Италия

Следва ли „доказването“, което член 13 от Регламент № 1346/2000 възлага в тежест на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, за да се противопостави на оспорването на това действие съгласно разпоредбите на lex fori concursus, да включва и задължението за повдигане на процесуално възражение в тесния смисъл на думата в сроковете, определени в процесуалното право на сезирания съд, при позоваване на страната на предвидената в същия регламент клауза за освобождаване и доказване, че са изпълнени двете изисквани от тази разпоредба условия, или следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да намери приложение, когато заинтересованата страна е поискала неговото прилагане в хода на производството, включително извън определените в процесуалното право на сезирания съд срокове за повдигане на процесуални възражения, или също ex officio, при условие че същата страна е доказала, че увреждащото действие се урежда от lex causae на друга държава членка, чийто закон не допуска в конкретния случай никакви средства за оспорване на това действие?
Следва ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 препращане към разпоредба на lex causae за преценката дали „в съответния случай този закон не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“, да се тълкува в смисъл, че страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай lex causae не предвижда по общ и абстрактен начин никакви средства за оспорване на действие като това, което в случая се приема за увреждащо — а именно плащането на договорно задължение — или в смисъл че когато lex causae допуска възможността да се оспорва такова действие, страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай не са изпълнени условията — различни от тези на lex fori concursus, които се изискват, за да може да бъде прието оспорването в разглеждания случай?
Може ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 изключение — като се има предвид неговият замисъл да се защитят оправданите правни очаквания на страните относно стабилността на действията съгласно lex causae — да се прилага и когато страните по договора са със седалище в една и съща държава членка, чийто закон следователно предвидимо е предназначен да стане lex fori concursus при неплатежоспособност на една от тях, и посредством договорна клауза за избор на правото на друга държава членка страните изключват възможността към отмяната на действията по изпълнението на този договор да се прилагат императивните норми на lex fori concursus, създадени за защита на принципа за par condicio creditorum [равенство на кредиторите], във вреда на всички кредитори в случай на настъпване на неплатежоспособност?
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че за целите на приложимостта на същия регламент „ситуации[те] на стълкновение на закони“ обхващат и случая на договор за тайм-чартър, сключен в една държава членка между дружества със седалище в същата държава членка, който съдържа клауза за избор на правото на друга държава членка?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли член 3, параграф 3 от Регламент „Рим I“ във връзка с член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изборът на страните да подчинят договора на правото на държава членка, различна от държавата членка, в която се намират „всички други елементи, относими към ситуацията“, не засяга прилагането на императивните норми на правото на последната държава членка, приложими като lex fori concursus по отношение на възможността да се оспорват действията, извършени преди образуването на производство по несъстоятелност във вреда на интересите на всички кредитори, като по този начин надделява над дерогиращата клауза по член 13 от Регламент № 1346/2000?