Унгария
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Унгария
Дело C-26/13: Kásler и Káslerné Rábai, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че при договор за кредит на сума, изразена в чужда валута, но на практика предоставена в националната парична единица и която потребителят трябва да върне изключително в националната парична единица, договорната клауза относно вида на обменния валутен курс (купува или продава), която не е била индивидуално договорена, може да бъде част от „определянето на основния предмет на договора“?
Ако това не е така, въз основа на втория израз, посочен в член 4, параграф 2 от Директива [93/13], трябва ли разликата между обменния валутен курс купува и обменния валутен курс продава да се схваща като възнаграждение, чието съответствие с предоставената услуга не може да бъде разглеждано от гледна точка на нейния неравноправен характер
В тази връзка има ли някакво значение това дали действително е извършена сделка на обмяна на валута между финансовата организация и потребителя?
2) Ако член 4, параграф 2 от Директива трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може, независимо от разпоредбите на националното право, да разглежда неравноправния характер на договорните клаузи, на който се позовава посоченият член, когато тези клаузи не са изразени на ясен и разбираем език, трябва ли това последно изискване да се разбира в смисъл, че налага сами по себе си договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка или освен това то налага на същия този потребител да са ясни и разбираеми икономическите причини за включването на договорната клауза и връзката ѝ с другите договорни клаузи?
3) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива [93/13] и точка 73 от решение [Banco Español de Crédito, EU:C:2012:349] да се тълкуват в смисъл, че националният съд не може да отстрани в полза на потребителя причините за недействителността на неравноправна клауза, включена в общите условия на потребителски договор за кредит, като измени или допълни въпросната договорна клауза, ако договорът не би могъл да се изпълни въз основа на клаузите, които остават след премахването на посочената клауза
В това отношение има ли значение обстоятелството, че националното право съдържа нормативна разпоредба, уреждаща въпросния правен въпрос при липсата на недействителната клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/13: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 10 април 2014 г.
Съвместима ли е унгарската правна уредба, която предвижда освобождаване от акциз за производството на етилов алкохол от частни лица и прилага нулева ставка на акциза за производството на етилов алкохол по поръчка в дестилерия, с изискванията на членове 19–21 от Директива 92/83/ЕИО, във връзка с член 22, параграф 7 от същата директива и член 3, параграф 1 от Директива 92/84/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/13: GSV, Съдебно решение от 9 април 2014 г.
Може ли да се приеме, че материал:
— с бял цвят,
— с правоъгълна форма,
— съставен от тъкан,
— изтъкан със сплитка гаце,
— чийто вътък се състои от две нишки,
— които, преплитайки се помежду си, обгръщат нишките на основата,
— с отвори на тъканта с размер 4x4 мм,
— с размер 100x201 см,
— чиито влакна са стъклени,
— обвити са с покритие от пластмасов съполимер на стирен-акрилат,
— не е произведен от ровинг,
— чието тегло на квадратен метър е 136 г/кв.м,
— с линейна плътност на основните нишки 415 tex,
— и с линейна плътност на вътъка 132 tex,
отговаря на характеристиките на материалите, посочени в съображение 14 и в член 1, параграф 1 от [Регламент № 138/2011], които представляват:
— мрежести тъкани,
— от стъклени влакна,
— с размер на отворите повече от 1,8 мм както на дължина, така и на широчина,
— и с тегло над 35 г/кв.м,
и поради това код 7019 59 00 10 по ТАРИК следва да се тълкува в смисъл, че описаният по-горе материал попада в него, като се вземат предвид също така текстовете на различните езици на тарифната класификация и на разпоредбите на правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли на основание на общностния правен ред да се освободи от заплащането на антидъмпингово мито физическо или юридическо лице, което, като се доверява на публикувания на неговия национален език текст на разпоредба — без да се увери, че текстовете на другите езици нямат евентуално различно значение — и основавайки се на общото и всеизвестно разбиране на текста на разпоредбата на своя език, внася на територията на Европейския съюз произведен извън посочената територия продукт, като счита, че съгласно известния му текст на съответния език този продукт не попада в категорията на продуктите, които се облагат с антидъмпингово мито, макар в конкретния случай след сравняването на текстовете на различните езици на общностната правна разпоредба да може да се установи, че в общностното право всъщност се предвижда облагане на продукта с антидъмпингово мито?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/12: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 8 април 2014 г.
Допустимо ли е държава членка да прекрати предсрочно мандата на националния надзорен орган за защита на личните данни, без да са налице сериозни и обективно проверими основания, при положение че този орган следва да функционира с пълна независимост съгласно член 28, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-342/13: Sebestyén, Определение от 3 април 2014 г.
Противоречи ли на изискванията на Директива 93/13/ЕИО клауза в договор между банка и потребител, която възлага изключителна компетентност на арбитражен съд, чиито решения не подлежат на обжалване, и може ли такава клауза да се счита за неравноправна?
