Полша
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Полша
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Компетентен ли е заместник-председателят на Съда да се произнася еднолично по молби за временни мерки, включително за налагане на периодична имуществена санкция, при липса на изискване за разглеждане от по-широк състав?
Изисква ли член 279 ДФЕС или Процедурният правилник на Съда Комисията да посочи точния размер на исканата санкция при искане за налагане на периодична имуществена санкция във връзка с временни мерки?
Може ли държава членка да се позове на вътрешноправни разпоредби, практики или фактически положения, за да оправдае неспазване на задължения, произтичащи от правото на Съюза и разпоредените от Съда временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012, тълкуван във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент, следва ли да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което, в замяна на услуги, предоставени на пряката жертва на пътнотранспортно произшествие във връзка с причинените ѝ вреди, е придобило вземане за обезщетение, но не упражнява професионална дейност в областта на събирането на вземания за застрахователни обезщетения и предявява иск срещу застрахователя по гражданската отговорност на причинителя на произшествието пред съда по седалището си, когато седалището на застрахователя се намира на територията на друга държава членка?
Следва ли член 7, точка 2 или член 12 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да бъде позован от лице, което е придобило, въз основа на договор за цесия, вземането на жертвата на пътнотранспортно произшествие с цел да предяви пред съдилищата на държавата членка по мястото на настъпване на вредоносното събитие иск за гражданска отговорност срещу застрахователя на причинителя на произшествието, чието седалище се намира на територията на държава членка, различна от тази по мястото на настъпване на вредоносното събитие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Правилно ли е определен съответният пазар при анализа на концентрацията между Lufthansa и някои активи на Air Berlin?
Допусната ли е явна грешка при преценката на последиците от разглежданата концентрация за конкуренцията на съответните пазари?
Нарушени ли са разпоредбите на Регламент № 95/93 относно разпределянето на слотовете на летищата при одобряване на концентрацията?
Следва ли Комисията да разгледа евентуалните подобрения на ефективността, произтичащи от концентрацията?
Достатъчни ли са ангажиментите, поети от Lufthansa, за да се разсеят съмненията относно съвместимостта на концентрацията с вътрешния пазар?
Следва ли Комисията да вземе предвид предоставената на Air Berlin помощ за оздравяване при преценката на последиците от концентрацията?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС в обжалваното решение на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 2, буква в) от Регламент № 1120/2009 да се тълкува в смисъл, че от понятието „постоянно пасище“ по смисъла на тази разпоредба са изключени ливадите или пасищата, които се намират в специална защитена зона и са подложени на естествени и периодични заливания и наводнения, поради това че такива заливания или наводнения биха довели до „ротационно засяване“ върху съответните земи по смисъла на посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какъв е обхватът на принципа на предимство на правото на Европейския съюз над националното право, включително конституционните разпоредби на държавите членки?
В каква степен националните разпоредби относно организацията на правораздаването подлежат на контрол от гледна точка на правото на Европейския съюз, особено по отношение на изискванията за ефективна съдебна защита по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС?
Може ли решение на национален конституционен съд, с което се обявява противоречие между временни мерки, наложени по правото на Съюза, и националния конституционен ред, да обоснове отмяна на определение за такива временни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Наличие на неотложност при искане за спиране на изпълнението на акт на Съюза.
Критерии и тежест на доказване за установяване на сериозна и непоправима вреда в рамките на обезпечителното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1. [Т]рябва ли член 185, параграф 3, буква и) от [Директива „Платежоспособност II]“ и член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точка 12 от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че при договорите за застраховка „Живот“, свързани с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), чиито базови активи са деривати (или структурирани финансови инструменти, в които са включени деривати), застрахователят или застраховащият (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка) е длъжен да предостави на застрахования потребител информация относно естеството, спецификацията на вида, характеристиките (на английски език „indication of the nature“, на немски език „Angabe der Art“, на френски език „indications sur la nature“) на базовия инструмент (деривата или структурирания финансов инструмент, в който е включен дериват), или пък е достатъчно да се посочи характерът на базовите (основните) активи, без да се представят характеристиките на такъв инструмент?
