1.04.03.50 - Ne bis in idem
Ne bis in idem
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея, буква д) от Директива 2019/633 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което предвижда, че няколко искания за плащане, които нямат връзка с продажбата на селскостопански и хранителни продукти по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от тази директива и са отправени едновременно от купувач до няколко доставчика въз основа на формирана единна воля, трябва да бъдат квалифицирани заедно като единно нарушение, което води до налагане на една-единствена глоба, чийто максимален размер е фиксиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са условията и доказателствените изисквания, които данъчнозадълженото лице трябва да изпълни, за да упражни правото си на приспадане на ДДС съгласно Директива 2006/112/ЕО?
При какви обстоятелства данъчната администрация и националният съд могат да използват доказателства, събрани в свързани наказателни производства, за да откажат правото на приспадане на ДДС, и какви процесуални гаранции трябва да бъдат спазени в този контекст?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли понятието „същите деяния“ по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща деянията, в които е обвинено дадено лице в рамките на наказателно производство, образувано в една държава членка за терористични актове, когато това лице вече е било осъдено в друга държава членка за същите актове за участие в терористична организация с цел подготовката на терористичен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на различни групи изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
Трябва ли член 59 от Директива 2015/849 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при констатиране от компетентния национален орган на няколко нарушения на една и съща група изисквания по член 59, параграф 1, букви a)—г) от тази директива в рамките на една проверка, всяко от тези нарушения се счита за отделно систематично нарушение и за всяко от тези нарушения се налага отделна имуществена санкция, като се взема предвид максималната санкция, предвидена в националното законодателство за транспониране на посочената директива?
При утвърдителен отговор на поне един от предходните въпроси, какви критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи дали е налице систематично нарушение по член 59 от Директива 2015/849?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Прилага ли се член 54 от КПСШ във всички случаи на окончателно приключено наказателно производство, независимо от вида на постановеното решение?
Може ли държава членка да образува ново наказателно производство за същото деяние срещу лице, за което в друга държава членка вече има окончателно съдебно решение, с което е разпоредено настаняване поради психиатрични разстройства?
Представлява ли съдебно решение за настаняване в заведение за лица с психически заболявания „осъждане“ по смисъла на член 54 от КПСШ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Може ли твърдяно нарушение на транспонираното в националното законодателство задължение за прозрачност на доставчиците на природен газ спрямо битовите клиенти, считано в посоченото законодателство за административно нарушение, да доведе и до задължаването от страна на компетентния национален орган на доставчик на природен газ да прилага в отношенията си с потребителите наложена по административен ред цена, която не отчита принципа на свободно формиране на цените на пазара на природен газ — принцип, установен с разпоредбите на член 3, параграф 1 от Директива [2009/73]?
Може ли фактът, че доставчик на природен газ е санкциониран както от органа за защита на потребителите, така и от органа за енергийно регулиране чрез издаването на два отделни акта за административно нарушение, с които на доставчика се налагат едни и същи мерки (дублиране на административни актове за налагане на мерки), да се счита за обосновано ограничение на [правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление] по смисъла на разпоредбите на член [50] от [Хартата], или това нарушава [посоченото право]?
В съответствие ли е с принципа на пропорционалност такова кумулиране на актове на различни органи, с които се налагат едни и същи мерки за едни и същи деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е правото на защита и принципът на безпристрастност при провеждането на изслушването от 23 април 2018 г. и при участието на Консултативния комитет?
Нарушен ли е принципът на разумния срок при провеждането на административното производство и има ли това нарушение последици за правото на защита на жалбоподателя?
Спазено ли е задължението за мотивиране на спорното решение и съответства ли то на изискванията за законен интерес и пропорционалност при приемането на ново решение за налагане на санкция?
Съвместимо ли е повторното производство и налагането на санкция със забраната за двойно наказване (принцип ne bis in idem), когато предходното решение е отменено поради процесуални нарушения?
Законосъобразен ли е режимът на погасителна давност по член 25 от Регламент № 1/2003 с оглед принципите на правна сигурност, пропорционалност и защита на основните права?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя по отношение на предварителното уведомяване за намерението на Комисията да приложи повторност на нарушението като отегчаващо обстоятелство?
