всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Италия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия

Дело C-645/23: Hera Comm, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.

Попада ли [допълнителният данък], прилаган от държавата членка като дробна или кратна стойност на акциза, с който вече се облага продуктът, в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, посочено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118], или тя трябва да се разбира само като увеличение на акцизната ставка, поради което държавата членка може да не го използва за „специалното предназначение“, предвидено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118]?
В случай че [допълнителният данък] попада в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че отговаря на условията, за да може частноправен субект да се позове на него пред национална юрисдикция с цел да:
– оспори пред продавача на продукта, за който се начислява [допълнителният данък], на когото частноправният субект е възстановил косвения данък, че събираният от държавата членка данък по отношение на продавача е незаконосъобразен, тъй като се основава на национална разпоредба, която противоречи на Директивата;
– поиска впоследствие от продавача да върне недължимо платеното, което последният е поискал и получил от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-804/24: Polynt/ECHA, Определение от 12 юни 2025 г.

Какви са изискванията към жалбоподателя относно конкретното и ясно обосноваване на съществените въпроси за единството, последователността или развитието на правото на ЕС при искане за допускане на обжалване?
Могат ли твърденията за фактически грешки, изопачаване на доказателства или липса на мотиви сами по себе си да обосноват наличие на съществен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/23: Gnattai, Заключение от 5 юни 2025 г.

1. Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочните трудови договори, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., и установеният в правото на Съюза общ принцип за недопускане на дискриминация в условията на труд, разглеждани с оглед на член 21 от Хартата […], да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която съгласно смисъла, в който е тълкувана от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) (вж. Cass. S.L. решения № 32386/2019, № 33134/2019 и № 33137 от 2019 г.), предвижда, че срочно назначените служители в официално приравнените училища (scuole paritarie), посочени в Закон № 62/2000, се третират по-неблагоприятно в контекста на признаването на трудовия им стаж отколкото безсрочно назначените служители към Ministero dell’Istruzione e del Merito (Министерството на образованието и постиженията), само поради факта, че не са издържали конкурс на общо основание или са преподавали по трудови правоотношения в официално приравнени съобразно закона училища, въпреки че срочно наетите преподаватели в официално приравнените училища се намират в положение, сходно на положението на преподавателите на безсрочен трудов договор в държавните училища по отношение на вида работа и условията на обучение и заетост, изпълняват едни и същи задачи и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения, постигнати чрез придобиване на преподавателски опит, признат от същата вътрешна правна уредба за идентичен за целите на назначаването на безсрочен трудов договор въз основа на поредността им в постоянните списъци с резерви до изчерпване (вж. член 2, параграф 2 от Законодателен декрет № 255/2001)?
2. Трябва ли, в контекста на прилагането на Директива 1999/70, общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, които са залегнали и в членове 20 и 21 от Хартата, член 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (от значение съгласно член 52 от Хартата), Европейската социална харта, подписана на 18 юни 1961 г., в член 157 ДФЕС и в директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като съдържащата се в член 485 от Законодателен декрет № 297/94, която изисква за целите на определянето на възнаграждението в контекста на признаването на трудовия стаж да се взема предвид само преподавателският стаж, придобит на длъжности в самото министерство, или в приравнени на държавните училища (scuole parificate), акредитирани училища (scuole pareggiate), субсидирани (scuole sussidiate) или помощни училища (scuole sussidiarie), народни училища (scuole popolari) и девически интернати (educandati femminili), като за целите на признаването на трудовия стаж (извършено след назначаването на постоянна длъжност от Министерството), преподавателите на срочен договор в официално приравнените училища, на които не се предоставя допълнително възнаграждение за прослужено време, което обаче се предоставя на преподавателите на срочен договор в държавни и общински училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, субсидирани или помощни училища, народни училища и девически интернати, които по отношение на естеството на работата, функциите, услугите и професионалните задължения, както и на условията за обучение и наемане на работа, са в положение, сходно на положението на преподавателите в официално приравнените училища, посочени в Закон № 62/2000 г., тъй като изпълняват едни и същи задачи и придобиват, чрез натрупване на преподавателски опит, едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и научноизследователски умения като преподавателите в официално приравнени училища?
3. Трябва ли понятието „работници на постоянен трудов договор [в сходно положение]“, посочено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., приложено към Директива 1999/70, и общите принципи на действащото право на Съюза на равенство, равно третиране и недопускане на дискриминация в областта на заетостта, залегнали в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в контекста на признаването на прослуженото време, работата на срочен трудов договор в официално приравнени училища трябва да се счита за еквивалентна на извършваната в държавни училища, приравнени на държавните училища, акредитирани училища, народни, субсидирани или помощни училища, както и в девически интернати, тъй като тези преподаватели изпълняват едни и същи задачи, имат едни и същи професионални задължения и притежават едни и същи дисциплинарни, педагогически, методическо-дидактически, организационно-междуличностни и изследователски умения?
4. В случай на установено противоречие на член 485 от Законодателен декрет № 297/94 със законодателството на Съюза, длъжен ли е националният съд съобразно Хартата да не прилага несъвместимият вътрешен източник на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-460/23: Kinsa, Съдебно решение от 3 юни 2025 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2002/90/ЕО във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лицето, което в нарушение на режима на движение на лица през границите вкарва на територията на държава членка ненавършили пълнолетие граждани на трета държава, които го придружават и за които то действително полага родителските грижи, не осъществява основния състав на престъплението „подпомагане на незаконното влизане“, и не допускат ли тези членове национално законодателство, което предвижда наказателна отговорност за такова поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-640/24: Giannaro, Определение от 2 май 2025 г.

