1.01.02 - Общи принципи на правото
Общи принципи на правото
Дело C-702/17: Unareti, Съдебно решение от 21 март 2019 г.
Съставляват ли тези принципи и правила пречка за национална правна уредба, която предвижда прилагане с обратна сила на критериите за определяне на сумите, подлежащи на възстановяване на бившите концесионери, с което се засягат заварените търговски правоотношения, или подобно прилагане е обосновано, включително от гледна точка на принципа на пропорционалност, от необходимостта от защита на други обществени интереси от европейско значение, свързани с изискването за по-добра защита на конкуренцията на целевия пазар и едновременно с това за по-висока степен на защита на потребителите на услугата, които биха могли да понесат непряко последиците от евентуалното увеличение на сумите, дължими на бившите концесионери?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/18: Gollnisch/Парламент, Определение от 21 март 2019 г.
Компетентен ли е генералният секретар на Европейския парламент да установява и възстановява неправомерно изплатени суми по мерките за прилагане и в съответствие с Правилника за дейността на Парламента?
Може ли Парламентът да вземе решение за възстановяване на неправомерно изплатени суми независимо от наличието на висящи наказателни или административни производства по същите факти и следва ли да се спазят конкретни гаранции за правото на защита на засегнатото лице?
Кой носи доказателствената тежест за реалността на извършената работа от асистента и връзката ѝ с мандата на депутата и необходимо ли е Парламентът да посочва причините за недостатъчност на представените доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/17: Полша/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 13 март 2019 г.
Спазено ли е задължението за извършване на надлежна оценка на въздействието преди приемането на обжалваната директива?
Спазени ли са принципите на лоялно сътрудничество, прозрачност и откритост, както и задължението за мотивиране по време на законодателната процедура по приемане на директивата?
Съответстват ли предвидените с директивата мерки на принципа на пропорционалност и не налагат ли те прекомерна тежест върху определени държави членки, по-специално Полша?
Спазен ли е принципът на равенство на държавите членки пред Договорите и принципът за балансирано развитие при определянето на националните задължения за намаляване на емисиите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/16: T Danmark, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването от данък при източника на печалбата, разпределяна от дъщерно дружество на дружеството му майка, предвидено в член 5 от Директива 90/435/ЕИО, дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ?
За да се докаже наличието на злоупотреба, кои са необходимите елементи и какви индиции могат да бъдат взети предвид от националните органи?
Длъжен ли е националният орган, за да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на дивидентите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези дивиденти?
В случай че режимът на освобождаване от данък при източника на дивидентите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, предвиден в Директива 90/435, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата, могат ли закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи да бъдат изтъквани като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/16: N Luxembourg 1, Съдебно решение от 26 февруари 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него освобождаване на плащанията на лихви от всякакви данъци важи само за действителните бенефициери на такива лихви, а именно за субектите, които реално се ползват от тези лихви в икономическо отношение и съответно разполагат с властта свободно да определят предназначението им?
Общият принцип на правото на Съюза, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на правото на Съюза с цел измама или злоупотреба, трябва ли да се тълкува в смисъл, че при наличието на измама или злоупотреба националните административни и съдебни органи трябва да отказват да предоставят на данъчнозадълженото лице предимството на освобождаването на лихвените плащания от всякакви данъци, предвидено в член 1, параграф 1 от Директива 2003/49, дори ако няма националноправни или основаващи се на споразумения разпоредби, предвиждащи такъв отказ?
За да се докаже наличието на злоупотреба, необходими ли са, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му
Може ли съвкупността от определен брой индиции да докаже наличието на злоупотреба с право, стига тези индиции да са обективни и непротиворечиви, като такива индиции могат да са в частност наличието на дружества за насочване на дохода, които нямат икономическа обосновка, както и чисто формалният характер на структурата на групата от дружества, финансовата договореност и заемите
Има ли значение обстоятелството, че държавата членка, в която възникват лихвите, е сключила спогодба с третата държава, в която е установено дружеството — действителен бенефициер на лихвите, за евентуалната констатация на злоупотреба с право?