Съответства ли увеличението на глобата поради повторност на нарушението на принципа на пропорционалност, като се отчита продължителността на производството и възпиращият ефект?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на процента на намаление на глобата за периодите на неучастие в определен компонент на картела спрямо различните предприятия адресати на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушен ли е принципът ne bis in idem и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз чрез откриването на нова дисциплинарна процедура и налагането на втора санкция за същите факти?
Спазени ли са принципът на презумпцията за невиновност и правата на защита на жалбоподателя в рамките на дисциплинарната процедура, довела до втората му уволнение?
Гарантирани ли са принципите на независимост и безпристрастност, както и принципът на равенство на оръжията при състава и действията на дисциплинарния орган (AIPN tripartite)?
Спазен ли е разумният срок за провеждане на дисциплинарната процедура съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права?
Нарушени ли са принципът на неретроактивност на административните актове и принципът на правната сигурност при отмяната със задна дата на първото уволнение и последващите действия на администрацията?
Доказано ли е наличие на психически тормоз (мобинг) спрямо жалбоподателя и нарушени ли са член 31, параграф 1 от Хартата и член 12 bis от Правилника за длъжностните лица?
Може ли процедурата по дисциплинарно производство и решението за реинтеграция да се считат за продължение на психически тормоз?
Допуснати ли са съществени процесуални нарушения или грешки от Общия съд в предходното решение, които да водят до нищожност или неправилност на съдебния акт?
Може ли използването на предполагаем фалшифициран подпис в административен акт да доведе до нищожност на последващите дисциплинарни процедури и актове?
Влияе ли образуването на наказателно производство за предполагаеми фалшификации върху валидността на дисциплинарната процедура и установяването на фактите?
Има ли право жалбоподателят да откаже реинтеграция въз основа на принципа на неизпълнение и принципа на законност?
Нарушено ли е правото на труд по член 15 от Хартата чрез действията на администрацията при реинтеграцията и последващото дисциплинарно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е правото на изслушване, гарантирано от член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз, при отказа за отпускане на пенсия за ослужено време?
Компетентен ли е Службата за управление и ликвидация на индивидуалните права (PMO) да откаже отпускането на пенсия за ослужено време въз основа на предходни административни решения относно отсъствията на служителя?
Дали използването на предполагаем фалшив подпис в административно решение води до нищожност на последващите актове поради нарушение на принципа fraus omnia corrumpit и принципа на добра администрация?
Съвместимо ли е с принципа на законност и с разпоредбите на член 59, параграф 3 и член 60 от Правилника за длъжностните лица, да се отказва пенсия за ослужено време поради отсъствия, счетени за неразрешени или неправомерни?
Нарушен ли е принципът ne bis in idem и принципът за законност на нарушенията и наказанията, когато за едни и същи отсъствия се прилагат няколко неблагоприятни последици – дисциплинарно уволнение, загуба на възнаграждение и отказ на пенсионни права?
Дали отказът за отпускане на пенсия за ослужено време представлява нарушение на член 12б, параграф 2 от Правилника и член 9, буква б) от приложение VIII към Правилника, поради твърдяно морално тормозене?
Допустимо ли е приспадането на периоди на неразрешени отсъствия от осигурителния стаж за пенсия за ослужено време, без да е налице измама (fraus omnia corrumpit)?
Съвместимо ли е с член 34 от Хартата и член 77 от Правилника да се отказва пенсия за ослужено време при положение, че служителят твърди, че е изпълнил изискването за минимален стаж и е направил съответните вноски?
Пропорционално ли е кумулирането на дисциплинарното уволнение и отказа на пенсионни права, с оглед на принципа на пропорционалност и член 52, параграф 1 от Хартата?
Налице ли е злоупотреба с власт при отказа за отпускане на пенсия за ослужено време?
Спазен ли е принципът на равно третиране по член 20 от Хартата при отказа за отпускане на пенсия за ослужено време в сравнение с други служители в сходни ситуации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.