всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Унгария

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария

Дело C-28/16: MVM, Определение от 12 януари 2017 г.

Явява ли се намесата на холдингово дружество в управлението на дъщерни дружества, когато не се фактурират услуги и не се начислява съответният ДДС, икономическа дейност по смисъла на Директива 2006/112, която дава право на приспадане на ДДС?
Допустимо ли е приспадане на ДДС за услуги, използвани в интерес на цялата група или на някои от дъщерните дружества, при положение че не е реализирана облагаема сделка и няма фактуриране на услугите на получателите?
Какви изисквания съществуват за пропорционално разпределение на платения ДДС, когато дадени услуги се използват едновременно за икономически и неикономически дейности на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-208/15: Stock ’94, Съдебно решение от 8 декември 2016 г.

Трябва ли член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, букви а) и в), член 14, параграф 1, член 24, параграф 1, член 73, член 78, буква б) и член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставката на стоки и предоставянето на кредит по договор, сключен между интегратор и интегрирано лице, представляват отделни и независими сделки за целите на ДДС, или в смисъл, че е налице една единна сделка, чиято облагаема основа включва и насрещната престация за доставката на стоки и лихвите по отпуснатия кредит?
Ако второто предложено тълкуване се окаже в съответствие с Директивата за ДДС, може ли по отношение на една единна сделка, включваща едновременно доставка на стоките, която подлежи на облагане с ДДС и доставка на услуги, която е освободена от ДДС, тази директива да се тълкува в смисъл, че сделката представлява изключение от принципа на всеобщност на ДДС
В случай че това е така, какви критерии следва да са налице?
Фактът, че въз основа на договора интеграторът може да предоставя на интегрирано лице, по негово искане, допълнителни услуги и/или може да закупува произведените от последното селскостопански стоки, оказва ли влияние върху отговора на предходните въпроси и, ако това е така, в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-446/15: Signum Alfa Sped, Определение от 10 ноември 2016 г.

Могат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да бъдат тълкувани така, че позволяват национална практика, при която данъчната администрация отказва право на приспадане на ДДС поради липса на достоверност на фактурите, когато издателят им не е истинският доставчик на услугите?
Следва ли отказът на правото на приспадане на ДДС да е обусловен от доказателство, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за участие в измама с ДДС, а не единствено от съмнения относно съдържанието на фактурите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/14: EL-EM-2001, Съдебно решение от 19 октомври 2016 г.

Трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка в случай на нарушение, може да се прилага само спрямо лицето, което е извършило нарушението?
С други думи: предвид член 18 от Регламент № 561/2006 трябва ли да се счита, че национална правна уредба, съгласно която мярка, необходима за изпълнение на санкция, установена и наложена от държава членка, се прилага спрямо лице (физическо или юридическо), за което в хода на административното производство не е установено, че е извършило нарушение, е в противоречие със задължението на държавите членки, предвидено в член 19, параграф 1, първо изречение от същия регламент?
При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006 да се тълкува в смисъл, че мярка, приложена спрямо трето лице (физическо или юридическо) за нарушение, извършено от друго лице, без да е установено, че нарушението е извършено от това трето лице, представлява санкция, наложена на последното, независимо от наименованието на тази мярка?
При утвърдителен отговор на втория въпрос противоречи ли на забраната за двойна преценка, предвидена в член 19, параграф 1 от Регламент № 561/2006, национална правна уредба, която за целите на изпълнението на санкция, наложена за нарушение, извършено от водач на превозно средство, позволява да се наложи спрямо друго лице (физическо или юридическо) санкция в материалния смисъл на думата, независимо от наименованието „мярка“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-409/14: Schenker, Съдебно решение от 8 септември 2016 г.

Следва ли Регламент № 2658/87 да се тълкува в смисъл, че стока като разглежданата в главното производство попада в позиция 2401 от Комбинираната номенклатура, по-конкретно в подпозиции 2401 10 35 или 2401 30 00 от Комбинираната номенклатура, или в позиция 2403 от Комбинираната номенклатура и в настоящия случай — в подпозиция 2403 10 90 от Комбинираната номенклатура?
Следва ли понятието „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ по член 4, точка 6 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че поставянето на стока под митнически режим с отложено плащане или митническо направление може да бъде оспорено, когато главата от общата митническа тарифа, към която спада тази стока, е правилно посочена в придружаващите я документи, но конкретната подпозиция е неправилно посочена, и следва ли член 2, буква б) и член 4, точка 8 от Директива 2008/118 да се тълкуват в смисъл, че в такъв случай трябва да се приеме, че е имало внасяне на посочената стока?
Следва ли понятието „нередовност“ по смисъла на член 38 от Директива 2008/118 да се тълкува в смисъл, че се отнася за стока, поставена под „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“, съпроводена от документ, в който е посочено неправилно тарифно класиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-102/15: Siemens Aktiengesellschaft Österreich, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.

