Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-25/15: Balogh, Заключение от 20 януари 2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Директива 2010/64, съгласно който „[н]астоящата директива установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест“, да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища трябва да прилагат тази директива и в специалните производства [глава XXIX от Наказателно-процесуалния кодекс], тоест, че специалното производство, предвидено в унгарското право, трябва да се счита за включено в израза „наказателно производство“, или трябва да се приеме, че този израз обхваща само производствата, които завършват с окончателно решение относно наказателната отговорност на обвиняемия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/14: Szemerey, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Допуска ли член 23 от Регламент № 1122/2009 във връзка с Регламент № 1698/2005 и Регламент № 1975/2006 национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която изисква заявителят на агроекологична помощ да предостави на разплащателната агенция, едновременно със заявлението си за помощ, сертификат за рядък растителен вид, който му дава право да получи тази помощ?
Трябва ли член 58, трета алинея от Регламент № 1122/2009 да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба санкция се прилага за заявител на агроекологична помощ, който не е приложил към заявлението си за помощ документ като разглеждания сертификат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/14: Nagy, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/14: Flight Refund, Заключение от 22 октомври 2015 г.
1) Може ли европейска заповед за плащане, която при издаването ѝ не е съобразена с целта на [Регламента за ЕЗП] или е издадена от орган, който няма международна компетентност, да бъде предмет на служебен преглед
Или при липсата на компетентност съдебното производство, образувано вследствие на възражение, трябва да се прекрати служебно или въз основа на направено искане?
2) Ако компетентен да разгледа делото е унгарски съд, следва ли уреждащото компетентността релевантно правило да се тълкува в смисъл, че сезираният във връзка с определянето ѝ Kúria трябва да посочи поне един съд, който при липсата на определен от процесуалното право на държавата членка компетентен съд е длъжен да разгледа по същество спора, възникнал при повдигането на възражение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/14: Balázs, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Трябва ли член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70 да се тълкуват в смисъл, че освен изискванията за качество, уредени в приетото въз основа на тази директива национално законодателство, в тежест на доставчиците на гориво не могат да бъдат налагани изисквания за качество, предвидени с национален стандарт, които са допълнителни по отношение на съдържащите се в Директивата?
Трябва ли член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че ако е в сила технически регламент (в случая министерско постановление, прието въз основа на предоставена със закон компетентност), прилагането на национален стандарт, приет в същата област, може да бъде единствено доброволно, т.е. законът не може да предвижда задължителното му прилагане?
Изпълнен ли е предвиденият в член 1, точка 6 от Директива 98/34 критерий националният стандарт да се направи достояние на обществеността, от стандарт, който не е бил достъпен на съответния национален език в момента, в който е трябвало да бъде приложен според административните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/14: ERSTE Bank Hungary, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО национално производство, съгласно което при неизпълнение от страна на потребителя на задължение, поето по силата на акт, надлежно изготвен от нотариус, сключилата договор с потребителя страна може да претендира посочена от нея сума посредством отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, без да е необходимо да се провежда състезателно съдебно производство, в което би могъл да бъде разгледан неравноправният характер на клаузите на договора, служещ за основание на отбелязването?
Може ли в рамките на посоченото производство потребителят да иска заличаване на вече направеното отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, изтъквайки, че не е разгледан неравноправният характер на договорните клаузи, служещи за основание на отбелязването, при положение че съгласно решение по дело C‑472/11 в рамките на съдебно производство съдът следва да уведоми потребителя за неравноправните клаузи, чието наличие е установил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/14: Weltimmo, Съдебно решение от 1 октомври 2015 г.
Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-424/14: Balogh, Определение от 30 септември 2015 г.
Противоречи ли на член 213, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО национална разпоредба, която задължава данъчно задължено лице да декларира започването на икономическа дейност, когато приходите не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?
Съвместимо ли е с правото на Съюза налагането на административна санкция за неизпълнение на задължението за деклариране на започване на икономическа дейност от страна на данъчно задължено лице, когато приходите от дейността не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/14: Комисия/Унгария, Заключение от 17 септември 2015 г.
Нарушение на член 14, точка 3 от Директива 2006/123/ЕО, доколкото клоновете на чуждестранни дружества са изключени от възможността да издават електронната карта „Széchenyi“
Нарушение на член 15, параграф 1, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 2006/123/ЕО, доколкото се запазва възможността за издаване на тази карта само за групи от дружества, чиито членове са учредени под правно-организационната форма на дружества, предвидени в унгарското право
Нарушение на член 16, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123/ЕО, доколкото се предвижда изискване за постоянно място на стопанска дейност в Унгария за издаване на картата „Széchenyi“
Нарушение на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, доколкото се предоставят изключителни права за издаване на ваучерите „Erzsébet“ на публична организация без съответен преходен период или необходимите преходни мерки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-330/14: Szemerey, Заключение от 16 септември 2015 г.
1) Трябва ли принципът на гъвкавост и на възможността за изменение по [съображение] 20 от Регламент [№ 796/2004], [съображение] 27 от същия и [съображения] 18, 23 и 26 от Регламент [№ 1122/2009] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която при отглеждане на рядък растителен вид към заявлението за плащане трябва да се приложи сертификат за рядък растителен вид, като се има предвид административната практика, съгласно която е било възможно да се поиска издаване на сертификата само преди подаване на заявлението за плащане между 2 и 15 април 2010 г., този сертификат е можел да се приложи само едновременно с представянето на единното заявление и тази правна уредба не позволява санирането на порока на заявлението, изразяващ се в липсата на сертификат?
2) Съвместим ли е този режим със задължението на държавата членка да не пречи на целите на Общата селскостопанска политика, или може да се приеме, че ефективното упражняване на правото на помощ от отглеждащите редки растения земеделски производители въз основа на правото на Съюза е станало невъзможно или прекомерно трудно и непредвидимо през 2010 г., когато е изменено законодателството (изменение на член 43, параграф 6 от [Постановление № 61/2009], въведено с [Постановление № 31/2010]?
3) Противоречи ли на [съображение] 57 от Регламент [№ 796/2004] или на съображение 75 от Регламент [№ 1122/2009], и по-конкретно на принципа на пропорционалност, административна практика, която в случай на липса на сертификат за рядко растение, без се да се отчита дали са налице умисъл, небрежност, нито какви са конкретните обстоятелства, налага санкция за свръхдеклариране по отношение на цялото заявление, въпреки че по отношение на цялата площ заявлението за плащане отговаря в останалата си част на изискванията за отпускане на помощта и земеделският производител отглежда декларираното растение на декларираната площ?
4) Приложими ли са основанията за освобождаване, посочени в [съображения] 67 или 71 от Регламент [№ 796/2004] или в [съображение] 75 от Регламент [№ 1122/2009], когато земеделският производител изтъква неправомерна или неадекватна административна практика като изключително обстоятелство и се стреми да докаже, че практиката на административния орган е била изцяло или отчасти причината за неговия пропуск?
5) Може ли приетата декларация за непреодолима сила, представена от земеделския производител във връзка с пълната загуба на културата (посева) да се счита за точна информация, на която се позовават [съображения] 67 от Регламент [№ 796/2004] и 93 от Регламент [№ 1122/2009], която освобождава земеделския производител с оглед на непредставянето на сертификата за рядко растение и като последица от това води до освобождаването от санкциите във връзка с цялото заявление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.