Защитни мерки
Защитни мерки
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е Комисията да изменя антидъмпинговите мита в зависимост от това дали са изчерпани квотите, определени с мерките за защита, без да нарушава принципа на недискриминация и член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент?
Извършила ли е Комисията явна грешка при преценката, като е приела, че само при изчерпване на тарифните квоти възникват ефекти, по-големи от желаните, и като не е отчела комбинираното въздействие на антидъмпинговите и защитните мерки преди изчерпване на квотите, с което се допуска двойно санкциониране в нарушение на член 1, параграф 1 от регламента относно комбинирания ефект и член 9, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съвместимо ли е изменението на антидъмпинговите мита в зависимост от изчерпването на тарифните квоти със защитните мерки с принципа на равно третиране?
Дали съчетаването на антидъмпингови и защитни мерки води до явна грешка в преценката от страна на Комисията относно последиците за жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2002 г.
Допуска ли се предприемане на производство за отмяна на регламент за временни защитни мерки, когато жалбоподателите са засегнати само поради тяхното обективно положение като вносители на стоманени продукти?
Може ли липсата на национално средство за защита или ограничената продължителност на действието на спорните мерки да обоснове индивидуална засегнатост на жалбоподателите по смисъла на член 230 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2002 г.
Приложими ли са условията за допустимост на искането за временни мерки в ситуация, при която има съмнения относно допустимостта на главното производство?
Налице ли е достатъчно спешност и вероятност от сериозна и непоправима вреда, която да обоснове спиране на действието на оспорваната регулация?
Може ли материалната вреда, свързана със загуба на клиенти и приходи, да се квалифицира като непоправима при отсъствие на изключителни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.1997 г.
Възможно ли е решение на Комисията, адресирано до държава членка и отказващо разрешаване на защитни мерки по член 379 от Акта за присъединяване на Испания и Португалия, да засегне индивидуално и пряко фармацевтични предприятия, чиито продукти са пуснати на пазара в Испания?
Могат ли търговците, чиито продукти са засегнати, да бъдат определени като ограничен кръг лица по смисъла на член 173, четвърта алинея от Договора, и при какви условия?
Може ли участието на търговеца в процедурата по приемане на решението или контактите с Комисията да обосноват индивидуална засегнатост при липса на специални процедурни гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, която е обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно основание за изчисляване на компенсаторна такса, която се налага за първи път?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе за изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 3, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена в декларацията за допускане за свободно обращение отразява действителната вносна цена,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса, или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса изцяло или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била договорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за конкретната сделка и при това да вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се прави приспадане от тази цена на редица фиксирани суми за разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% в случая на посредническата търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена в въпрос 1, буква б), на основание че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощие да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определянето дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната, в която продуктите са произведени“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1994 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно валидна основа за изчисляване на компенсаторна такса, която се събира за първи път?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе като изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 3(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната в заявлението за допускане до свободно обращение цена отразява действителната вносна цена,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от тези между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се правят удръжки от тази цена за редица фиксирани разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% при посредническа търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната на произход“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
Следва ли Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията от 14 юни 1985 година относно защитни мерки, приложими при вноса на определени вишни Morello, да се тълкува, като се има предвид по-специално съображенията от второ до шесто в преамбюла на регламента, в смисъл че компенсаторна такса не може да бъде наложена в случаите, когато както вносната цена, така и продажната цена на вносителя надвишават минималната цена?
Същият ли е отговорът на горния въпрос, ако продажбата, която е основание за вноса, е сключена между вносителя и продавач, който не е установен в страната на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1993 г.
Представлява ли решение на Комисията, с което се разрешава на държава членка да ограничи внос на стоки, индивидуална мярка спрямо производители и вносители на тези стоки или е мярка от общ характер?
Притежават ли производителите и вносителите на стоки, засегнати от подобна мярка, индивидуална правна заинтересованост по смисъла на втора алинея на член 173 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.