Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-158/14: A и др., Съдебно решение от 14 март 2017 г.
1) Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
2) а) Като се има предвид също съображение 11 от Рамково решение 2002/475, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001?
3) Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства, да се считат за „действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт“ по смисъла на международното хуманитарно право?
4) След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
5) При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка за замразяване на средства, доколкото чрез посочените решения образуванието LTTE е включено в този списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/16: EMA/PTC Therapeutics International, Определение от 1 март 2017 г.
Съществува ли обща презумпция за поверителност относно доклади, съдържащи комплексна информация, съчетаваща публични и поверителни данни, предоставени в процедура по разрешаване за употреба на лекарствен продукт, въз основа на релевантното секторно и общо европейско законодателство?
Достатъчно ли е потенциалното наличие на сериозна и непоправима вреда при разкриване на подобен документ за обосноваване на изискването за неотложност и спиране на действието на административно решение за достъп до него?
Какъв е правилният баланс между обществения интерес в прозрачност и търговските интереси на заявителите при предоставяне на достъп до документи, съдържащи потенциално поверителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/16: Aramex Nederland, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че триколесно превозно средство като разглежданото в главното производство, оборудвано с гуми, които са произведени за триколесните мотоциклети, но са сходни с тези за автомобилите, управлявано посредством кормило и снабдено със система за управление, действаща на принципа Акерман, попада в обхвата на позиция 8703 от КН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/15: Popławski, Заключение от 15 февруари 2017 г.
1. Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност за поемане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на основание за това, предвидено в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор предпоставки, и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
а) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби[, приложен към договорите,] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено, и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
3. Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното право, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
4. Ако отговорът на първия въпрос и буква б) от втория въпрос е отрицателен, може ли изпълняващата държавата членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/15: X, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.
1) Трябва ли разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която живеещият в Испания гражданин на Съюза, около 60 % от трудовите доходи на когото се облагат с данък в Нидерландия и около 40 % — в Швейцария, не може да приспадне своите отрицателни доходи от собственото си и лично ползвано жилище в Испания от обложените си в Нидерландия трудови доходи дори ако получава в държавата по пребиваването си, а именно Испания, толкова нисък доход, че гореспоменатите отрицателни доходи да не могат да доведат до намаляване на дължимия от него данък за съответната година в държавата по пребиваване?
2) а)
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли всяка държава членка, в която съответният гражданин на Съюза получава част от своите доходи, да отчита в този случай пълния размер на гореспоменатите отрицателни доходи
Или това задължение важи само за една от съответните държави по заетостта, и ако да, за коя от тях
Или пък всяка от държавите по заетостта (различни от държавата по пребиваване) трябва да позволи приспадането на част от тези отрицателни доходи
В последния случай как следва да се определи тази подлежаща на приспадане част?
б) Във връзка с това държавата членка, в която фактически се полага трудът, ли е от определящо значение, или държавата членка, която има правомощието да обложи с данък доходите, получени от посочения труд?
3) Различен ли ще е отговорът на двете части от втория въпрос, ако едната от държавите, в които съответният гражданин на Съюза получава доходите си, е Конфедерация Швейцария, която не е държава — членка на Съюза, и също така не е част от Европейското икономическо пространство?
4) Доколко в това отношение е релевантен въпросът дали правната уредба на държавата по пребиваване на данъчнозадълженото лице (в случая Кралство Испания) предвижда възможност за приспадане на лихвата по ипотечен кредит за собственото жилище на това лице, както и възможност за приспадане на произтичащите от това данъчни загуби през съответната година от евентуалните доходи от тази държава през следващи години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/15: Stichting Brein, Заключение от 8 февруари 2017 г.
1) Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?
2) При отрицателен отговор на въпрос 1:
– дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-361/15: Easy Sanitary Solutions/Group Nivelles и EUIPO, Заключение от 1 февруари 2017 г.
Нарушение на член 63, параграф 1 от Регламент № 6/2002 относно тежестта на доказване и събирането на доказателства в производството за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността
Нарушение на член 5 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от същия регламент относно анализа за наличието на новост и оригиналност на оспорения промишлен дизайн
Нарушение на членове 6 и 7 от Регламент № 6/2002 във връзка с член 25, параграф 1, буква б) от същия регламент относно релевантността на установяването на продукта, за който се прилага или в който е включен по-ранният промишлен дизайн
Неспазване от Общия съд на пределите на контрола за законосъобразност, определен в член 61, параграф 2 от Регламент № 6/2002
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-527/15: Stichting Brein, Заключение от 8 декември 2016 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?
2) От значение ли е за този въпрос:
— дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,
— дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители,
— дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?
3) Трябва ли член 5 от Директивата […] да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директивата […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.