Полша
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Полша
Дело C-101/20: Currency One/EUIPO, Определение от 28 май 2020 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на обжалване по отношение на формулирането и обосноваването на правните въпроси, които се твърди, че са от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
В каква степен жалбоподателят следва да посочи конкретни съдебни решения или актове и да изложи причините, поради които твърдените нарушения имат съществено значение за правото на Съюза?
Как се преценява дали жалбата повдига въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, обосноваващ допускане на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/19: Комисия/Полша, Определение от 8 април 2020 г.
Попадат ли националните разпоредби, предоставящи на дисциплинарна колегия правомощието да се произнася по дисциплинарни дела спрямо съдии, в съответствие с изискванията за независимост и ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Могат ли обективни обстоятелства, свързани със състава и начина на назначаване на членовете на дисциплинарната колегия, както и нейната организационна структура, да породят оправдани съмнения относно независимостта и безпристрастността на този орган?
Следва ли съдът да разпореди временни мерки за спиране на прилагането на национални разпоредби, когато съществува риск за нарушаване на независимостта на съдебната власт и правилното функциониране на правния ред на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-715/17: Комисия/Полша (Временен механизъм за преместване на кандидати за международна закрила), Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Допустимо ли е предявяването на иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, когато срокът на прилагане на съответните актове на Съюза вече е изтекъл?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като Комисията е предявила искове само срещу определени държави членки, въпреки че и други не са изпълнили изцяло задълженията си по решенията за преместване?
Спазено ли е правото на защита на държавите членки в досъдебната процедура, включително по отношение на определените срокове за отговор и яснота на твърденията за нарушения?
Явява ли се исковата молба на Комисията достатъчно точна и последователна по отношение на предмета и началния момент на твърдяното нарушение?
Могат ли държавите членки да откажат да изпълнят задълженията си по решенията за преместване, като се позоват на член 72 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС, поради съображения за национална сигурност и обществен ред?
Може ли държава членка да откаже изпълнение на задълженията си по решенията за преместване с мотива, че механизмът за преместване е неработещ и неефективен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-779/18: Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty w Warszawie, Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2008/48, и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидена в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит, от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?
Трябва ли разпоредбите на Директива 93/13, и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/18: Miasto Łowicz (Régime disciplinaire concernant les magistrats), Съдебно решение от 26 март 2020 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че произтичащото от тази разпоредба задължение — а именно държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — не допуска наличие на разпоредби, с които опасността от подкопаване на гаранциите за провеждане на независими дисциплинарни производства срещу съдии в Полша значително се увеличава поради:
оказването на политически натиск върху протичането на дисциплинарните производства;
възникването на опасност от използване на системата от дисциплинарни мерки за осъществяване на политически контрол върху съдържанието на съдебните решения и
възможността в дисциплинарните производства срещу съдии да се използват доказателства, събрани по престъпен начин?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че произтичащото от тази разпоредба задължение — а именно държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза — не допуска наличие на разпоредби, с които гаранциите за провеждане на независими дисциплинарни производства срещу съдии в Полша се премахват предвид оказването на политически натиск върху протичането на дисциплинарните производства и възникването на опасност от използване на системата от дисциплинарни мерки за осъществяване на политически контрол върху съдържанието на съдебните решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/19: Комисия/Полша, Определение от 3 март 2020 г.
Съответстват ли националните разпоредби, предоставящи правомощия на дисциплинарната колегия да разглежда дисциплинарни дела срещу съдии, на изискванията за независимост, произтичащи от правото на Европейския съюз?
Може ли прилагането на тези национални разпоредби да застраши независимостта на съдилищата и по този начин да накърни съдебната защита на правата по правото на Европейския съюз?
Явява ли се постановяването на временни мерки, които временно преустановяват дейността на дисциплинарната колегия, допустимо и необходимо средство за защита на правния ред на Съюза и интересите на правните субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/17: Uniwersytet Wrocławski/REA, Съдебно решение от 4 февруари 2020 г.
Тълкуван ли е неправилно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на изискването за независимост на адвокат, който представлява страна пред юрисдикциите на Съюза, когато този адвокат е обвързан с клиента си с гражданскоправен договор за преподавателска дейност?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита чрез тълкуването на изискването за независимост на адвоката, което води до отхвърляне на жалбата като явно недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/18: Prokuratura Rejonowa w Słupsku, Заключение от 22 януари 2020 г.
