Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Нарушено ли е изискването по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, като Апелативният състав е приел, че съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранните марки, въпреки твърденията на заявителя относно описателния характер и отличителната способност на елементите „4011“ и „b 552“ и степента на сходство между знаците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 от Директива 2009/103 да се тълкува в смисъл, от една страна, че за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение, органът, предвиден в член 10, параграф 1 от тази директива, трябва да докаже, че в случай на пътнотранспортно произшествие увреденото лице, което доброволно се е качило в причинилото вредата превозно средство, е знаело, че то е откраднато, и от друга страна, че не допуска национална съдебна практика, която тълкува националната правна уредба в смисъл, че в такъв случай това лице трябва да докаже, че не е знаело, че това превозно средство е било откраднато, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Какви са изискванията към националните юрисдикции при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително във връзка с обосновката за приложимостта на правото на Съюза?
При какви условия разпоредбите на правото на Съюза, включително свободата на установяване и разпоредбите на Хартата на основните права, се прилагат спрямо ситуации, ограничени в рамките на една държава членка?
Необходимо ли е националната юрисдикция изрично да посочи връзката между националното законодателство и разпоредбите на правото на Съюза, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива [2013/32] във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?
2) Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от [посочената] директива, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [същата] директива?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 да се тълкува в смисъл, че предвижда кумулиране на дневните надбавки за издръжка, надбавките за работа при трудни условия и риск, изплащани от Съюза на член на личния състав на полицейската мисия, удължена с това решение, с надбавките от същото естество, които са му изплатени от неговата държава членка за изпълнение на същите функции в посочената полицейска мисия?
В случай че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посочените надбавки могат да се кумулират, допуска ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 национална правна уредба като произтичащата от разпоредбата на член 3, параграф 1 от Закон № 108/2009, в частта ѝ, с която предвижда, че „на личния състав, участващ в международните мисии, посочени в настоящия закон, се заплаща без удръжки за целия период, в допълнение към възнаграждението или заплатата и другите плащания с фиксиран и продължителен характер, надбавката за командироване, предвидена в [Кралски указ № 941/26], като се приспадат евентуалните надбавки и вноски, платени на същото основание на съответните лица пряко от международните институции“, както и от член 1 от [Кралски указ № 941/26], член 1, параграф 1, буква b) и член 3 от Закон № 642 от 8 юли 1961 г. и член 4, параграф 1, буква a) от Закон № 838 от 27 декември 1973 г., според тълкуването в посочената съдебна практика […], което изключва кумулирането на надбавките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Прилага ли се към регистрациите като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) в лозаро-винарския сектор на наименования, съществуващи преди влизането в сила на Регламент № 1234/2007, заменен след това от Регламент № 1308/2013, каквото е ЗНП „Salaparuta“ PDO-IT-A0795 от 8 август 2009 г., що се отнася до пречката за регистрация поради по-ранна марка, която поради своята известност и репутация може да направи въпросното ЗНП или ЗГУ заблуждаващо („закрилата може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното“), член 43, [параграф 2] от Регламент (ЕО) № 479/2008, или по-точно [член] 118к от Регламент (ЕО) № 1234/2007 (впоследствие член 101, [параграф 2] от Регламент [1308]/2013), който изключва закрилата на ЗНП или ЗГУ, когато съответното наименование може да въведе в заблуждение потребителите „в светлината на репутацията и известността на търговската марка“, или това правило не се прилага за наименования, които вече се ползват от национална закрила преди регистрацията съгласно правото на Европейския съюз, в съответствие с принципа на правна сигурност (решение на Съда от 22 декември 2010 г., C‑120/08, Bavaria), според който фактическото положение, освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл, обикновено следва да се преценява с оглед на правните норми, които му съответстват по време, със съответно прилагане на предходната правна уредба по Регламент (ЕО) № 1493/1999 и разрешаване на конфликта между наименованието за произход и по-ранната марка въз основа на [точка] Е, параграф 2, втора алинея] от приложение VII към посочения регламент?
