Van Gerven
Генерален адвокат – Van Gerven
Дело C-104/89: Mulder и др./Съвет и Комисия, Съдебно решение от 27 януари 2000 г.
Допустимо ли е увеличаването на претендираните суми за обезщетение и въвеждането на нови искания за обезщетение след постановяване на междинното решение?
Допустимо ли е предявяването на искания за изплащане на компенсаторни лихви (удлъгнителни лихви) за периода преди постановяване на междинното решение?
Следва ли исканията за компенсаторни лихви да бъдат отхвърлени поради влязла в сила сила на междинното решение относно лихвите?
Правилно ли са определени принципите и методиката за изчисляване на действително претърпените вреди и обезщетението за загубена печалба?
Следва ли при определяне на обезщетението да се вземат предвид само средните алтернативни доходи или и фактическите алтернативни доходи на ищците?
Допустимо ли е при определяне на обезщетението да се присъждат лихви за обезценка на парите (инфлация) за периода между настъпване на вредата и постановяване на междинното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/89: Mulder и др./Съвет и Комисия, Заключение от 10 декември 1998 г.
Непозволено увреждане от страна на Общността поради приемането на Регламент № 857/84, с който се нарушава принципът на защита на оправданите правни очаквания на производителите, сключили ангажимент за не-маркетинг по Регламент № 1078/77, като не им се предоставя референтно количество мляко.
Липса на достатъчно сериозно нарушение от страна на Общността при определянето на 60%-ното ограничение на специалното референтно количество по член 3а, параграф 2 от Регламент № 857/84 (в редакцията на Регламент № 764/89), което да води до извъндоговорна отговорност на Общността.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/92: Finanzamt Uelzen/Armbrecht, Съдебно решение от 4 октомври 1995 г.
Когато се прехвърля недвижим имот, представлява ли частта от имота, използвана за стопански цели, отделен обект на доставка по смисъла на член 5, параграф 1 от Шестата директива?
Счита ли се недвижим имот, част от помещенията на който се използват за частни цели, а друга част — за стопански цели, за изцяло използван за целите на облагаемите сделки на предприятието по смисъла на член 17, параграф 2 от Шестата директива, или е възможно само частта, използвана за целите на предприятието, да бъде причислена към предприятието?
Може ли корекцията на приспаднатия данъчен кредит по член 20, параграф 2 от Шестата директива да бъде ограничена до частта от недвижимия имот, използвана за стопански цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-291/92: Finanzamt Uelzen/Armbrecht, Заключение от 6 април 1995 г.
1. Дали частта от недвижим имот, използвана за стопански цели, представлява самостоятелен предмет на доставка по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 77/388/ЕИО при продажбата на този имот, при условие че частта от недвижимия имот, използвана за частни цели, към момента на продажбата принадлежи към частното имущество на продавача и е била държана от него извън обхвата на облагането с данък върху оборота
2. Доколкото частта от недвижим имот, използвана за частни цели, е освободена от данък върху оборота въз основа на горното, следва ли тя да се счита за използвана за целите на облагаеми сделки по смисъла на член 17, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО
3. Може ли корекцията на приспадане на данъка върху входящите доставки по член 20, параграф 2 от Директива 77/388/ЕИО да бъде ограничена само до частта от недвижимия имот, използвана за стопански цели, като тази корекция не обхваща частта, използвана за частни цели, която е освободена от данък върху оборота на основанията, посочени в отговора на първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/93: Van der Linde и Tracotex/Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, Съдебно решение от 19 януари 1995 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, която е обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно основание за изчисляване на компенсаторна такса, която се налага за първи път?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе за изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 3, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена в декларацията за допускане за свободно обращение отразява действителната вносна цена,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се прави приспадане от тази цена на редица фиксирани суми за разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% в случая на посредническата търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната, в която продуктите са произведени“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/93: Transáfrica/Administración del Estado español, Съдебно решение от 15 декември 1994 г.
Могат ли мерките, приети с Регламент (ЕИО) № 1799/87 на Съвета от 25 юни 1987 г. относно режима за внос на царевица в Испания за периода 1987—1990 г., поради това че могат да доведат до намаляване на цената на царевицата, да засегнат неблагоприятно и да възпрепятстват изпълнението на поети задължения в замяна на предоставени субсидии за внос на царевица в Испания съгласно Регламент (ЕИО) № 3593/86 на Комисията от 26 ноември 1986 г. и по този начин да представляват случай на непреодолима сила, който прави невъзможно изпълнението на задължението за пускане на царевицата в свободно обращение и води до право на освобождаване на предоставената гаранция?
Могат ли официалните съобщения за споразуменията между ЕИО и Съединените американски щати и резултатът от преговорите по ГАТТ в първите месеци на 1987 г. относно поетия ангажимент за годишен внос на царевица и сорго през периода 1987—1990 г., дори преди да бъдат облечени в писмени разпоредби, да доведат до неизбежни и непредвидими последици до степен, че да направят изпълнението на основно изискване невъзможно или трудно, като по този начин представляват случай на непреодолима сила, на който може да се позове за целите на член 22 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/92: X/Комисия, Съдебно решение от 5 октомври 1994 г.
Нарушено ли е правото на зачитане на личния живот чрез провеждане на медицински изследвания, които могат да разкрият наличие на ХИВ/СПИН, въпреки изричен отказ на кандидата да се подложи на такъв тест?
Допусната ли е противоречивост в мотивите на обжалваното съдебно решение относно необходимостта от информирано съгласие за медицински изследвания?
Спазено ли е правото на справедлив процес при разглеждането на делото от Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.