За да откаже да признае дадено дружество за действителен бенефициер на лихвите или за да докаже наличието на злоупотреба с право, длъжен ли е националният орган да определи кой субект или кои субекти смята за действителни бенефициери на тези лихви?
Трябва ли член 3, буква а) от Директива 2003/49 да се тълкува в смисъл, че командитно дружество с акции („société en commandite par actions“, SCA) с разрешение да работи като инвестиционно дружество за рисков капитал („société d’investissement en capital à risque“, SICAR) по люксембургското право може да се смята за дружество от държава членка по смисъла на Директивата, имащо потенциално право на освобождаването по член 1, параграф 1 от нея, ако в случай като обсъждания в главното производство получаваните от дружеството SICAR лихви са освободени от корпоративен данък („impôt sur les revenus des collectivités“) в Люксембург?
В случай че предвиденият в Директива 2003/49 режим на освобождаване от данък при източника на лихвите, които местно за държава членка дружество плаща на местно за друга държава членка дружество, е неприложим поради констатацията, че е налице измама или злоупотреба по смисъла на член 5 от Директивата, могат ли закрепените в Договора за функционирането на ЕС свободи да се изтъкват като основание за оспорване на правната уредба на първата държава членка относно облагането на тези лихви?
Извън този случай член 63 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национална правна уредба, съгласно която местното дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, а същевременно не носи такова задължение, ако получаващото лихвите дружество също е местно лице, но не допуска национална правна уредба, която предвижда удържане на данък при източника в случай на лихвени плащания от местно за чуждестранно дружество, а същевременно местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, не е длъжно да плаща авансово корпоративен данък през първите две данъчни години и затова дължи плащане на този данък във връзка с лихвите към доста по-късен момент в сравнение с момента на удържане на данъка при източника, както и че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че местното дружество, което носи задължението да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, е длъжно в случай на късно внасяне на удържания данък да плати лихва за просрочие по по-висок лихвен процент от приложимия в случай на късно внасяне на корпоративен данък, с какъвто се облагат в частност лихвите, които местно дружество получава от друго местно дружество, както и че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато местно дружество е длъжно да удържа данък при източника върху лихвите, които плаща на чуждестранно дружество, на последното не се признават разходи за платените от самото него лихви, пряко свързани с дейността по отпускането на съответния заем, докато съгласно тази национална правна уредба местното дружество, което получава лихви от друго местно дружество, има право да приспада такива разходи при определянето на облагаемия си доход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-387/17: Fallimento Traghetti del Mediterraneo, Съдебно решение от 23 януари 2019 г.
Следва ли за целите на квалифицирането на тези помощи (като „съществуващи“ и следователно като помощи, които не са „нови“) да се прилага — и в каква степен — член 1, буква б), подточка v) от Регламент [№ 659/1999], който гласи: „помощ, която се счита за съществуваща помощ, поради това че може да се установи, че в момента на въвеждането ѝ в действие не е представлявала помощ и впоследствие е станала помощ поради еволюцията на Общия пазар и без да е била изменяна от държавата членка. Когато определени мерки са станали помощ след либерализирането на дадена дейност от правото на Общността, такива мерки не се считат за съществуваща помощ след датата, определена за либерализиране“; или се прилага — и в каква степен — принципът (с формално различен обхват от този на позитивното право) — изведен от Общия съд в решение от 15 юни 2000 г., Alzetta и др./Комисия (T‑298/97, T‑312/97, T‑313/97, T‑315/97, T‑600/97—T‑607/97, T‑1/98, T‑3/98—T‑6/98 и T‑23/98, EU:T:2000:151, т. 143), потвърден — в частта, която е от интерес за постановяването на решение в настоящото производство — от Съда в решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия (C‑298/00 P, EU:C:2004:240, т. 66—69) — съгласно който „[…] схема за помощи, установена в рамките на пазар, който първоначално е затворен за конкуренция, следва да се счита за схема за съществуващи помощи вследствие на либерализирането на този пазар, доколкото при установяването си тя не попада в приложното поле на член 92, параграф 1 от Договора за ЕИО [впоследствие член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС], приложим единствено в секторите, отворени за конкуренция, предвид посочените в този член условия относно засягането на търговията между държавите членки и отражението върху конкуренцията“?
