1.04 - Основни права
Основни права
Дело C-203/15: Tele2 Sverige, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:
а) достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 [от акта за преюдициално запитване] начин и
б) изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 [от акта за преюдициално запитване] начин, и
в) всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37 [от акта за преюдициално запитване]?
Установява ли решение Digital Rights (и конкретно точки 60—62) императивни изисквания на правото на Съюза, приложими по отношение на националния режим на държава членка относно достъпа до запазени в съответствие с националното законодателство данни, за да бъде този режим в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата?
Разширява ли решение Digital Rights обхвата на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/15: Eurosaneamientos и др., Съдебно решение от 8 декември 2016 г.
Следва ли член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, според което хонорарите на доверениците се определят по тарифа, която може да се намали или увеличи само в рамките на 12 % и чието стриктно прилагане се проверява от националните юрисдикции, които обаче не могат при изключителни обстоятелства да се отклоняват от определените с тази тарифа граници?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, доколкото запитващите юрисдикции считат, че то не може да бъде обосновано с наложителна причина, свързана с обществения интерес по смисъла на член 4, точка 8 от Директива 2006/123, и че то не отговаря на изискванията за пропорционалност и необходимост по смисъла на член 15, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от тази директива?
Следва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, което не позволява на клиентите да оспорват ефективно хонорарите на съдебния довереник, когато същите са несъразмерни и не съответстват на действително извършената работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-408/15: Ackermann Saatzucht и др./Парламент и Съвет, Съдебно решение от 24 ноември 2016 г.
Притежават ли жалбоподателите качеството на индивидуално засегнати лица по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, поради специфични правни характеристики, свързани с изключението за селекционери?
Длъжни ли са институциите на Европейския съюз да вземат предвид по-висшестоящи правни норми, включително член 13 от Хартата на основните права и Конвенцията UPOV, при приемането на оспорения регламент, доколкото той засяга правата на селекционерите?
Нарушава ли отказът за допустимост на жалбата правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Следва ли от разпоредбите на член 14 от Директива 91/414, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламент № 1107/2009, респ. член 19 от Директива 98/8, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2[, втора алинея] от Директива 2003/4, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от [акта за преюдициално запитване] доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 [от този акт] съдържание на документите?
а) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, […] от Директива 2003/4 следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на член 4, параграф 2, [първа алинея,] буква г) [от Директива 2003/4] следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/15: Private Equity Insurance Group, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47 във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/15: Lesoochranárske zoskupenie VLK, Съдебно решение от 8 ноември 2016 г.
Възможно ли е — в случай на твърдяно нарушение на правото на висока степен на защита на околната среда, въведено по отношение на Европейския съюз основно посредством Директива 92/43, доколкото тя спомага по-специално да се получи становището на обществеността по проект, който може да има съществено въздействие върху специални защитени зони, включени в европейската екологична мрежа „Натура 2000“ — надлежно да се гарантира предвиденото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правата, които жалбоподателят в качеството си на учредено на национално равнище сдружение с нестопанска цел с предмет на дейност опазване на околната среда предявява съгласно член 9 от Орхуската конвенция и в рамките, указани в решение на Съда на Европейския съюз от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie (C‑240/09, EU:C:2011:125), когато национална юрисдикция прекратява съдебния контрол по спор във връзка с решение, с което се отказва признаването на статут на страна в административно производство по издаване на разрешително, както e в разглеждания случай, и жалбоподателят е приканен да подаде жалба в качеството на лице, което не е допуснато да участва в посоченото административно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/15: Paoletti и др., Съдебно решение от 6 октомври 2016 г.
Следва ли член 7 от ЕКПЧ, член 49 от Хартата и член 6 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че присъединяването на Румъния към Съюза на 1 януари 2007 г. е довело до декриминализиране на предвиденото в член 12 от Законодателен декрет № 286/1998 деяние подпомагане на имиграцията, както и на престоя на румънски граждани на територията на италианската държава?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не може да приложи принципа за обратно действие на по-благоприятната норма (in mitius) по отношение на лицата, които преди 1 януари 2007 г. (или друга по-късна дата, насочваща към пълното действие на Договора) — датата на влизане в сила на присъединяването на Румъния към Европейския съюз, са извършили нарушение на член 12 от Законодателен декрет № 286/1998, тъй като са подпомагали имиграцията на румънски граждани — деяние, което е декриминализирано, считано от 1 януари 2007 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-426/15: Diputación Foral de Bizkaia/Комисия, Определение от 5 октомври 2016 г.
Как следва да се определя датата на предоставяне на държавна помощ, учредена с конвенция, във връзка с изискването за предварителна нотификация по член 108, параграф 3 ДФЕС?
Може ли нарушение или липса на съответствие с националното право да повлияе върху констатацията за нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС?
Какви процесуални права имат заинтересованите страни, различни от съответната държава членка, в процедурата по контрол върху държавните помощи пред Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/14: Investigación y Desarrollo en Soluciones y Servicios IT/Комисия, Определение от 29 септември 2016 г.
Явяват ли се актовете на Комисията, свързани с изпълнението на договори за финансиране по проекти, подлежащи на оспорване по член 263 ДФЕС или са с изцяло договорна природа?
Допустимо ли е искане за обезщетение, което има за цел да отмени последиците на акт, станал окончателен поради неподаване на жалба в срок?
Може ли в договорни отношения на жалбоподател с институция да се предяви иск за извъндоговорна отговорност на основание нарушения на правото на Съюза, които не произтичат от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-439/14: Star Storage, Съдебно решение от 15 септември 2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 89/665 и на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 92/13, разглеждани във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която достъпът до производствата по обжалване на решенията на възложителите е обусловен от задължителното предварително внасяне на „гаранция за добросъвестност“ като предвидената в членове 2711 и 2712 от OUG № 34/2006 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.