Попада ли в областта на „квазиделиктната отговорност“ по смисъла на член 5, точка 3 от [Регламент № 44/2001] вземане на орган за защита на конкуренцията, произтичащо от възстановяването на глоба, наложена в производство за защита на конкуренцията, на страна със седалище в друга държава членка — в полза на който орган впоследствие възстановяването е обявено за необосновано — което той предявява срещу тази страна, за да получи обратно лихвите, платени от него в съответствие с предвиденото в закона в случай на възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-547/15: Interservice, Заключение от 14 юли 2016 г.

1) Трябва ли член 96, параграф 2 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че за превозвач на стоките трябва да се счита не само лицето, сключило с продавача договор за превоз на тези стоки (превозвач по основния договор или основен превозвач), но и лицето, което изцяло или частично извършва превоза въз основа на друг договор за превоз, сключен с превозвача по основния договор или основния превозвач (подизпълнител на превоза)?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 96, параграф 2 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство подизпълнителят на превоза е длъжен, преди да продължи превоза на стоката, да се увери надлежно, че основният превозвач действително е представил стоката пред получаващото митническо учреждение при спазване на съответните правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/15: Hőszig, Съдебно решение от 7 юли 2016 г.

Следва ли член 23, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че клауза за предоставяне на компетентност като разглежданата в главното производство, която, от една страна, е договорена в общите условия за доставка на възложителя, посочени в документите, установяващи договорите между тези страни, и предоставени при сключването им, и която, от друга страна, посочва като компетентни юрисдикциите на град в държава членка, отговаря на изискванията на тази разпоредба относно съгласието на страните и яснотата на съдържанието на тази клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-291/15: EURO 2004. Hungary, Съдебно решение от 16 юни 2016 г.

Следва ли член 181а от Регламента за прилагане да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която митническата стойност се определя въз основа на „договорната стойност на сходни стоки“, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени, установени при вноса на сходни стоки, и съответно е неточна, при положение че митническите органи не оспорват, нито по друг начин поставят под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя допълнителни доказателства за установяване на договорната стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-69/15: Nutrivet, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Трябва ли да се приеме, че превоз на отпадъци е извършен по начин, „който фактически не е посочен в документа, описан в приложение VII“ по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, когато лицето, което урежда превоза, е попълнило по несъответен начин клетките за вносител/получател, съоръжение за оползотворяване и заинтересовани държави/страни, посочени респективно в полета 2, 7 и 11 на документа, съдържащ се в приложение VII към посочения регламент, въпреки че отнасящата се до тези полета информация е посочена ясно в международната експедиционна бележка и други налични документи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се приеме за съразмерна наложена на това основание глоба, размерът на която е еднакъв с този на глобата, предвидена за неизпълнение на задължението за попълване на документа, съдържащ се в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1013/2006?
За да бъде обявен за незаконен превоз на отпадъци по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, трябва ли лицето, попълнило документа, съдържащ се в приложение VII към същия регламент, умишлено да въвежда в заблуждение компетентните органи?
За да се обяви за незаконен превоз на отпадъци, извършен „по начин, който фактически не е посочен в документа описан в приложение VII“ по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, трябва ли информацията или данните, които фактически не са посочени, да бъдат релевантни от гледна точка на опазването на околната среда
При утвърдителен отговор, каква информация или данни от документа, съдържащ се в приложение VII към посочения регламент, следва да се считат за релевантни от гледна точка на опазването на околната среда?
Може ли да се приеме, че превоз на отпадъци е извършен по начин, „който фактически не е посочен в документа, описан в приложение VII“ по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, когато компетентният орган не проведе предвидената в член 24 процедура от посочения регламент, не включи в нея останалите засегнати органи и не постанови връщане на незаконно превозените отпадъци?
Как следва да се разбира и разглежда понятието за юрисдикция по смисъла на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1013/2006?
Как следва да се тълкува съдържащият се в точка 15, част IV от приложение I В към Регламент (ЕО) № 1013/2006 израз, съгласно който, за да може един търговец или брокер да действа в качеството си на получател, той трябва да бъде под юрисдикцията на страната по местоназначение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1212223242536 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form