Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска мярка на държава членка, при която националната правна уредба на теория гарантира на всеки отговарящ на законовите условия доставчик на услуги — в това число и на доставчик на услуги, регистриран в друга държава членка — възможност, ако иска да предоставя нелиберализирани услуги по организиране на онлайн хазартни игри, да получи концесия по предвидените за това процедури, а именно или чрез участие в публичен търг, или чрез представяне на свободна оферта при определените от правната уредба условия, но съответната държава членка фактически не обявява публичен търг за предоставяне на концесия, а доставчикът на услуги на практика не може да се възползва от възможността за подаване на свободна оферта, като въпреки това националният орган приема, че доставчикът на услуги, осъществявал дейността си без издадено въз основа на предоставена концесия разрешение, е извършил нарушение, и му налага предвидената в закона административна санкция (временно спиране на достъпа и глоба при повторно нарушение)?
2. Допуска ли член 56 ДФЕС държава членка да приеме норми от по-висок ранг във вътрешното си право, с които на теория да позволи на доставчиците на услуги за организиране на онлайн хазартни игри да осъществяват дейността си трансгранично, но поради липса на правила за прилагане от по-нисък ранг тези доставчици на услуги да бъдат в действителност лишени от възможността да получат необходимите за тази дейност административни разрешения?
3. Ако с оглед на отговорите на предходните въпроси констатира, че мярката на държавата членка противоречи на член 56 ДФЕС, юрисдикцията, разглеждаща спора в главното производство, би ли действала в съответствие с правото на Съюза, ако приеме, че установеното с административните решения на държавата членка нарушение поради предоставяне на услуги без разрешение и наложената за това административна санкция (временно спиране на достъпа и глоба) противоречат на член 56 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 42, параграф 1 във връзка с член 46 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че не изключва напълно частноправните субекти от кръга на лицата с право на помощи, предназначени за устойчивото използване на горските площи, когато поземленият имот е отчасти държавна собственост?
Ако възможността за получаване на помощ не е изключена напълно, може ли член 46 от Регламент № 1698/2005 да се тълкува в смисъл, че по отношение на въпросния поземлен имот — който е отчасти държавна собственост — на частния горския стопанин или на собственика, който е частноправен субект, се полага помощ, съответстваща на дела му от правото на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Какви са кумулативните условия за предоставяне на обезпечителни мерки, включително понятието за спешност и неговото доказване от страна на държава членка?
Допустимо ли е позоваване на административна тежест и загуба на приходи като основание за спешност при искане за спиране на изпълнението на решение относно помощ на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62, да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания като предвидената в приложение 9 към Декрет на Министерския съвет № 410/2007, който предвижда фиксирана глоба — независимо от тежестта на нарушението — при неизпълнение на разпоредбите за закупуване на пътен билет?
Съвместима ли е административната глоба, установена в приложение 9 към Декрет на Министерския съвет № 410/2007, с изискването на член 9а от Директива 1999/62, съгласно която установените в националното право санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи?
Трябва ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62, да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, режим на наказания като разглеждания в главното производство, който предвижда обективна отговорност за нарушителите, и от друга страна, размера на предвиденото в посочения режим наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Компетентен ли е Общият съд да постанови заповед, задължаваща институция на Европейския съюз да предостави достъп до документи, когато няма искане за отмяна на мълчалив отказ?
Какви са изискванията за яснота и съгласуваност между исканията и правните основания в жалба по член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Противоречи ли на член 191 от ДФЕС и на разпоредбите на Директивата за екологичната отговорност национална уредба, която отвъд принципа „замърсителят плаща“ позволява на административния орган за защита на околната среда да държи по особен начин отговорен за обезщетяването на екологичните щети собственика, без да трябва преди това да разгледа по същество дали има причинно-следствена връзка между поведението на това лице (търговско дружество) и замърсяването?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос и ако предвид замърсяването на въздуха не е необходимо да се отстранят екологичните щети, може ли да се обоснове налагането на глоба в областта на защитата на качеството на въздуха въз основа на правна уредба на държава членка, която е по-строга от предвидената в член 16 от Директивата за екологичната отговорност и член 193 ДФЕС, или тази по-строга уредба не може до доведе до налагане на глоба с чисто санкционен характер на собственика, който не носи отговорност за замърсяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Нарушено ли е изискването на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, като Апелативният състав е приел, че не съществува вероятност от объркване между заявения марков знак и по-ранните марки на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Явява ли се намесата на холдингово дружество в управлението на дъщерни дружества, когато не се фактурират услуги и не се начислява съответният ДДС, икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, която дава право на приспадане на ДДС?
Допустимо ли е приспадане на ДДС за услуги, използвани в интерес на цялата група или на някои от дъщерните дружества, при положение че не е реализирана облагаема сделка и няма фактуриране на услугите на получателите?
Какви изисквания съществуват за пропорционално разпределение на платения ДДС, когато дадени услуги се използват едновременно за икономически и неикономически дейности на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, букви а) и в), член 14, параграф 1, член 24, параграф 1, член 73, член 78, буква б) и член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставката на стоки и предоставянето на кредит по договор, сключен между интегратор и интегрирано лице, представляват отделни и независими сделки за целите на ДДС, или в смисъл, че е налице една единна сделка, чиято облагаема основа включва и насрещната престация за доставката на стоки и лихвите по отпуснатия кредит?
Ако второто предложено тълкуване се окаже в съответствие с Директивата за ДДС, може ли по отношение на една единна сделка, включваща едновременно доставка на стоките, която подлежи на облагане с ДДС и доставка на услуги, която е освободена от ДДС, тази директива да се тълкува в смисъл, че сделката представлява изключение от принципа на всеобщност на ДДС
В случай че това е така, какви критерии следва да са налице?
Фактът, че въз основа на договора интеграторът може да предоставя на интегрирано лице, по негово искане, допълнителни услуги и/или може да закупува произведените от последното селскостопански стоки, оказва ли влияние върху отговора на предходните въпроси и, ако това е така, в каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Могат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да бъдат тълкувани така, че позволяват национална практика, при която данъчната администрация отказва право на приспадане на ДДС поради липса на достоверност на фактурите, когато издателят им не е истинският доставчик на услугите?
Следва ли отказът на правото на приспадане на ДДС да е обусловен от доказателство, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за участие в измама с ДДС, а не единствено от съмнения относно съдържанието на фактурите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.