2) Ако въз основа на отговора на първия въпрос се приеме, че е необходимо да се приложи Регламент № 1493/1999 към разглежданата в настоящото производство фактическа обстановка, трябва ли всички въпроси относно едновременното съществуване на различните знаци и наличието или липсата на възможност за закрила на наименованията на вина да се решават съгласно предвидената в [точка] Е от приложение [VII] към Регламент № 1493/1999 правна уредба, която има за цел да уреди конфликта между марка, регистрирана за вино или гроздова мъст, и идентични на нея защитени наименования за произход или защитени географски указания за дадено вино, или във всички случаи остава възможна хипотезата на недействителност или липса на закрила на по-късните ЗНП или ЗГУ, в случай че географското указание може да въведе в заблуждение потребителите относно истинската идентичност на виното поради репутацията на по-ранна марка, по силата на общия принцип за незаблуждаващия характер на отличителни знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
В съответствие ли е изборът, направен от Италианската република в член 6, параграф 1 от Законодателен декрет № 446/1997, да се облагат с IRAP 50 % от дивидентите, получени от установени в Италия финансови посредници, които се квалифицират като дружества майки по смисъла на Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 година, и разпределени от установени в други държави — членки на Европейския съюз дружества, които се квалифицират като дъщерни дружества по смисъла на посочената директива, без да се позволява на първите да приспаднат от IRAP частта от корпоративния данък, свързана с тази печалба, платена от вторите, със предвидената в член 4 от тази директива забрана за облагане на повече от 5 % от стойността на печалбата, получена от дружествата майки, установени в дадена държава членка, от дъщерните дружества, установени в други държави членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) 27 март 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Пречистване на градските отпадъчни води — Директива 91/271/ЕИО — Членове 4, 5 и 10 — Замърсяване на чувствителни зони — Пречиствателни станции за градски отпадъчни води — Решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Неизпълнение на това решение — Член 260, параграф 2 ДФЕС — Парични наказания — Периодична имуществена санкция — Еднократно платима сума“ По дело C‑515/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС на 10 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и E. Sanfrutos Cano, ищец, срещу Италианска република, представлявана от G. Palmieri, подпомагана от M. Di Benedetto, M. Russo и F. Severi, avvocati dello Stato, ответник, СЪДЪТ (шести състав), състоящ се от: A. Kumin, председател на състава, F. Biltgen (докладчик), председател на първи състав, и I. Ziemele, съдии, генерален адвокат: T. Ćapeta, секретар: G. Chiapponi, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2024 г., предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда: – да признае за установено, че като не е приела всички мерки, необходими за изпълнението на решение от 10 април 2014 г., Комисия/Италия, C‑85/13, наричано по-нататък решение C‑85/13, EU:C:2014:251), Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2025 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 6 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, тълкувани с оглед на член 47 от [Хартата], член 4, параграф 1, първа алинея от [Рамковата директива] и член 31 от [Европейския кодекс за електронни съобщения (наричан по-нататък „ЕКЕС“)], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като приложимата в италианския правен ред (член 1, параграф 1037 от Закон № 205/2017), която в положение от значение за Съюза ограничава последиците на жалбата за отмяна, като възпрепятства възстановяването или поправянето в натура, и ограничава обезпечителните мерки до плащането на авансова сума, накърнявайки ефективната съдебна защита?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 3, параграфи 3 и 3а и членове 8 и 9 от [Рамковата директива] […], както и членове 5, 6, 8, 9 и 45 от [ЕКЕС], да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената в Италианската република с член 1, параграф 1031bis от Закона за бюджета за 2018 г., както е въведен с член 1, параграф 1105 от Закона за бюджета за 2019 г., която лишава независимия административен орган от регулаторните му функции или най-малкото значително ги ограничава, като установява разпределянето на допълнителен предавателен капацитет чрез възмездна процедура с възлагане въз основа на критерия „най-изгодна икономическа оферта“ и с участието на традиционните оператори?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], както и принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкува в смисъл, че не допуска система като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на [AGCOM] № 39/19/CONS, 128/19/CONS и 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифровата телевизионна услуга, при която за целите на преобразуването „на правата на ползване на честотите“ в „права на ползване на предавателния капацитет“ не се извършва равностойно преобразуване, а част от капацитета се запазва за възмездна процедура, като на оператора се налагат допълнителни разходи, за да си осигури запазването на законно придобитите във времето права?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [система] като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, при която не се приемат структурни мерки за поправяне на възникналото преди това положение на неравенство, с оглед и на установените по-рано от вътрешната и наднационалната съдебна практика нередности, и не се разграничава положението на оператора, който е получил честота в резултат на възмездна състезателна процедура, като е предвидено правото да я запази, или, напротив, приетите от AGCOM неструктурни мерки по отношение на предприятията, намиращи се в положението на традиционни оператори, които първоначално са титуляри на т.нар. „надвишаващи“ канали, са подходящи и пропорционални?
5) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 8 и 9 от [Рамковата директива], членове 3, 5, 7 и 14 от [Директивата за разрешение], членове 2 и 4 от [Директивата за конкуренцията], съображения 11 и 20 от Решение [2017/899], принципите на равенство, недопускане на дискриминация, защита на конкуренцията и защита на оправданите правни очаквания, както и принципите на пропорционалност и целесъобразност, [система] като въведената с релевантната национална правна уредба (член 1, параграфи 1030, 1031, 1031bis, 1031ter, 1032 от Закон № 205/2017), както и с решения на AGCOM № 39/19/CONS, 128/19/CONS, 564/2020/CONS и със съответните актове за разпределяне на права на ползване на честоти за цифрова телевизионна услуга, която не отчита оправданите правни очаквания на оператор, придобил право на ползване на честотата след приключване на възмездна състезателна процедура, в която е било изрично предвидено правото на честота с подобно покритие и за същата продължителност като правото на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.