всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Италия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия

Дело C-823/24: Centro Servizi Culturali Santa Chiara, Определение от 30 октомври 2025 г.

Обхваща ли понятието „условия на труд“ по клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение премии и допълнителни елементи на възнаграждението, изплащани на работниците?
Противоречи ли на клауза 4, точка 1 от рамковото споразумение национална уредба, която предвижда изплащането на определени елементи на възнаграждението само на работници с безсрочни трудови договори, когато работниците със срочни договори получават по-високо почасово възнаграждение?
Позволява ли клауза 4, точка 1, във връзка с клауза 8, точка 1 от рамковото споразумение, на държавите членки да въвеждат по-благоприятни разпоредби за работници със срочни трудови договори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-5/24: Pauni, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Допускат ли член 2, параграф 2 и член 5 от Директива 2000/78 национална правна уредба, която предоставя на работник в отпуск по болест право на запазване на заетостта му за платен и подлежащ на подновяване период от 180 дни за календарна година, към който в някои случаи и по искане на този работник може да се добави неплатен и неподлежащ на подновяване период от 120 дни, без да установява специален режим за работниците с увреждания?
Трябва ли член 5 от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че национална разпоредба, която предвижда в полза на работник в отпуск по болест, но без оглед на евентуалното му увреждане, неплатен период на запазване на заетостта от 120 дни, който се добавя към платен период на запазване на заетостта от 180 дни, представлява „подходящо настаняване“ по смисъла на този член?
Четвъртият и петият въпрос са недопустими, тъй като са хипотетични и не са релевантни за разрешаването на спора в главното производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/24: Duca di Salaparuta, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.

Прилага ли се към регистрациите като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) в лозаро-винарския сектор на наименования, съществуващи преди влизането в сила на Регламент № 1234/2007, заменен след това от Регламент № 1308/2013, каквото е [ЗНП „Salaparuta“] от 8 август 2009 г., що се отнася до пречката за регистрация поради по-ранна марка, която поради своята известност и репутация може да направи въпросното ЗНП или ЗГУ заблуждаващо („закрилата може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното“), член 43, [параграф 2] от Регламент [№o479/2008], или по-точно [член] 118к от Регламент [№ 1234/2007] (впоследствие член 101, [параграф 2] от Регламент [1308]/2013), който изключва закрилата на ЗНП или ЗГУ, когато съответното наименование може да въведе в заблуждение потребителите „в светлината на репутацията и известността на търговската марка“, или това правило не се прилага за наименования, които вече се ползват от национална закрила преди регистрацията съгласно правото на Европейския съюз, в съответствие с принципа на правна сигурност (решение на Съда от 22 декември 2010 г., C‑120/08, Bavaria), според който фактическото положение, освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл, обикновено следва да се преценява с оглед на правните норми, които му съответстват по време, със съответно прилагане на предходната правна уредба по Регламент [№ 1493/1999] и разрешаване на конфликта между наименованието за произход и по-ранната марка въз основа на приложение VII [Е, параграф 2], буква б) към посочения регламент?
Ако въз основа на отговора на първия въпрос се приеме, че е необходимо да се приложи Регламент № 1493/1999 към разглежданата в настоящото производство фактическа обстановка, трябва ли всички въпроси относно едновременното съществуване на различните знаци и наличието или липсата на възможност за закрила на наименованията на вина да се решават съгласно предвидената в приложение [VII, Е] към Регламент № 1493/1999 правна уредба, която има за цел да уреди конфликта между марка, регистрирана за вино или гроздова мъст, и идентични на нея защитени наименования за произход или защитени географски указания за дадено вино, или във всички случаи остава възможна хипотезата на недействителност или липса на закрила на по-късните ЗНП или ЗГУ, в случай че географското указание може да въведе в заблуждение потребителите относно истинската идентичност на виното поради репутацията на по-ранна марка, по силата на общия принцип за незаблуждаващия характер на отличителните знаци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-253/24: Pelavi, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Трябва ли клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение при прочита ѝ във връзка с клауза 4 от това споразумение, член 7 от Директива 2003/88 и член 31, параграф 2 от Хартата да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, целяща да санкционира злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори, която обуславя — за почетните магистрати на активна служба — заявлението да участват в процедура за атестиране, за да бъдат потвърдени назначенията им на длъжност до навършването на 70‑годишна възраст, от изискването да се откажат от правото на платен годишен отпуск, произтичащо от правото на Съюза, във връзка с предходното им трудово правоотношение на почетен магистрат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/23: Gnattai, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподаватели при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че трудовият стаж на преподаватели, наети в държавни учебни заведения, по-специално на постоянен договор, се взема предвид при определянето на трудовия стаж и на възнаграждението им?
Следва ли принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, закрепени в членове 20 и 21 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която не предвижда при определянето на трудовия стаж и възнаграждението на преподавателите при назначаването им на постоянен договор в държавно учебно заведение да се вземат предвид периодите на заетост, прослужени преди това от тези преподаватели на срочен договор в някои учебни заведения, чието функциониране и организация не са от компетенциите на държавата, но които по силата на тази правна уредба са официално приравнени на държавни учебни заведения, макар посочената правна уредба да предвижда, че за същите цели се взема предвид трудовият стаж, придобит от посочените преподаватели на срочен договор в други, по-специално държавни, учебни заведения?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че задължава националната юрисдикция да остави без приложение член 485 от Законодателен декрет № 297/1994, ако се приеме, че тази национална разпоредба е несъвместима с това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-758/24: Alace, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Допускат ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз държава членка да определи трети страни като сигурни страни на произход чрез законодателен акт?
Трябва ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която определя трета страна като сигурна страна на произход, трябва да осигури до източниците на информация по смисъла на член 37, параграф 3 от тази директива, въз основа на които е определено това, достатъчен и адекватен достъп, който, от една страна, да позволи на съответния кандидат за международна закрила, идващ от тази трета страна, да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е целесъобразно да сезира компетентния съд, а от друга страна, да предостави на последния възможност да упражни контрол върху решение по молбата за международна закрила, и че когато националният съд — сезиран с жалба срещу решение по молба за международна закрила, разгледана по специалния режим, приложим за молбите, подадени от кандидатите от трети страни, определени като сигурни страни на произход — проверява, дори само инцидентно, дали определянето e в съответствие с посочените в приложение I към тази директива материалноправни условия за такова определяне, той може да вземе предвид събраната от самия него информация, при условие, от една страна, че се увери в надеждността на тази информация, и от друга страна, гарантира на страните по спора спазването на принципа на състезателност?
Трябва ли член 37 от Директива 2013/32 във връзка с приложение I към тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определи като сигурна страна на произход трета страна, която за някои категории лица не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, предвидени в приложение I към посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/24: Banca Mediolanum, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

