1.01.02 - Общи принципи на правото
Общи принципи на правото
Дело C-440/23: European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която налага забрана за организиране на хазартни игри в онлайн казина, и по-конкретно на игри на ротативки, както и на игри със залагания, каквито са вторичните лотарии, когато нейната цел е да насочи естествения хазартен инстинкт на населението към уредени и контролирани канали, както и да противодейства на развитието и разпространението на неразрешени хазартни игри на черните пазари, и то, първо, когато е налице значително търсене на онлайн ротативки от страна на играчите, второ, съответната държава членка разрешава в същото време подобни игри, включително лотарии, във физически обекти, трето, тази държава членка позволява предлагането на онлайн залагания върху резултатите от спортни състезания и конни надбягвания от лицензирани оператори, както и посредничеството на частни оператори при продажбата на продукти от държавни лотарии и други лицензирани лотарии, и четвърто, правната уредба на държавата членка, чийто оператор иска да предлага в частност услуги по вторични лотарии, притежава лиценз, преследва същите цели като тези на правната уредба на държавата членка, която налага обща забрана за предлагане на такива услуги?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска в рамките на даден спор да се признаят правните последици от забрана на онлайн казино игри, когато след настъпването на фактите, които биха могли да породят тези последици, е прието решение тази забрана да се замени с режим на предварително разрешение и е въведен преходен период, през който предлагането на игри, които могат да бъдат в съответствие с бъдещата правна уредба, ще бъде прието при спазването на определени изисквания?
Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска признаването на нищожността на договор, сключен между потребител, пребиваващ в една държава членка, и оператор, който предлага услуги по вторични лотарии онлайн от друга държава членка, когато според правната уредба на първата държава членка е изключено издаването на лиценз на частни оператори за организирането на такива залагания?
Трябва ли член 56 ДФЕС и принципът за забрана на злоупотребата с право да се тълкуват в смисъл, че не допускат потребител, който е участвал от държавата членка по обичайното си местопребиваване в хазартни игри, предлагани по интернет от оператор, който притежава лиценз, издаден не от тази държава членка, а от друга държава членка, да предяви срещу този оператор граждански иск за възстановяване на направените от него залози, на основание нищожността на съответния договор за хазартни игри, в съответствие с приложимото договорно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-696/23: Pumpyanskiy/Съвет, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Тълкуван ли е правилно критерият „водещи бизнесмени, участващи в икономически сектори, предоставящи съществен източник на приходи за правителството на Руската федерация“ (т.нар. (g) критерий) и допустимо ли е ограничителните мерки да се прилагат към лица само въз основа на тяхната роля в такива сектори, без да се изисква лична връзка или влияние върху руското правителство?
Съответства ли определението на „водещ бизнесмен“ на изискванията за правна сигурност и предвидимост, и следва ли да се отчита само икономическото влияние или и политическата значимост спрямо руското правителство?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането и прилагането на ограничителните мерки?
Явява ли се (g) критерият незаконосъобразен поради липса на достатъчна връзка между засегнатите лица и режима на третата държава, и съответства ли на изискванията на член 215, параграф 2 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагането на (g) критерия, като на практика са засегнати предимно лица с руско гражданство?
Извършил ли е Общият съд грешки при преценката дали съответните икономически сектори представляват съществен източник на приходи за руското правителство и дали жалбоподателите попадат в обхвата на (g) критерия?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително правото на ефективна съдебна защита и принципът на равенство на оръжията, при разглеждането на доказателствата и мотивите за включване в списъците с ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/23: Electrabel и др., Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/24: Staatssecretaris Jeugd, Preventie en Sport (Cigarettes électroniques), Съдебно решение от 11 декември 2025 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от [Директива 2014/40] във връзка с член 2, точка 40 и член 20, параграф 4, буква б), подточка i) от тази директива да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавите членки да гарантират, че не се пускат на пазара контейнери за многократно пълнене с неточно указанието за никотиново съдържание върху потребителските им опаковки, попада не само продажба на тези контейнери за многократно пълнене от или чрез търговски обект за продажба на дребно, но и доставката им в търговски обект за продажба на дребно?
Може ли в положение като разглежданото, при което е наложено административно наказание глоба или имуществена санкция, да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на икономически оператор, който купува контейнерите за многократно пълнене от производител или вносител по смисъла на Директива 2014/40, вследствие на което е повдигнато обвинение срещу този икономически оператор, защото е пуснал на пазара контейнери за многократно пълнене с неточно указание на никотиновото съдържание върху техните потребителски опаковки, независимо че никотиновото съдържание, посочено върху потребителската опаковка, съответства на никотиновото съдържание на контейнерите за многократно пълнене, посочено в уведомлението по смисъла на член 20, параграф 2 от Директива 2014/40/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-806/23: Renco Valore и др./Комисия, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Следва ли да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на условието, предвидено в решенията от 2007 г. и 2013 г., според което намаленията на корпоративния данък, предвидени по режим III, могат да се прилагат само върху печалбите, произтичащи от дейности, които са действително и материално осъществени в Мадейра?
