1.04 - Основни права
Основни права
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Обосновано ли е включването и оставането на името на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки въз основа на твърденията за делови и семейни връзки с лице, за което се прилагат ограничителни мерки, и съществува ли реален риск от заобикаляне на санкциите чрез тези връзки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Решение от **.**.2022 г.
Липса на нарушение от страна на жалбоподателя на член 4, параграф 1 и на член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004
Нарушение на член 14 от Регламент № 139/2004
Нарушение на член 18 от Регламент № 139/2004 и на член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е с членове 266 и 264 ДФЕС и с принципа на ефективна съдебна защита Комисията да отстрани с обратна сила нарушение на съществено процедурно изискване чрез повторно налагане на антидъмпингови мита?
Разполага ли Комисията с валидно правно основание за приемане на обжалвания регламент и спазен ли е принципът на добро администриране при повторното налагане на антидъмпинговите мерки?
Превишила ли е Комисията компетентността си, като е забранила възстановяването на антидъмпингови мита и е наредила събиране на вече възстановени суми, с което е нарушила член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допусната ли е явна фактическа грешка при определянето на релевантния пазар като силно диференциран и характеризиращ се с различни сегменти?
Съответства ли анализът на конкуренцията на правилно определения релевантен пазар или е налице вътрешно противоречие при разглеждането на пазара и сегментите му?
Допуснати ли са явни грешки при оценката на конкурентната ситуация на релевантния пазар или в специфичните му сегменти?
Съответства ли подходът на Комисията в обжалваното решение на подхода, възприет в предходното решение KME/MKM, и допустимо ли е отклонение без обективна обосновка?
Допустимо ли е прилагането на теория за вредата, която смесва хоризонтални и вертикални ефекти при оценката на концентрацията?
Обосновано ли е заключението, че индустриалните клиенти имат ограничени възможности да сменят доставчици на релевантния пазар?
Допуснати ли са явни грешки при оценката на вероятността за повишаване на цените вследствие на концентрацията?
Обосновано ли е заключението, че промяната от съвместен към едноличен контрол върху Schwermetall води до засилване на антиконкурентните ефекти?
Достатъчни и подходящи ли са предложените ангажименти за отстраняване на установените конкуренционни опасения?
Допуснати ли са явни грешки при оценката на резултатите от пазарния тест относно третите предложени ангажименти?
Спазени ли са съществените процедурни изисквания и принципът на добра администрация в административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Как следва да се изчислява срокът за представяне на отговори по член 179 във връзка с член 60 и член 58, параграф 1, буква б) от Процедурния правилник на Общия съд, и допуска ли се отклонение от тези правила на основание национални процесуални различия?
Кои обстоятелства се считат за непреодолима сила или непредвидени обстоятелства по смисъла на член 45 от Статута на Съда на Европейския съюз, и могат ли грешки на служители или доставчици на услуги да бъдат основание за удължаване на процесуалните срокове?
Води ли стриктното прилагане на процесуалните срокове до нарушаване на правото на изслушване и на ефективна съдебна защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е искането за установяване на неправомерно бездействие на Комисията, доколкото жалбоподателят действа в лично качество или като приобретател на права от Broncho-Air Medizintechnik?
Правилно ли е определен началният момент на срока за предявяване на иска по член 265 ДФЕС и спазен ли е този срок?
Спазено ли е изискването за мотивиране при преценката дали поканата за предприемане на действия е отправена в разумен срок?
Може ли искът да бъде отхвърлен поради неразумно дълъг срок между възникването на задължението на Комисията и отправянето на поканата за действие от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е правото на заявителя да бъде изслушан преди приемането на актовете за поддържане на ограничителните мерки срещу него?
Допуснал ли е Общият съд явна грешка при преценката, като е приел, че поддържането на ограничителните мерки срещу заявителя е обосновано с оглед на актуалните факти и връзките му с управляващите власти в Демократична република Конго?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Чл. 8 от Директива 2014/42 допуска ли национален закон, съобразно който след обезпечаване на имущество, иззето като евентуално средство или облага от престъпление, в съдебната фаза на процеса засегнатото лице няма право да се обърне към съда с искане за връщане на това имущество?
Съответен ли е на чл. 4 ал. 1 вр чл. 2 ал. 3 от Директива 2014/42 и чл. 17 от Хартата национален закон, съобразно който конфискация на „средство на престъплението“ не се допуска спрямо вещ, чиято собственост принадлежи на трето лице, което не участва в престъпната дейност, но е предоставило тази вещ за трайно ползване на подсъдимия по такъв начин, че във вътрешните им отношения именно подсъдимият упражнява правото на собственост?
При отрицателен отговор — чл. 8, ал. 6, изр. 2 и ал. 7 от Директива 2014/42 поставя ли задължение за такова тълкуване на националния закон, съобразно което на това трето лице, чието имущество е обезпечено и може да бъде конфискувано като средство на престъплението, се позволява да участва в производството, което може да завърши с конфискация и се позволява да обжалва решението за такава конфискация пред съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 3, параграфи 1 и 2 от Хагския протокол […] да се тълкува в смисъл, че кредитор [по вземане за издръжка], който е дете, може да придобие ново обичайно място на пребиваване в държавата, в която то е било неправомерно задържано, ако съдът постанови връщането му в държавата, в която обичайно е пребивавало непосредствено преди неправомерното задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.