Германия

1. (a) Следва ли мястото на изпълнение по член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се определя съгласно приложимото материално право към съответното задължение според колизионните норми на сезирания съд, когато се касае за искане за плащане на цена, предявено от доставчика срещу клиента по договор за изработка и доставка, като според колизионните норми на сезирания съд този договор се урежда от унифицираното право на продажба и според това право мястото на изпълнение на задължението за плащане на цената е мястото на установяване на доставчика и ищеца?
(б) В случай че Съдът на Европейските общности отговори отрицателно на въпрос 1(а): Как следва да се определи мястото на изпълнение по член 5, параграф 1 от Конвенцията в такъв случай?
2. В случай че според отговорите на въпроси 1(а) и (б) германските съдилища не могат да изведат компетентност от член 5, параграф 1 от Конвенцията:
(а) Може ли валидно да бъде сключено споразумение за компетентност по третата хипотеза във второто изречение на първа алинея на член 17 от Конвенцията (в редакцията от 1978 г.), когато след устното сключване на договор доставчикът потвърждава сключването на договора писмено и към това писмено потвърждение за първи път се прилагат общи условия, съдържащи клауза за компетентност, клиентът не оспорва тази клауза за компетентност, няма търговска практика на мястото, където е установен клиентът, според която липсата на отговор на такъв документ се счита за съгласие с клаузата за компетентност, клиентът не е запознат с такава търговска практика и това е първият случай, в който страните осъществяват търговски отношения помежду си?
(б) В случай че Съдът на Европейските общности отговори положително на въпрос 2(а): Важи ли същото и когато общите условия, съдържащи клаузата за компетентност, са на език, който клиентът не разбира и който не е езикът, на който е водено договарянето и е сключен договорът, а писменото потвърждение на договора, изготвено на езика на договарянето и сключването на договора, съдържа само обща препратка към приложените общи условия, но не и конкретна препратка към клаузата за компетентност?
3. В случай че Съдът на Европейските общности отговори положително на въпроси 2(а) и (б): По отношение на клауза за компетентност, съдържаща се в общи условия, която отговаря на изискванията на член 17 от Конвенцията за валидно споразумение за компетентност, изключва ли член 17 възможността за допълнителна проверка съгласно приложимото национално материално право, определено според колизионните норми на сезирания съд, относно това дали клаузата за компетентност е валидно включена в договора?