2. [А]ко отговорът на първия въпрос е, че застрахователят или застраховащият (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка, свързани с инвестиционен фонд — застрахователен капиталов фонд) е длъжен да предостави на потребителя информация относно естеството, спецификацията на вида, характеристиките на базовия инструмент (деривата или структурирания финансов инструмент, в който е включен дериват) — трябва ли член 185, параграф 3, буква и) от [Директива „Платежоспособност II“] и член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точка 12 от приложение III към нея да се тълкуват в смисъл, че предоставената на застрахования потребител информация относно естеството, спецификацията на вида, характеристиките на базовия инструмент (деривата или структурирания финансов инструмент, в който е включен дериват) трябва да съдържа същата информация като изискваната в член 19, параграф 3 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета [(ОВ L 145, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 247)] и член 24, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС [на Европейския парламент и на Съвета] от 15 май 2014 година относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС [ОВ L 173, 2014 г., стр. 349], тоест пълна информация за дериватите и предлаганите инвестиционни стратегии, която трябва да включва подходящи указания и предупреждения за рисковете, свързани с инвестициите в такива инструменти или по отношение на конкретни инвестиционни стратегии, включително информация относно методологията за оценяване на базовия инструмент, прилагана от застрахователя или изчисляващия агент през периода на застрахователното покритие, информация относно риска, свързан с деривата и неговия емитент, включително относно промените в стойността на деривата във времето, различните фактори, определящи тези промени, и степента им на влияние върху стойността?
3. [Т]рябва ли член 185, параграф 4 от [Директива „Платежоспособност II“] да се тълкува в смисъл, че при договорите за застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързани с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), когато базовият актив на фонда е дериват (или структуриран финансов инструмент, в който е включен дериват), застрахователят или застраховащият (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка) е длъжен да представи на застрахования потребител същата информация като изискваната в член 19, параграф 3 от Директива 2004/39/ЕО и член 24, параграф 4 от Директива 2014/65/ЕС, тоест пълна информация за дериватите и предлаганите инвестиционни стратегии, която трябва да включва подходящи указания и предупреждения за рисковете, свързани с инвестициите в такива инструменти или по отношение на конкретни инвестиционни стратегии, включително информация относно методологията за оценяване на базовия инструмент, прилагана от застрахователя или изчисляващия агент през периода на застрахователното покритие, информация относно риска, свързан с деривата и неговия емитент, включително относно промените в стойността на деривата във времето, различните фактори, определящи тези промени, и степента им на влияние върху стойността?
4. [П]ри утвърдителен отговор на втория или третия въпрос (или и на двата посочени въпроса) — представлява ли непредоставянето на застрахования потребител от страна на застрахователя или застраховащия, предлагащ застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), на изискваната (посочената във втори и трети въпрос) информация при предлагането на потребителя на застраховката нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от [Директивата за нелоялни търговски практики] […], или пък непредоставянето на изискваната информация представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 7 от тази директива?
5. [П]ри отрицателен отговор както на втория, така и на третия въпрос — представлява ли липсата на ясно информиране на потребителя от страна на застрахователя или застраховащия (който предлага такова застраховане, разпространява застрахователен продукт, „продава“ застраховка „Живот“, свързани с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), че средствата на инвестиционния фонд (застрахователния капиталов фонд) са вложени в деривати (или структурирани продукти, в които са включени деривати), нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики или пък непредоставянето на изискваната информация представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 7 от тази директива?
6. [П]ри отрицателен отговор както на втория, така и на третия въпрос — представлява ли недаването на подробни разяснения на потребителя от страна на застрахователя или застраховащия, който предлага застраховка „Живот“, свързана с инвестиционен фонд (застрахователен капиталов фонд), за точните характеристики на инструмента, в който са вложени средствата на инвестиционния фонд (застрахователния капиталов фонд), включително информация относно правилата за функциониране на този инструмент, в случай че това е дериват (или структуриран инструмент, в който е включен дериват), нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики, или пък непредоставянето на изискваната информация представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 7 от тази директива?
1) Трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точка 12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че задължението за предоставяне на посочената там информация обхваща и застрахования, ако той същевременно не е титулярят на полицата, а действа като присъединяващо се лице в качеството на потребител към сключен между застрахователно предприятие и търговец, титуляр на полицата, договор за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, и като фактически инвеститор по отношение на платените парични средства за застрахователни премии?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точки 11 и 12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че в рамките на правоотношение като посоченото в първия въпрос, задължението за информиране за особеностите на капиталовите активи, свързани със застрахователен капиталов фонд, означава също, че застрахованото лице потребител трябва да бъде информирано изчерпателно и разбираемо за всички рискове, техния вид и степен, свързани с инвестирането в активи на капиталовия фонд (като структурирани облигации или деривати), или пък по смисъла на посочената разпоредба е достатъчно на застрахованото лице потребител да се предостави само основната информация за главните видове рискове, свързани с инвестирането на средства с посредничеството на застрахователен капиталов фонд?
3) Трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точки 11 и 12 от приложение III към нея да се тълкува в смисъл, че от правоотношение като описаното в първия и втория въпрос произтича задължение потребителят, който се присъединява към договора за застраховка „Живот“ в качеството на застраховано лице, да бъде информиран за всички инвестиционни рискове и свързаните с тях уговорки, за които емитентът на активите (структурирани облигации или деривати), формиращи застрахователния капиталов фонд, е информирал застрахователя?
4) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] да се тълкува в смисъл, че потребителят, който се присъединява като застраховано лице към договор за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, трябва да получи информация за особеностите на капиталовите активи и рисковете, свързани с инвестирането в такива активи, преди сключването на договора в рамките на отделна преддоговорна процедура и съответно допуска ли този член разпоредба от националното право [като] член 13, параграф 4 от [Закона за застрахователната дейност], съгласно която е достатъчно тази информация да се даде едва в текста на застрахователния договор и в хода на сключването му, без моментът на получаване на информацията да е еднозначно и ясно обособен и отделен в процедурата по присъединяване към договора?
5) При утвърдителен отговор на въпроси 1, 2 и 3, трябва ли член 36, параграф 1 от [Директивата за животозастраховането] във връзка с част А, точки 11 и 12 от приложение III към нея да се тълкува и в смисъл, че надлежното изпълнение на предвиденото в него задължение за информиране следва да се разглежда като обективно съществен елемент от договора за групова застраховка „Живот“ и достигане до определена възраст, свързан със застрахователен капиталов фонд, и дали поради това констатацията, че посоченото задължение не е изпълнено надлежно, може да доведе до признаване на застрахованото лице потребител на право да иска връщане на всички платени застрахователни премии поради евентуалното обявяване на договора за недействителен или изначално нищожен или поради евентуалното обявяване на индивидуалната декларация за присъединяване към такъв договор за недействителна или нищожна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Кои са критериите, които органът трябва да изпълнява, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Може ли помощник-нотариусът, упражняващ контрол върху собственото си решение, да се счита за „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Има ли значение възможността за последващо съдебно обжалване на решенията на нотариуса за допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Позволява ли полското законодателство дисциплинарна отговорност на съдии въз основа на съдържанието на техните съдебни актове, с което се нарушава принципът на независимост на съдиите?
Гарантирана ли е независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия на Върховния съд на Полша, която контролира дисциплинарните производства срещу съдии?
Съвместимо ли е предоставянето на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд с изискването дисциплинарните дела да се разглеждат от „създаден със закон“ съд?
Гарантират ли процесуалните правила по дисциплинарните производства срещу съдии в Полша разглеждане на делата в разумен срок и зачитане на правото на защита на обвинените съдии?
Ограничава ли полското законодателство правото и задължението на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз чрез възможността за започване на дисциплинарно производство срещу съдии поради отправяне на такова запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.