1.04 - Основни права
Основни права
Дело C-490/15: Ori Martin/Комисия, Съдебно решение от 14 септември 2016 г.
Съобразено ли е при определяне на размера на глобата със специфичните обстоятелства на участието на SLM в нарушението и индивидуализирана ли е санкцията спрямо нея и Ori Martin?
Мотивирано ли е достатъчно решението на Общия съд относно приложението на презумпцията за упражняване на определящо влияние от страна на Ori Martin върху SLM и допустимо ли е прилагането ѝ в конкретния случай?
Съвместимо ли е прилагането на Насоките за изчисляване на глобите от 2006 г. вместо тези от 1998 г. с принципа за забрана на обратно действие на по-строги наказателни разпоредби?
Извършил ли е Общият съд пълен съдебен контрол и взел ли е предвид всички смекчаващи вината обстоятелства, които биха могли да доведат до намаляване на периода на участие на SLM в картела?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради неспазване на разумен срок за произнасяне от Общия съд?
Нарушено ли е правото на добра администрация поради забавяне от страна на Комисията при разглеждане на искането за снизхождение (клеменс) на SLM?
Длъжен ли е Общият съд да отчете при определяне на глобата степента на сътрудничество на SLM с Комисията в рамките на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/15: Trafilerie Meridionali/Комисия, Съдебно решение от 14 септември 2016 г.
Възможно ли е Trafilerie Meridionali SpA да носи отговорност за участие в общоевропейското измерение на картела (Клуб Европа) въз основа на наличните доказателства?
Спазено ли е задължението за мотивиране при отхвърляне на довода за нарушение на принципа на равно третиране при намаляване на глобата поради неспособност за плащане?
Спазено ли е изискването за мотивиране при определяне на размера на глобата и разясняване на използваната методология от Общия съд?
Правилно ли е разпределена отговорността за съдебните разноски с оглед на изхода по първите две основания?
Нарушено ли е правото на разглеждане на делото в разумен срок по член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/14: Rendón Marín, Съдебно решение от 13 септември 2016 г.
Следва ли член 21 ДФЕС и Директива 2004/38, от една страна, както и член 20 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която е задължително на гражданин на трета държава автоматично да се откаже разрешение за пребиваване на територията на съответната държава членка, когато този гражданин е осъждан, въпреки че той издържа сам две ненавършили пълнолетие деца, които са граждани на Съюза и пребивават с него в тази държава членка от раждането си, без да са упражнявали правото си на свободно движение, а този отказ ще принуди децата да напуснат територията на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/14: CS, Съдебно решение от 13 септември 2016 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, според която гражданин на трета държава, който е осъден за престъпление с определена тежест, задължително се експулсира от територията на тази държава членка към трета държава, въпреки че действително упражнява родителските права по отношение на малко дете, което е гражданин на тази държава членка и пребивава в нея от раждането си, без да е упражнявало правото си на свободно движение, а предвиденото експулсиране би принудило детето да напусне територията на Съюза и така би го лишило от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата си като гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/15: Pilkington Group и др./Комисия, Съдебно решение от 7 септември 2016 г.
Допустимо ли е Комисията да включи в изчисляването на размера на глобата продажби, извършени въз основа на договори, сключени преди периода на нарушението, които не са били предоговорени през този период?
Съответства ли използваният от Комисията метод за конвертиране на общия оборот при определяне на законната горна граница на глобата на целта на член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003, и гарантира ли той равно третиране и правна сигурност?
Спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност при определяне на размера на глобата, и упражнил ли е Общият съд в достатъчна степен правомощието си за пълен съдебен контрол по отношение на твърденията за непропорционалност и неравно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Съдебно решение от 6 септември 2016 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/15: Tomana и др./Съвет и Комисия, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
Съществува ли надлежна правна основа за приемането на оспорваните ограничителни мерки, включително по отношение на лица, които не са членове на правителството на Зимбабве или техни асоциирани лица?
Спазени ли са правата на защита на жалбоподателите при процедурата по приемане и поддържане на ограничителните мерки, включително задължението за предварително уведомяване и предоставяне на възможност за изразяване на становище?
Достатъчно ли е обосновано включването на жалбоподателите в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки, и налице ли е достатъчна връзка между тях и режима в Зимбабве?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на всеки отделен жалбоподател и дали Общият съд е разгледал индивидуално основанията за включването на всяко лице в списъка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/14: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др., Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
1) a)
Като се има предвид, че Директива 2006/112 предвижда облагане с ДДС на адвокатските услуги, без да отчита от гледна точка на правото на адвокатска помощ и на принципа на равни процесуални възможности обстоятелството дали правният субект, който не се ползва от правна помощ, е данъчнозадължено за целите на ДДС лице или не, съвместима ли е тя с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, който признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
б) Съвместима ли е по същите съображения Директива 2006/112 с член 9, параграфи 4 и 5 от Орхуската конвенция, доколкото тези разпоредби предвиждат право на достъп до правосъдие, без тези процедури да бъдат недостъпно скъпи, чрез „създаване[…] на подходящи помощни механизми за премахване или намаляване на финансовите и другите пречки пред достъпа до правосъдие“?
в) Могат ли извършваните от адвокатите услуги в рамките на национална система за правна помощ да бъдат включени в услугите, посочени в член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112, които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, или те могат да бъдат освободени на основание на друга разпоредба от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, съвместима ли е с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ Директива 2006/112, тълкувана в смисъл, че не допуска освобождаване от ДДС на доставките на услуги, извършвани от адвокатите в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национална система за правна помощ?
2) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 98 от Директива 2006/112, който не предвижда възможност за прилагане на намалена ставка за ДДС за доставките на услуги, извършвани от адвокатите, в зависимост от това дали правният субект, който не ползва правна помощ, е данъчнозадължено за ДДС лице или не, с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 14 от МПГПП и с член 6 от ЕКПЧ, доколкото този член признава на всяко лице правото на справедливо гледане на неговото дело, възможността да бъде съветвано, защитавано и представлявано, и правото на правна помощ на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие?
3) При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)], съвместим ли е член 132 от Директива 2006/112 с принципа на равенство и недискриминация, прогласен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 9 ДЕС във връзка с член 47 от тази харта, доколкото не предвижда освобождаването на адвокатските услуги от ДДС като дейности от обществен интерес, докато други доставки на услуги са освободени като дейности от обществен интерес, например доставките, извършвани от обществените пощенски служби, различни медицински услуги, както и доставки, свързани с образованието, спорта или културата, доколкото това различно третиране на адвокатските услуги и на освободените по силата на член 132 от тази директива доставки поражда достатъчно съмнения, тъй като адвокатските услуги способстват за спазването на определени основни права?
4) a)
При отрицателен отговор на [първия въпрос, букви а)—в)] и [на третия въпрос], може ли член 371 от Директива 2006/112 да бъде тълкуван в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези услуги се извършват в полза на правни субекти, които са данъчно незадължени за ДДС лица?
б) Може ли също така член 371 от Директива 2006/112 да се тълкува в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз в смисъл, че разрешава на държава — членка на Съюза, да запази частично освобождаването на доставките на адвокатски услуги, когато тези доставки се извършват в полза на правни субекти, които ползват правна помощ в рамките на национален режим за правна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/14: Kotnik и др., Съдебно решение от 19 юли 2016 г.
1) Може ли Съобщението относно банковия сектор, с оглед на конкретните правни последици, които поражда, като се има предвид, че съгласно член 3, параграф 1, буква б) [ДФЕС] Съюзът притежава изключителна компетентност в сектора на държавните помощи и че съгласно член 108 [ДФЕС] Комисията e компетентна да взема решения в сектора на държавните помощи, да се тълкува в смисъл, че същото има обвързващо действие спрямо държавите членки, които възнамеряват да приемат мерки за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката чрез държавна помощ за кредитни институции, при положение че тази помощ има постоянен характер и не може лесно да бъде отменена?
2) Точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи, насочени към преодоляването на сериозни затруднения в националната икономика, с изпълнението на задължението за отписване на собствения капитал, на [подчинените финансови инструменти] и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти] с цел ограничаване на помощите до минимално необходимото с оглед на отчитането на моралния риск, съвместими ли са с членове 107—109 [ДФЕС], доколкото надхвърлят правомощията на Комисията, определени в посочените разпоредби на [ДФЕС] в областта на държавните помощи?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или преобразуване в собствен капитал, доколкото това задължение се отнася до акциите (собствения капитал), на [подчинените финансови инструменти], които са емитирани преди публикуването на Съобщението относно банковия сектор и към момента на емитирането им е можело да бъдат изцяло или частично обезсилени без предоставяне на обезщетение единствено при несъстоятелност на банката, съвместими ли са с принципа за защита на оправданите правни очаквания, закрепен в правото на Съюза?
4) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал, на [подчинените финансови инструменти] и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти], без да е образувано и приключено производство по несъстоятелност с осребряване на имуществото на длъжника в съдебно производство, в рамките на което притежателите на подчинени финансови инструменти биха били в положението на страни, съвместими ли са с правото на собственост, предвидено в член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
5) При отрицателен отговор на втория въпрос и утвърдителен отговор на третия и четвъртия въпрос, точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор, които обвързват възможността за отпускане на държавни помощи със задължението за отписване на собствения капитал и/или за преобразуване в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти], доколкото изпълнението на тези мерки изисква намаляване и/или увеличаване на дружествения капитал на акционерното дружество с решение на компетентния управителен орган, а не на общото събрание на акционерното дружество, съвместими ли са с членове 29, 34, 35 и 40—42 от Директива 2012/30 […]?
6) Може ли съобщението относно банковия сектор, що се отнася до точка 19 от него, и по-специално до предвиденото в тази точка изискване за зачитане на основните права, до точка 20 от него и до утвърждаването на принципното задължение, съдържащо се в точки 43 и 44 от това съобщение, за преобразуване или намаляване на [стойността на подчинените финансови инструменти] преди отпускането на държавни помощи, да се тълкува в смисъл, че посочената мярка не обвързва държавите членки, които възнамеряват да преодолеят сериозни затруднения в икономиката чрез държавни помощи в полза на кредитни институции, да въведат задължение за осъществяване на посоченото преобразуване или намаляване като условие за отпускането на държавни помощи на основание член 107, параграф 3, буква б) [ДФЕС], или в смисъл, че за да бъде съвместима държавната помощ, е достатъчно мярката за преобразуване или намаляване да е приложена само пропорционално?
7) Може ли член 2, седмо тире от [Директива 2001/24] да се тълкува в смисъл, че към мерките за оздравяване спадат и предвидените мерки за споделяне на тежестта от акционерите и подчинените кредитори съгласно точки 40—46 от Съобщението относно банковия сектор (намаляване на собствения дружествен капитал от първи ред, на [стойността на подчинените финансови инструменти] и преобразуването в собствен капитал на [подчинените финансови инструменти])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/15: Muladi, Съдебно решение от 7 юли 2016 г.
Изключват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2003/59 възможността в националното законодателство да се предвиждат допълнителни условия за освобождаване от изискването водачите на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници да получават начална квалификация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.