Допустимо ли е националната правна уредба да изключва определени близки роднини на жертвата от право на обезщетение въз основа единствено на наследствен ред или семейни връзки, без да отчита конкретните вреди, които те са претърпели?
Съответства ли на изискването за „справедливо и подходящо“ обезщетение по член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО национален режим, който предоставя право на обезщетение само на определени категории роднини и изключва други, без отчитане на индивидуалните обстоятелства и вреди?
Може ли националната уредба да обвързва правото на обезщетение на братята и сестрите на починалото лице с липсата на преживял съпруг, деца или родители, и да изключва бабите и дядовците, чичовците и лелите на същото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-370/24: Nastolo, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Трябва ли член 13, параграф 2 от Директива 2009/103 да се тълкува в смисъл, от една страна, че за да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение, органът, предвиден в член 10, параграф 1 от тази директива, трябва да докаже, че в случай на пътнотранспортно произшествие увреденото лице, което доброволно се е качило в причинилото вредата превозно средство, е знаело, че то е откраднато, и от друга страна, че не допуска национална съдебна практика, която тълкува националната правна уредба в смисъл, че в такъв случай това лице трябва да докаже, че не е знаело, че това превозно средство е било откраднато, за да получи обезщетение за претърпените от него вреди.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-656/24: Prefettura di Bari и ANAC, Определение от 28 април 2025 г.

Какви са изискванията към националните юрисдикции при отправяне на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, включително във връзка с обосновката за приложимостта на правото на Съюза?
При какви условия разпоредбите на правото на Съюза, включително свободата на установяване и разпоредбите на Хартата на основните права, се прилагат спрямо ситуации, ограничени в рамките на една държава членка?
Необходимо ли е националната юрисдикция изрично да посочи връзката между националното законодателство и разпоредбите на правото на Съюза, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/24: Tartisai, Съдебно решение от 10 април 2025 г.

Следва ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 да се тълкува в смисъл, че предвижда кумулиране на дневните надбавки за издръжка, надбавките за работа при трудни условия и риск, изплащани от Съюза на член на личния състав на полицейската мисия, удължена с това решение, с надбавките от същото естество, които са му изплатени от неговата държава членка за изпълнение на същите функции в посочената полицейска мисия?
В случай че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че посочените надбавки могат да се кумулират, допуска ли член 7, параграф 3 от Решение 2010/279 национална правна уредба като произтичащата от разпоредбата на член 3, параграф 1 от Закон № 108/2009, в частта ѝ, с която предвижда, че „на личния състав, участващ в международните мисии, посочени в настоящия закон, се заплаща без удръжки за целия период, в допълнение към възнаграждението или заплатата и другите плащания с фиксиран и продължителен характер, надбавката за командироване, предвидена в [Кралски указ № 941/26], като се приспадат евентуалните надбавки и вноски, платени на същото основание на съответните лица пряко от международните институции“, както и от член 1 от [Кралски указ № 941/26], член 1, параграф 1, буква b) и член 3 от Закон № 642 от 8 юли 1961 г. и член 4, параграф 1, буква a) от Закон № 838 от 27 декември 1973 г., според тълкуването в посочената съдебна практика […], което изключва кумулирането на надбавките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-758/24: Alace, Заключение от 10 април 2025 г.

1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива [2013/32] във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?
2) Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от [посочената] директива, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [същата] директива?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/24: Pauni, Заключение от 3 април 2025 г.

1) Допуска ли Директива 2000/78 национална правна уредба, която в случай на заболяване предвижда правото на запазване на работното място в продължение на 180 платени дни в периода от 1 януари до 31 декември всяка година, както и допълнителни 120 дни неплатен отпуск, които могат да се ползват (само веднъж) по искане на работника, но не предвижда различни правила за работниците, които са признати за лица с увреждания, и за работниците, които не са такива?
2) В случай че описаната в мотивите национална правна уредба трябва да се разглежда абстрактно като представляваща непряка дискриминация, дали тази уредба все пак е обективно оправдана от легитимна цел и дали средствата, използвани за нейното постигане, са подходящи и необходими?
3) Може ли предоставянето — по молба на работника и след 180-те дни отпуск по болест — на неплатен отпуск, който да предотврати уволнение до изтичането му, да представлява разумна мярка, подходяща и достатъчна за избягване на дискриминация?
4) Може ли улесняване, състоящо се в задължение на работодателя да предостави, в края на периода от 180 дни платен отпуск по болест, допълнителен платен отпуск, изцяло за негова сметка, без да получава насрещен труд за това, да се счита за разумно?
5) При преценката на дискриминационното поведение на работодателя (за да се установи дали уволнението е законно) може ли да се вземе предвид обстоятелството, че дори евентуален допълнителен период на стабилност на трудовото правоотношение, заплатен от работодателя, не би позволил на лицето с увреждания да се върне на работа, тъй като болестното му състояние продължава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form