Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-255/14: Chmielewski, Заключение от 7 май 2015 г.
1) Отговаря ли размерът на глобата, наложена като административна санкция на основание член 5/А от Закон [№ XLVIII от 2007 г.] за изпълнение на Регламент [№ 1889/2005], на изискването, съдържащо се в член 9, параграф 1 от същия регламент, съгласно което предвидените в националното право санкции трябва да бъдат ефективни, възпиращи и същевременно съразмерни на извършеното нарушение и на преследваната цел?
2) Не противоречи ли член 5/А от [Закон № XLVIII от 2007 г.], поради определения в него размер на глобите, на забраната за прикрити ограничения […] на свободното движение на капитали, предвидена в Договора за Европейския съюз и в член 65, параграф 3 [ДФЕС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/14: SMK, Съдебно решение от 30 април 2015 г.
Трябва ли член 55 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, в редакцията му до 1 януари 2010 г., да се тълкува в смисъл, че се прилага в случай като този по главното производство, в който получателят на услугите е идентифициран за целите на ДДС едновременно в държавата членка, в която фактически са били извършени услугите, и в друга държава членка, а след това само в тази друга държава членка, и в който движимите материални вещи, до които се отнасят тези услуги, са били изпратени или превозени извън държавата членка, в която са били фактически извършени въпросните услуги, не вследствие на извършването на същите, а вследствие на по-късната продажба на тези стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/13: UPC Magyarország, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Трябва ли член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че при заблуждаващи търговски практики по смисъла на член 5, параграф 4 от тази директива отделното разглеждане на критериите по член 5, параграф 2, буква a) е недопустимо?
Може ли да се приеме, че съобщаването на невярна информация на един-единствен потребител представлява търговска практика по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/14: Iron & Smith, Заключение от 24 март 2015 г.
1) Може ли да бъде достатъчно за доказването на репутацията на марка на Общността съгласно член 4, параграф 3 от [Директивата] […], посочената марка да има репутация в една държава членка, включително в случай че заявката за регистрация на национална марка, срещу която е направено възражение въз основа на тази репутация, е подадена в държава, различна от посочената държава членка?
2) Може ли в рамките на териториалните критерии, използвани при разглеждането на репутацията на марка на Общността, да се прилагат изведените в практиката на [Съда] принципи относно реалното използване на марката на Общността?
3) Ако притежателят на по-ранна марка на Общността докаже репутацията ѝ в държави, обхващащи съществена част от територията на Европейския съюз, които са различни от държавата членка, в която е подадена заявката за регистрация на национална марка, може ли въпреки това от него да се изисква да представи и достатъчно доказателства по отношение на посочената държава членка?
4) При отрицателен отговор на [въпрос 3], може ли предвид особеностите на вътрешния пазар да се стигне до положение, при което интензивно използвана в съществена част от Европейския съюз марка да е непозната на съответните местни потребители и поради това спрямо тях да не е изпълнено другото необходимо условие за отказ на регистрация съгласно предвиденото в член 4, параграф 3 от Директивата, а именно да не е налице опасност от увреждане на репутацията или на отличителния характер или от несправедливо облагодетелстване от тях
Ако това е така, кои обстоятелства трябва да докаже притежателят на марката на Общността, за да бъде изпълнено посоченото условие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/13: E.ON Földgáz Trade, Съдебно решение от 19 март 2015 г.
Приложими ли са разпоредбите на член 25 от [Втора] директива […], определящи легитимираните да обжалват лица, в случая на административен акт, приет при действието на тази директива, или във висящото съдебно производство трябва да се вземат предвид разпоредбите на член 41 от влязлата в сила в хода на това производство [Трета] директива […], като се има предвид член 54, параграф 1, втора алинея от последната, според който тези разпоредби се прилагат, считано от 3 март 2011 г.?
В случай че се прилага [Трета] директива, възможно ли е притежаващият разрешение търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ по смисъла на член 41, параграф 17 от посочената директива във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание, или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса?
В случай че се прилага [Втора] директива, обхваща ли се от предвидените в член 25, параграф 5 или 6 хипотези одобряване или изменение на мрежовия кодекс като извършените в настоящия случай, доколкото се отнасят до разглеждането на заявките за разпределение на капацитет?
В случай че става въпрос за хипотеза, обхваната от член 25, параграф 6 от [Втора] директива, възможно ли е притежаващият разрешение търговец с икономически интерес като този в настоящия случай да се счита за „засегната страна“ във връзка с обжалването на решение за одобряване на мрежов кодекс или за определяне на неговото съдържание, или засегната страна е само управителят на мрежата, който има право да поиска одобряването на кодекса?
Как следва да се тълкува член 25, параграф 11 от [Втора] директива, според който оплакванията, упоменати в параграфи 5 и 6, няма да накърнят упражняването на правото на обжалване според правото на [Съюза] и националното законодателство, в случай че предвид отговорите на предходните въпроси се окаже, че националното право обуславя подаването на жалба от изпълнението на по-строги изисквания от тези, които се извеждат от разпоредбите на Директивата или на […] право[то на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/13: OTP Bank, Съдебно решение от 19 март 2015 г.
Може ли държавната гаранция да се квалифицира като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и при утвърдителен отговор — дали тази помощ е обвързана със задължението за съобщаване, предвидено в член 108, параграф 3 ДФЕС, и евентуално, какви биха били последиците от неизпълнението на това задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-586/13: Martin Meat, Заключение от 15 януари 2015 г.
1. Може ли да се говори за „предлагане на работници за наемане на работа“ по смисъла на правото [на ЕС], и в частност на дефиницията, съдържаща се в [в решението по съединени дела Vicoplus и др.], когато изпълнителят се задължава да обработва, със свой персонал, половин трупове от говеда в кланицата на възложителя, в предоставените му от същия под наем помещения, и да ги разфасова в готови за продажба опаковки месо, като се има предвид, че уговореното в полза на изпълнителя възнаграждение зависи от обработените килограми месо и подлежи на намаление, ако същото е некачествено, както и че в приемащата държава членка изпълнителят предоставя услуги само на въпросния възложител и последният проверява качеството на работата по месообработка?
2. Посоченият [в решението по съединени дела Vicoplus и др.] основен принцип, че в периода на прилагане на преходните разпоредби относно свободното движение на работници, съдържащи се в присъединителните договори на [новите] държави членки, присъединили се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., са възможни ограничения във връзка с предлагането на работници за наемане на работа, приложим ли е и по отношение на командироването на работници — в рамките на предлагането на работници за наемане на работа — които са изпратени в Австрия от дружество със седалище в [нова] държава членка, при положение че командироването не се извършва в защитен съгласно присъединителния договор сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/13: Generali-Providencia Biztosító, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Допускат ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС прилагането на национална правна уредба, която изключва от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка икономически оператор, допуснал нарушение на конкурентното право, установено със съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, за което му е наложена глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/14: Herrenknecht, Определение от 6 ноември 2014 г.
Приложими ли са изискванията относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник и Препоръките към националните юрисдикции при оценката на допустимостта на отправеното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/14: Hunland-Trade, Определение от 5 ноември 2014 г.
Налице ли са процесуалните и съдържателни предпоставки за допустимост на преюдициално запитване при липса на достатъчно изложени фактически и правни основания в акта за препращане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.