Следва ли фактът, че потребителят е получил обща информация за разликите между арбитражното и редовното съдебно производство преди сключването на договора, да изключи възможността такава арбитражна клауза да бъде квалифицирана като неравноправна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/13: Унгария/Комисия, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.
Явява ли се вписването на защитеното наименование за произход „Vinohradnícka oblasť Tokaj“ в базата данни „E-Bacchus“ подлежащ на обжалване акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез различното третиране на вписванията на съществуващи и нови наименования на вина в базата данни „E-Bacchus“?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/13: Kásler и Káslerné Rábai, Заключение от 12 февруари 2014 г.
1) Следва ли член 4, параграф 2 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че при договор за заем на сума, изразена в чуждестранна валута, но на практика предоставена в националната парична единица и която потребителят трябва да върне изключително в националната парична единица, договорната клауза относно вида на обменния валутен курс (купува или продава), която не е била индивидуално договорена, може да бъде част от „определянето на основния предмет на договора“?
Ако това не е така, въз основа на втория израз, посочен в член 4, параграф 2 от Директива [93/13], следва ли разликата между обменния [валутен] курс купува и обменния [валутен] курс продава да се схваща като възнаграждение, чието съответствие с предоставената услуга не може да бъде разглеждано за целите на преценката на неравноправния характер
В тази връзка, има ли значение това дали действително е извършена сделка на обмяна на валута между финансовата организация и потребителя?
2) Ако член 4, параграф 2 от Директива 93/13 следва да се тълкува в смисъл, че националният съд може, независимо от разпоредбите на националното право, да разглежда неравноправния характер на договорните клаузи, на който се позовава посоченият член, когато тези клаузи не са изразени на ясен и разбираем език, трябва ли това последно изискване да се разбира в смисъл, че налага сами по себе си договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка или освен това налага за същия този потребител да са ясни и разбираеми икономическите причини за включването на договорната клауза и връзката ѝ с другите договорни клаузи?
3) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и точка 73 от Решение на Съда по дело Banco Español de Crédito да се тълкуват в смисъл, че националният съд не може да отстрани в полза на потребителя причините за недействителността на неравноправна клауза, включена в общите условия на потребителски договор за заем, като измени или допълни въпросната договорна клауза, ако договорът не би могъл да се изпълни въз основа на клаузите, които остават след премахването на посочената клауза
В това отношение има ли значение обстоятелството, че националното право съдържа нормативна разпоредба, уреждаща въпросния правен въпрос при липсата на недействителната клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-385/12: Hervis Sport- és Divatkereskedelmi, Съдебно решение от 5 февруари 2014 г.
Трябва ли разпоредбите на Договорите за ЕО относно общия принцип за забрана на дискриминацията (членове 18 [ДФЕС] и 26 ДФЕС), принципа на свобода на установяване (член 49 ДФЕС), принципа на равно третиране (член 54 ДФЕС), принципа на равенство, що се отнася до участието в капитала на дружествата по член 54 [ДФЕС] (член 55 ДФЕС), принципа на свободно предоставяне на услуги (член 56 ДФЕС), принципа на свободно движение на капитали (членове 63 [ДФЕС] и 65 ДФЕС) и принципа на равенство при данъчното облагане на предприятията (член 110 ДФЕС) да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която задължава данъчнозадължените лица, извършващи търговия на дребно в търговски обекти, да заплащат специален данък, ако нетният им годишен оборот надвишава 500 милиона унгарски форинта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/12: UPC DTH, Заключение от 30 януари 2014 г.
1) Може ли член 2, буква в) от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че като електронна съобщителна услуга трябва да се квалифицира услугата, в рамките на която нейният доставчик гарантира срещу възнаграждение условния достъп до пакет от програми, който от своя страна включва радио- и телевизионни програми и се предава чрез сателит
2) Може ли Договорът за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че към описаната в първия въпрос услуга намира приложение принципът за свободно предоставяне на услуги между държавите членки, доколкото става въпрос за услуга, предоставяна от Люксембург на територията на Унгария
3) Може ли Договорът за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на описаната в първия въпрос услуга държавата по местоназначение, към която е насочена услугата, има право да ограничава предоставянето на този тип услуги, като предвижда, че [доставчикът на] услугата трябва задължително да се регистрира в държавата членка и да се установи чрез учредяване на клон или самостоятелно юридическо лице, и като разрешава този тип услуги да се предоставят само чрез клон или самостоятелно юридическо лице
4) Може ли Договорът за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че независимо от държавата членка, в която оперира или е регистрирано предоставящото услугата предприятие, производствата, свързани с описаните в първия въпрос услуги, попадат в рамките на правомощията на държавата членка, която има териториална компетентност с оглед на мястото на предоставяне на услугата
5) Може ли член 2, буква в) от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, или посочената услуга следва да се квалифицира като услуга за условен достъп, предоставена чрез използването на системата за условен достъп, дефинирана в член 2, буква е) от Рамковата директива
6) Въз основа на гореизложеното може ли релевантните разпоредби да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с общностната правна уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.