1.04.03.50 - Ne bis in idem
Ne bis in idem
Дело T-***/**: *****************, Решение от **.**.2014 г.
Неправилно и в нарушение на правото на защита вземане предвид на вътрешните продажби на жалбоподателите при изчисляването на размера на глобата
Неправилен отказ на Комисията да предостави на жалбоподателите освобождаване от глоба за 2005 г.
Неправилен отказ на Комисията да разгледа съдействието на жалбоподателите като смекчаващо обстоятелство при изчисляването на размера на глобата
Изключване на японските доставчици на LCD от процедурата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
1) Съгласно шведското право трябва да е налице ясно основание, изведено от [ЕКПЧ] или от практиката на Европейския съд по правата на човека, за да може националната юрисдикция да не приложи национални разпоредби, които вероятно противоречат на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към [ЕКПЧ], а следователно и на член 50 от [Хартата]. Подобно изискване съгласно националното право, за да не бъдат приложени национални разпоредби, съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с неговите общи принципи, включително предимството и непосредственото действие на правото на Съюза?
2) Допустимостта на наказателното производство за престъпление против данъчната и осигурителната система попада ли в обхвата на принципа ne bis in idem съгласно член 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ и член 50 от Хартата, когато за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация, на подсъдимия вече е наложена глоба (данъчна санкция) в рамките на административно производство?
3) Има ли значение за отговора на втория въпрос обстоятелството, че тези санкции трябва да са съгласувани, така че в рамките на наказателното производство общите юрисдикции да могат да намалят наказанието, по съображение че на подсъдимия вече е наложена данъчна санкция за същото деяние, изразяващо се в предоставяне на невярна информация?
4) При определени условия може да се допусне, в рамките на обхвата на […] принцип[а] ne bis in idem, да бъдат наложени други санкции в ново производство за същото деяние, което вече е разгледано в производство, приключило с решение за налагане на санкции на съответното лице. Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, изпълнени ли са условията на принципа ne bis in idem при налагането на няколко санкции в отделни производства, когато в последното производство се прави нова и независима от предходното производство преценка на обстоятелствата?
5) Шведската система, която предвижда отделни производства за налагане на данъчни санкции и за наказателно преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система, се основава на редица съображения от общ интерес […]. В случай че отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съвместима ли е с принципа ne bis in idem система като шведската, при положение че е възможно да се установи система, която не попада в обхвата на принципа ne bis in idem — без да е необходимо да се прави отказ нито от налагането на данъчни санкции, нито от установяването на отговорност за престъпления против данъчната и осигурителната система, — ако в случаите на такива престъпления правомощието за налагане на данъчни санкции се прехвърли от Skatteverket, съответно от административните юрисдикции, на общите юрисдикции във връзка с висящото пред тях наказателно производство за престъпления против данъчната и осигурителната система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Съобразено ли е с принципа на сила на пресъдено нещо приемането на ново решение от Комисията след отмяната на първоначалното решение поради липса на мотиви?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията относно квалификацията на помощта като несъвместима с общия пазар и разпореждането за нейното възстановяване?
Допустимо ли е позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания от страна на държавата членка, предоставила помощта, при възстановяване на неправомерна помощ?
Нарушени ли са процесуалните права на защита на заинтересованите страни в административното производство пред Комисията?
Правилно ли е приложено правилото de minimis и допустимо ли е раздробяване на помощта с цел частично прилагане на това правило?
Законно ли е определена подлежащата на възстановяване сума при заем с преференциален лихвен процент въз основа на лихвените проценти към момента на одобряване на заема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли разпоредбите на член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и на Регламент [№ 1/2003] да се тълкуват в смисъл, че следва да се приложат (в рамките на производство, образувано след 1 май 2004 г.) за целия период на съществуване на картел, който е създаден на територията на Чешката република преди присъединяването ѝ към Европейския съюз (тоест преди 1 май 2004 г.) и който е продължил да съществува и е бил прекратен след присъединяването на Чешката република към Европейския съюз?
Трябва ли член 11, параграф 6 от Регламент [№ 1/2003] във връзка с член 3, параграф 1 и съображение 17 от този регламент, с точка 51 от Известието на Комисията […], с принципа nе bis in idem […], следващ от член 50 от Хартата […], и с общите принципи на общностното право да се тълкува в смисъл, че ако след 1 май 2004 г. Комисията образува производство във връзка с нарушение на член 81 ЕО и приеме решение по същество:
а) органите по конкуренция на държавите членки автоматично и окончателно се освобождават от своите правомощия да разглеждат същите факти?
б) органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от своите правомощия да прилагат към същите факти разпоредбите на националното право, съдържащи уредба, подобна на тази в член 81 ЕО […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорността за нарушението на дружеството майка само въз основа на презумпцията, свързана с притежаването на почти целия капитал на дъщерното дружество, без допълнителни доказателства, и спазен ли е принципът на равно третиране?
Достатъчни ли са представените от жалбоподателя доказателства, за да се обори презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и правилно ли е вменена отговорността за нарушението на Total и Elf Aquitaine?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ЕО и принципът на добра администрация при мотивирането на решението относно вменяването на отговорността на дружествата майки?
