1.01.02 - Общи принципи на правото
Общи принципи на правото
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е изискването за добросъвестно администриране и извършена ли е грешка при преценката във връзка с искането за преразглеждане от 31 май 2022 г.?
Спазено ли е правото на ефективна съдебна защита и задължението за мотивиране при приемането на оспорените актове?
Дали е допусната явна грешка при преценката, не е ли изпълнено доказателственото задължение и нарушени ли са приложимите критерии за вписване в списъка?
Законосъобразни ли са критериите по член 2, параграф 1, буква (g) от Решение 2014/145/ОВППС (в първоначалната и изменената редакция), включително от гледна точка на принципите на правна сигурност и пропорционалност?
Съответства ли вписването на името на жалбоподателя в списъка на принципа на пропорционалност и на основните права?
Нарушени ли са принципите на оправдани правни очаквания и правна сигурност, както и член 21, параграф 2, буква (d) ДЕС, член 3, параграф 5 ДЕС и член 215 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли при тълкуването на Комбинираната номенклатура, с оглед на Обяснителните бележки от 2007 г., продукт, съставен от оптична сърцевина и оптична облицовка, покрита от първа вътрешна обвивка от мек акрилат и втора обвивка от слой оцветен твърд акрилат — система за облицовка (наречена ColorLock), да бъде класиран в позиция 85447000 от Комбинираната номенклатура?
При отрицателен отговор на първия въпрос, при тълкуването на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания могат ли националните митнически органи да не вземат предвид съществуването на решения на митническия орган на тази държава, с които не се поставя под въпрос класирането на продукта в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ (с които се гарантира освобождаването от мита и данък добавена стойност) на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, в смисъл на такова тарифно класиране, без това поведение да нарушава принципа за еднакво прилагане на тарифното класиране, произтичащ от член 28 ДФЕС, във връзка с признатите от Съда принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, които са от значение за прилагането на правото на Съюза?
При отрицателен отговор на втория въпрос, при тълкуването на член 114 от Регламент № 952/2013, като се имат предвид принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, възможно ли е евентуалната липса на яснота в Обяснителните бележки от 2007 г., довела до влязло в сила в последствие пояснение, да породи допълнително данъчно задължение за данъчнозадължено лице в държава членка, особено когато в течение на времето е имало решения на митническия орган на тази държава, в които не е било поставено под въпрос класирането на тази стока в позиция 85447000, а също и благоприятни решения ОТИ на други митнически органи или дори на юрисдикции на други държави — членки на Европейския съюз, за такова тарифно класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушен ли е принципът ne bis in idem и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз чрез откриването на нова дисциплинарна процедура и налагането на втора санкция за същите факти?
Спазени ли са принципът на презумпцията за невиновност и правата на защита на жалбоподателя в рамките на дисциплинарната процедура, довела до втората му уволнение?
Гарантирани ли са принципите на независимост и безпристрастност, както и принципът на равенство на оръжията при състава и действията на дисциплинарния орган (AIPN tripartite)?
Спазен ли е разумният срок за провеждане на дисциплинарната процедура съгласно член 41, параграф 1 от Хартата на основните права?
Нарушени ли са принципът на неретроактивност на административните актове и принципът на правната сигурност при отмяната със задна дата на първото уволнение и последващите действия на администрацията?
Доказано ли е наличие на психически тормоз (мобинг) спрямо жалбоподателя и нарушени ли са член 31, параграф 1 от Хартата и член 12 bis от Правилника за длъжностните лица?
Може ли процедурата по дисциплинарно производство и решението за реинтеграция да се считат за продължение на психически тормоз?
Допуснати ли са съществени процесуални нарушения или грешки от Общия съд в предходното решение, които да водят до нищожност или неправилност на съдебния акт?
Може ли използването на предполагаем фалшифициран подпис в административен акт да доведе до нищожност на последващите дисциплинарни процедури и актове?
Влияе ли образуването на наказателно производство за предполагаеми фалшификации върху валидността на дисциплинарната процедура и установяването на фактите?
Има ли право жалбоподателят да откаже реинтеграция въз основа на принципа на неизпълнение и принципа на законност?
Нарушено ли е правото на труд по член 15 от Хартата чрез действията на администрацията при реинтеграцията и последващото дисциплинарно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е да се обжалва писмото на Съвета от 16 септември 2022 г. като самостоятелен акт, засягащ правното положение на жалбоподателя?
Съответства ли на изискванията за мотивиране и на правото на ефективна съдебна защита изложението на мотивите в обжалваните актове относно поддържането на името на жалбоподателя в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Извършил ли е Съветът грешка при преценката, като е приел, че жалбоподателят се облагодетелства от руските ръководни лица или от правителството на Руската федерация по смисъла на приложимите критерии?
