисъла на член 236, параграф 2, втора алинея от Митническия кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/15: BP Europa, Съдебно решение от 28 януари 2016 г.
Следва ли член 10, параграф 4 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидените в него условия са изпълнени само когато цялото количество стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнало на мястото на получаване или, като се има предвид член 10, параграф 6 от тази директива, това правилото може да се прилага и по отношение на случаи, в които само част от количеството акцизни стоки, движещи се под режим на отложено плащане на акциз, не е пристигнала на мястото на получаване?
Следва ли член 20, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че движението на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз приключва едва когато получателят изцяло е разтоварил пристигналото при него транспортно средство, поради което установяването на липси по време на разтоварването се счита, че е извършена все още по време на движението?
Допуска ли член 10, параграф 2 във връзка с член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО национална разпоредба, която поставя компетентността за събиране на данъка на държавата членка на получаване (наред с изключването на случаите, уредени в член 7, параграф 4 от [тази директива]) единствено в зависимост от установяването на допусната нередовност и от невъзможността да се определи къде е допусната нередовността, или е необходимо допълнително да се установи, че в резултат на извеждането им от режим на отложено плащане на акциз акцизните стоки са освободени за потребление?
Следва ли член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че при установяването на нередовност в съответствие с член 10, параграф 2 от тази директива трябва да се приеме, че акцизните стоки, които се движат под режим на отложено плащане на акциз и не са пристигнали на мястото на получаване, се освобождават за потребление във всички случаи, в които не може да бъдат представени предвидените в член 7, параграф 4 от посочената директива доказателства за пълното унищожаване или безвъзвратната загуба на установените липси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-521/14: SOVAG, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.
Трябва ли член 6, точка 2 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че приложното му поле обхваща иск, предявен от трето лице съгласно националните разпоредби срещу ответника в първоначалното производство, чийто предмет представлява искане, тясно свързано с това първоначално дело, за възстановяване на обезщетението, изплатено от третото лице на ищеца в първоначалното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.