Съответства ли увеличаването на размера на глобата с оглед на възпиращия ефект на принципите на пропорционалност и равно третиране, когато се отчита размерът и оборотът на групата?
Допустимо ли е увеличаването на размера на глобата на основание повторното извършване на нарушението с оглед на принципите non bis in idem и на пропорционалност?
Правилно ли е приложено Известието относно сътрудничеството при определяне на намаляването на размера на глобата и следва ли да се признае по-голям принос на жалбоподателя за установяване на фактите или допълнително намаляване на глобата извън приложното поле на Известието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да разглежда и санкционира картели, които имат ефект само на национално равнище, или тази компетентност следва да бъде упражнена от националните органи по конкуренция?
Допустимо ли е дружествата майки да бъдат подведени под солидарна отговорност за нарушенията на член 81 ЕО, извършени от техните дъщерни дружества, при прилагане на презумпция за решаващо влияние?
Нарушен ли е принципът non bis in idem, когато Комисията налага глоби за нарушения, за които национални органи по конкуренция вече са издали решения за освобождаване от глоба?
Законосъобразно ли е определянето на началния размер на глобите и прилагането на групов коефициент за възпиращ ефект, като се вземат предвид принципите на пропорционалност, равно третиране и индивидуализация на санкцията?
Допустимо ли е увеличаване на основния размер на глобите с 50% поради повторност, когато предходното нарушение не е било установено спрямо същото предприятие или не е имало възможност да се оспори наличието на стопанска единица?
Спазени ли са изискванията на Известието относно сътрудничеството от 2002 г. и принципите на защита на оправданите правни очаквания и равно третиране при преценката на оказаното от жалбоподателите сътрудничество?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания, равно третиране, пропорционалност и добра администрация при определянето на размера на намалението на глобите поради сътрудничество извън предвиденото в Известието относно сътрудничеството от 2002 г.?
Съответства ли изчисляването на тавана от 10% от оборота по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на оборота на групата, а не на дъщерното дружество, което е пряк извършител на нарушението?
Съразмерни ли са окончателните размери на наложените глоби спрямо тежестта на нарушенията и икономическата мощ на съответните предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушено ли е член 81 ЕО, презумпцията за невиновност, принципът на законност и задължението за мотивиране при установяване на нарушение от страна на жалбоподателя?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят?
Спазен ли е принципът на добра администрация при провеждане на административното производство от Комисията?
Нарушени ли са съществените процесуални изисквания, принципът на добра администрация и правото на защита чрез отказа на достъп до документи от преписката и до отговорите на изложението на възраженията на другите страни?
Правилно ли е определен размерът на наложената глоба с оглед на член 23 от Регламент № 1/2003, Насоките, както и принципите на пропорционалност и равно третиране?
Довела ли е прекомерната продължителност на административното производство до нарушение на правата на жалбоподателя и до необходимост от намаляване на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вменява отговорност на дружество майка за нарушенията на дъщерното дружество само въз основа на почти пълното притежаване на капитала, без да доказва действително упражняване на решаващо влияние?
Спазен ли е принципът на равно третиране при вменяването на отговорност на дружествата майки на жалбоподателите в сравнение с други участници в картела?
Длъжна ли е Комисията да отчете липсата на участие или знание на ръководителите на дружествата майки при вменяване на отговорност за нарушението?
Длъжна ли е Комисията да отчете представените от жалбоподателите доказателства за самостоятелност на Arkema при определяне на търговската му политика?
Спазено ли е изискването за мотивиране и принципът на добра администрация при мотивирането на вменяването на отговорност на дружествата майки?
Длъжна ли е Комисията да отчете действителното отражение върху пазара при определяне на началния размер на глобата?
Допустимо ли е увеличаване на глобата с оглед възпиращ ефект въз основа на оборота на дружеството майка, когато дъщерното дружество вече не е под негов контрол към момента на решението?
Съвместимо ли е с принципа non bis in idem и принципа на пропорционалност увеличаването на глобата поради повторност въз основа на едни и същи предходни нарушения в няколко последователни решения?
Следва ли да се намали глобата поради частично или липса на реално прилагане на някои от инкриминираните практики от страна на Arkema?
Следва ли да се намали глобата на основание „други фактори“, включително поради неотдавна наложени значителни глоби по други дела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Нарушен ли е принципът на законоустановеност на наказанията при определяне на глобите за нарушение на член 81 ЕО?
Нарушен ли е принципът „ne bis in idem“, като се има предвид наличието на предходно решение за нарушение от същото предприятие на близък пазар?
Допустимо ли е Комисията да раздели производството по член 81 ЕО на отделни производства?
Съответства ли методът за изчисляване на глобите, използван от Комисията, на принципите и критериите, предвидени в релевантните регламенти и съобщения?
Спазено ли е задължението за мотивиране при определяне на размера на глобите?
Взети ли са предвид релевантните критерии, включително тежестта и продължителността на нарушението, действителното отражение върху пазара, размера на пазара и смекчаващите обстоятелства, при определяне на размера на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.