Дискриминират ли и нарушават ли обжалваните актове основните права на жалбоподателя, по-специално правото на свободно упражняване на стопанска дейност, правото на собственост и принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуснато ли е неизпълнение на задълженията от страна на Унгария, като не са предприети всички необходими мерки за изпълнение на решение на Съда от 17 декември 2020 г., с което е установено нарушение във връзка с достъпа до процедурата за международна закрила, извеждането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата?
Следва ли на Унгария да бъдат наложени имуществена санкция и еднократно платима сума поради продължаващото неизпълнение на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган — като разглежданата в настоящия случай, с която се налагат допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си, която се състои в определяне на данъчното събитие и изискуемостта на данъка към момента на предоставяне на услугите в рамките на производство по несъстоятелност, когато възнаграждението на синдика е определено от съда по несъстоятелността или от събранието на кредиторите, вследствие на което данъчнозадълженото лице е длъжно да издава фактури не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за облагане с ДДС?
Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива [2006/112] административна практика на данъчен орган като разглежданата в настоящия случай, която се състои в налагане на допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си — тъй като е издало фактури и е събрало ДДС едва на датата на получаване на плащанията за предоставените в рамките на производството по несъстоятелност услуги, въпреки че събранието на кредиторите е определило, че плащането на възнаграждението на синдика зависи от наличието на ликвидност по сметките на длъжниците?
Достатъчно ли е, за да се признае право на приспадане — в случай на съвместно брандиране между адвокатска кантора и данъчнозадълженото лице — при доказване, че е налице пряка и непосредствена връзка между получените и извършените от данъчнозадълженото лице доставки, то да докаже след споразумението увеличение на оборота/стойността на облагаемите сделки без допълнителни оправдателни документи
При утвърдителен отговор, кои критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи действителният обхват на правото на приспадане?
Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита да се тълкува в смисъл, че когато в хода на национално административно производство при решението по възражение срещу акт за установяване на задължения, с който се определя заплащане на допълнителен ДДС, са приети нови фактически и правни доводи в сравнение със съдържащите се в доклада за данъчна проверка, на който се основава решението за издаване на посочения акт, и до постановяване на решението на съда, който разглежда делото по същество, на данъчнозадълженото лице са били предоставени временни мерки за съдебна защита, като е било спряно изпълнението на вземането, сезираният да разгледа делото по същество съд може да приеме, че този принцип не е бил нарушен, без да проверява дали при липсата на такова нарушение производството би могло да има различен резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместими ли са критериите за включване на „влиятелни бизнесмени“ в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки, с принципа на пропорционалност?
Спазено ли е изискването за мотивиране на актовете, с които името на жалбоподателя е включено и поддържано в списъка на ограничителните мерки?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита и правото на защита на жалбоподателя при приемането и съобщаването на ограничителните мерки?
Допуснати ли са явни грешки при преценката относно това дали жалбоподателят отговаря на критериите за включване в списъка на ограничителните мерки?
Представляват ли ограничителните мерки непропорционално засягане на основните права на жалбоподателя, включително правото на собственост, свободата на предприемачество и правото на личен живот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е Съдът да отговаря на преюдициални въпроси, когато разглежданата ситуация не попада в приложното поле на правото на Съюза, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата на основните права?
Отговарят ли преюдициалните въпроси на формалните изисквания за допустимост, установени в член 94 от Процедурния правилник на Съда, особено по отношение на фактическата и правната рамка на спора и връзката между приложимите разпоредби?
Може ли дружество, установено в трета държава като Швейцария, да се позове на член 56 ДФЕС относно свободното предоставяне на услуги или на разпоредбите на Споразумението ЕС-Швейцария, когато дейността му има постоянен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съществува ли достатъчно солидна фактическа основа за налагането на ограничителните мерки спрямо заявителя?
Спазени ли са правата на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на спорните актове?
Явяват ли се ограничителните мерки непропорционално ограничение на свободата на стопанска инициатива и представляват ли злоупотреба с власт?
Явяват ли се Решение 2014/512, изменено, и Регламент № 833/2014, изменен, незаконосъобразни, доколкото се прилагат спрямо заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазени ли са изискванията за мотивиране на обжалваното решение съгласно член 296 ДФЕС?
Допустимо ли е спирането на действието на разрешенията за търговия с лекарствени продукти въз основа на член 116 от Директива 2001/83/ЕО, когато рисковете произтичат от употреба извън условията на разрешението?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на предпазните мерки, включително по отношение на доказателствената тежест и оценката на наличните научни данни?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на пропорционалност, като се има предвид целта за защита на общественото здраве и наличието на по-малко ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.