1) Трябва ли нормата на правото на Съюза в член 4, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от [Рамково решение 2004/757] да се тълкува в смисъл, че допуска да се дава във всеки отделен случай тълкуване на понятието „значително количество наркотици“ като част от извършваната от националния съд индивидуална преценка, при положение че тази преценка не предполага да се приложи някакъв обективизиран критерий, и в частност не предполага да се установи, че извършителят притежава наркотици с цел упражняване на дейностите, посочени в член 4, параграф 2, буква а) от Рамковото решение, тоест с цел производство, предлагане, пускане на пазара, разпространение, дилърство и доставяне, независимо при какви условия?
2) Доколкото полският закон за противодействие на наркоманиите не съдържа точна формулировка какво е „значително количество наркотици“ и позволява това да се тълкува от решаващите състави по конкретните дела в рамките на т.нар. преценка на съда, може ли да се приеме, че средствата за съдебна защита, необходими за осигуряването на полезното действие и ефективността на нормите на правото на Съюза, съдържащи се в [Рамково решение 2004/757], и в частност в член 4, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от него, са достатъчни, за да осигурят на полските граждани ефективната защита, произтичаща от нормите на правото на Съюза, които установяват минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици?
3) Съвместима ли е националната правна норма, съдържаща се в член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите, с правото на Съюза, и в частност с [нормата на] член 4, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от [Рамково решение 2004/757], и ако е съвместима, възприетото от полските национални съдилища тълкуване на понятието за значително количество психотропни и упойващи вещества не е ли в противоречие с нормата на правото на Съюза, която предвижда да се носи по-тежка наказателната отговорност за престъплението, изразяващо се в притежаване на големи количества наркотици с цел упражняване на дейностите, посочени в член 2, параграф 1, буква в) от [Рамково решение 2004/757]?
4) Член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите, който предвижда по-тежка наказателна отговорност за деянието, съставляващо притежаване на психотропни и упойващи вещества в значително количество по смисъла на възприетото от полските национални съдилища тълкуване, не е ли в противоречие с принципа на равенство и недопускане на дискриминация (член 14 [от ЕКПЧ], членове 20 и 21 [от Хартата] във връзка с член 6, параграф 1 [от Договора за Европейския съюз])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-779/18: Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty w Warszawie, Заключение от 19 декември 2019 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Директива [2008/48/ЕО], изменена, и по-специално член 3, буква ж), член 10, параграф 1 и член 22, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат обособяването на т.нар. „извънлихвени разходи по кредита“, определяни като обща сума по предвидената в закона формула за изчисление, съдържаща се в член 36а от Закона за потребителския кредит, от т.нар. „общи разходи за кредита за потребителя“, определени в посочената по-горе директива, така че от потребителя да е възможно да се укрият действителните извънлихвени разходи по кредита, поемани от търговеца?
2) Трябва ли разпоредбите на Директива [93/13], изменена, и по-специално член 1, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1, да се тълкуват в смисъл, че не допускат проверка с оглед на изискванията по член 3 от посочената директива на условията по договори за потребителски кредит относно т.нар. извънлихвени разходи по кредита, критериите за чието установяване са определени в разпоредбата на член 36а от Закона за потребителския кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-671/18: Centraal Justitieel Incassobureau (Признаване и изпълнение на финансови санкции), Съдебно решение от 5 декември 2019 г.
Следва ли член 7, параграф 2, буква ж) и член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР да се тълкуват в смисъл, че когато решението за налагане на финансова санкция е връчено в съответствие с националното законодателство на издаващата държава членка с указание за правото на оспорване и за предвидения за тази цел срок, органът на изпълняващата държава членка може да откаже да признае и изпълни това решение, ако се установи, че заинтересованото лице не е разполагало с достатъчен срок, за да оспори решението, и дали за задълженията на компетентните органи на изпълняващата държава членка има значение обстоятелството, че производството по налагане на разглежданата финансова санкция е било административно?
Следва ли член 20, параграф 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на изпълняващата държава членка може да откаже да признае и изпълни решение за налагане на финансова санкция във връзка с нарушения на правилата за движение по пътищата, когато санкцията е наложена на лицето, на чието име е регистрирано съответното превозно средство, въз основа на презумпция за отговорност, предвидена в националното законодателство на издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.