Трябва ли член 4 от Директива 2011/96/ЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която държава членка, избрала системата на освобождаване, може да облага в размер, надхвърлящ 5 % от размера им, дивидентите, които финансовите посредници, установени в тази държава членка, получават като дружества майки по смисъла на тази директива от дъщерните си дружества, установени в други държави членки, включително когато облагането се извършва посредством данък, който не е корпоративен, но включва в основата си тези дивиденти или част от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-777/22: ЕЦБ/Corneli, Съдебно решение от 15 юли 2025 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 15 юли 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Икономическа и парична политика — Директива 2014/59/ЕС — Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции — Членове 27—29 — Мерки за ранна намеса — Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Единен надзорен механизъм — Член 4, параграф 3 — Решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за поставяне на банка под временно управление — Жалба за отмяна, подадена от акционер — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Физическо лице, пряко и лично засегнато от акт на институция на Европейския съюз — Приключване на поставянето под временно управление — Запазване на правния интерес — Прилагане на правото на Съюза и на националното право от ЕЦБ — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право“ По съединени дела C‑777/22 P и C‑789/22 P с предмет две жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени съответно на 21 и на 22 декември 2022 г., Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана първоначално от C. Hernández Saseta и A. Pizzolla, подпомагани от M. Lamandini, avvocato, а впоследствие от C. Hernández Saseta, M. Ioannidis, A. Pizzolla и C. Zilioli, подпомагани от M. Lamandini, avvocato, жалбоподател по дело C‑777/22 P, Европейска комисия, представлявана първоначално от V. Di Bucci, A. Nijenhuis и D. Triantafyllou, впоследствие от P. A Messina, A. Nijenhuis и D. Triantafyllou, и накрая от P. A. Messina и D. Triantafyllou, жалбоподател по дело C‑789/22 P, подпомагани от: Италианска република, представлявана първоначално от G. Palmieri, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-268/24: Lalfi, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.

Следва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, така както е тълкувана от върховна национална юрисдикция, която запазва ползването на електронна карта с номинална стойност от 500 евро годишно, позволяваща закупуването на различни стоки и услуги, предназначени за подпомагане на продължаващото обучение на преподаватели, за щатните преподаватели, както и за нещатните преподаватели, които извършват замествания за цялата учебна година, с изключение на преподавателите, които извършват краткосрочни замествания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form