Следва ли да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на условието относно създаването или запазването на работни места по режим III?
Следва ли да се приеме, че Общият съд е нарушил принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност, като е потвърдил решението на Комисията за възстановяване на помощите, обявени за незаконни и несъвместими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-703/23: Timchenko/Съвет, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 1 август 2025 година ( *1 ) „Жалба — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 1, параграф 1, in fine — Ограничителни мерки, наложени на физическо лице, свързано с друго физическо лице, което на собствено основание е обект на ограничителни мерки — Понятието „свързаност“ при две лица, които имат семейна връзка“ По дело C‑703/23 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г., Елена Петровна Тимченко, с местожителство в Женева (Швейцария), представлявана от S. Bonifassi, T. Bontinck и E. Fedorova, адвокати, жалбоподател, като другите страни в производството са: Съвет на Европейския съюз, представляван от M.‑C. Cadilhac и V. Piessevaux, ответник в първоинстанционното производство, Европейска комисия, представлявана от M. Carpus-Carcea, C. Giolito и H. Krämer, встъпила страна в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на състава, D. Gratsias, E. Regan, J. Passer и B. Smulders, съдии, генерален адвокат: L. Medina, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 април 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С жалбата си жалбоподателката иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2023 г., Тимченко/Съвет (T‑361/22, EU:T:2023:502, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля жалбата ѝ, първо, за отмяна, от една страна, на Решение (ОВППС) 2022/582 на Съвета от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/23: Határ Diszkont, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
1) В съответствие с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] ли е практиката на държава членка, съгласно която обработката на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници - което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък - се счита за доставка на услуги, която е самостоятелна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато разходите за обработка в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се начисляват и фактурират не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в трета държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС ли е практиката на държава членка, съгласно която разходите, събирани за обработка на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а], засягащ[а] плащания [или] дългове“?
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, ли е практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурата трябва да плати ретроактивно ДДС върху разходите за обработка, въпреки че през годините преди спорната ревизия данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита разходите за обработка за освободени от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни пътници, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“?
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС ли е практиката на данъчната администрация на държава членка да счита насрещната престация, без данъци, посочена в издадените фактури за разходите за обработка, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/23: Daka, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска вземани от председателя на национален съд мерки, които се изразяват в разпределяне на съдии, зачислени в една колегия на този съд, да заседават временно в друга негова колегия, като същевременно продължават да заседават в своята първоначална колегия, макар тези съдии да не са дали съгласие за разпределянето, макар да не разполагат с никакво правно средство за защита пред съд, за да го оспорят, макар разпределянето да предполага увеличаване на натовареността в работата на съответните съдии и да изисква отдаването им на тематики извън областта на тяхната специализация, и макар председателят да е бил назначен в същия съд при условия, които са несъвместими с изискванията, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Трябва ли член 3, параграф 3, буква б) във връзка с член 20, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО да се тълкува в смисъл, че покупката от публично предприятие, търгуващо с електрическа енергия, на зелени сертификати по смисъла на член 2, втора алинея, букви к) и л) от Директива 2009/28/ЕО представлява дейност, извършвана за целите на доставката на електрическа енергия до фиксирани мрежи, предназначени да обслужват обществеността във връзка с производството, преноса или разпределението на електрическа енергия?
Трябва ли член 1, параграф 4 във връзка с член 14 и член 17, параграф 2 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че договор, който задължава страните да сключват договори за изпълнение при определени условия за цена и качество, попада в обхвата на понятието „рамково споразумение“ по смисъла на член 1, параграф 4 от посочената директива и трябва да се сключи чрез прилагане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли член 2г, параграф 1, буква а) от Директива 92/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се отнася за сключването на договор при незачитане на правилата за възлагане на обществени поръчки?
Трябва ли принципът на забрана на злоупотребата с право да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност възложител да поиска обявяването на недействителността на договор, който е сключил с доставчик, с довода, че договорът бил сключен в нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки, докато истинската причина за това искане е намаляване на рентабилността от изпълнението на посочения договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-762/23: Curtea de Apel Bucureşti (Suppression d’une indemnité de départ à la retraite des juges), Съдебно решение от 5 юни 2025 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 2 ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдиите не допуска по отношение на румънски съдии с прослужено време от 20 последователни години в съдебната система да се отмени правото да получат, към датата на пенсиониране или прекратяване на функциите по други независещи от тях причини, сума, равняваща се на седем брутни месечни възнаграждения, при положение че преди отмяната упражняването на това право на възнаграждение е спряно за непрекъснат и продължителен период от време поради причини, свързани главно с изисквания за премахване на прекомерния бюджетен дефицит (законодателят изрично се позовава на прага от 3 % от [БВП], предвиден в Договора [за функционирането на ЕС])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/24: Celní jednatelství Zelinka, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Трябва ли понятието „неоснователно“ в член 116, параграф 7 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение става отново изискуемо само ако възстановяването на митата е в резултат на непреднамерено действие на митническия орган, или по смисъла на разглежданата разпоредба това понятие може да се разбира и като неправилна преценка на митническия орган относно тарифното класиране на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.