Също за целите на квалифицирането на тези помощи, следва ли да се прилага — и в каква степен — член 1, буква б), подточка iv) от същия Регламент [№ 659/1999], съгласно който „съществуваща“ помощ е „помощ, която се счита за съществуваща съгласно член 15“ — разпоредба, която на свой ред установява десетгодишен давностен срок за възстановяването на неправомерно предоставените помощи — или се прилагат и доколко (по аналогия или не на принципа, изразен в посочената норма на позитивното право) принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, нееднократно прогласени от Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/17: Deza/ECHA, Съдебно решение от 23 януари 2019 г.
Разполага ли Европейската агенция по химикали (ECHA) с правомощие да допълва съществуващо идентифициране на вещество в списъка на кандидат-веществата по член 57, буква е) от Регламент REACH, когато то вече е било идентифицирано по друг критерий?
Спазена ли е процедурата по приемане на решението за допълване на идентифицирането на DEHP, включително по отношение на разделянето и изменението на предложението от Кралство Дания?
Допуснала ли е ECHA злоупотреба с власт, като е приела критерии ad hoc за идентифициране на вещества, разрушаващи ендокринната система, при липса на хармонизирани критерии на равнище Съюза?
Съответства ли спорното решение на принципа на правна сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания?
Извършил ли е Общият съд пълен и ефективен съдебен контрол върху научните доказателства и фактите, и изопачил ли е доказателствата при преценката на вредните последици от DEHP?
Нарушени ли са основните права на жалбоподателя, включително правото на справедлив съдебен процес и правото на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/18: Kerstens/Комисия, Определение от 22 януари 2019 г.
Явяват ли се оспорваните бележки актове, засягащи неблагоприятно по смисъла на член 91 от Правилника, които пораждат задължителни правни последици за служителя?
Противоречи ли възобновяването на дисциплинарни производства на принципа non bis in idem, когато предходните производства са били прекратени или анулирани без постановяване на решение по същество?
Допустим ли е иск за обезщетение, основан на действия, които нямат характер на актове, засягащи неблагоприятно, ако не е спазена процедурата по член 90, параграф 1 от Правилника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/17: Weiss и др., Съдебно решение от 11 декември 2018 г.
Следва ли да се приеме, че Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари, изменено с Решение (ЕС) 2017/100 на Европейската централна банка от 11 януари 2017 г., е невалидно с оглед на член 119, член 123, параграф 1, член 127, параграфи 1 и 2 и член 296, втора алинея ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ?
Следва ли да се приеме, че евентуално следващото от посоченото в първия въпрос решение неограничено разпределение на риска между националните централни банки от Евросистемата в случай на неизпълнение по облигациите на централните правителства и приравнените към тях емитенти е в противоречие с членове 123 ДФЕС и 125 ДФЕС и с член 4, параграф 2 ДЕС, ако това може да наложи рекапитализиране на национални централни банки с бюджетни средства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/16: National Iranian Tanker Company/Съвет, Съдебно решение от 29 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 29 ноември 2018 година ( *1 ) „Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Отмяна на вписване от Общия съд — Повторно вписване — Доказателства с дата преди първото вписване — Факти, известни преди първото вписване — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Правна сигурност — Защита на оправданите правни очаквания — Ефективна съдебна защита — Основание за вписване, свързано с логистичната подкрепа на иранското правителство — Обхват — Транспорт на суров нефт“ По дело C‑600/16 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 24 ноември 2016 г., National Iranian Tanker Company, установено в Техеран (Иран), за което се явяват T. de la Mare, QC, M. Lester, QC, от J. Pobjoy, barrister, както и R. Chandrasekera, S. Ashley и C. Murphy, solicitors, жалбоподател, като другата страна в производството е: Съвет на Европейския съюз, за който се явяват A. Vitro и M. Bishop, в качеството на представители, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на седми състав, изпълняващ функциите на председател на четвърти състав, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: E. Танчев, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 януари 2018 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.