всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Van Gerven

Генерален адвокат – Van Gerven

Дело C-408/92: Smith и др./Avdel Systems, Съдебно решение от 28 септември 1994 г.

1. Когато професионална пенсионна схема предвижда различна нормална пенсионна възраст за мъжете и жените (съответно 65 и 60 години), и когато работодателят, с оглед на решение по дело C-262/88 Barber v Guardian Royal Exchange Assurance Group, се стреми да премахне тази дискриминация, несъвместимо ли е с член 119 от Договора от Рим работодателят да приеме обща пенсионна възраст от 65 години за мъжете и жените:
(i) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба след датата на изравняване, която е 1 юли 1991 г.;
(ii) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба на или след 17 май 1990 г., но преди датата на изравняване, когато датата на изравняване е 1 юли 1991 г.;
(iii) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба преди 17 май 1990 г., когато датата на изравняване е 1 юли 1991 г.?
2. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е отрицателен, налага ли член 119 на работодателя задължение да минимизира неблагоприятните последици за жените, чиито обезщетения са засегнати от решението на работодателя да премахне разликата в пенсионната възраст?
3. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е положителен, може ли работодателят, съвместимо с член 119, да се позове на принципа на обективно оправдание, като се позове на нуждите на предприятието или на нуждите на професионалната пенсионна схема като оправдание за всяко намаляване на обезщетенията, изплащани на жените, и ако да, кои фактори са релевантни за установяване на наличието на такова обективно оправдание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-28/93: Van den Akker и др./Stichting Shell Pensioenfonds, Съдебно решение от 28 септември 1994 г.

Позволява ли член 119 от Договора за ЕИО в схема за професионално пенсионно осигуряване, при която след 1 януари 1985 г. пенсионната възраст за мъжете и жените е определена на 60 години, за ограничена група жени да остане фиксирана пенсионната възраст от 55 години след 17 май 1990 г., когато:
(a) това произтича от преходни разпоредби, приети с действие от 1 януари 1985 г. (когато вследствие на изменение на правилата пенсионната възраст, преди това определена за мъжете на 60 години и за жените на 55 години, е променена на еднаква пенсионна възраст от 60 години), и
(b) преходните разпоредби се прилагат само за жените (или бъдещите членове), които и на 31 декември 1984 г., и на 1 януари 1985 г. са били наети от работодател, присъединен към ответника („засегнатите лица“), и
(c) преходните разпоредби също така предвиждат, че засегнатите лица могат да изберат пенсионна възраст от 55 или 60 години, като изборът трябва да бъде направен в срок, който вече е изтекъл към 31 декември 1986 г.?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че преходните разпоредби предвиждат, че ако не е направен изричен избор в рамките на определения срок, се прилага първоначалната пенсионна възраст от 55 години, или че се прилага общата пенсионна възраст от 60 години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-57/93: Vroege/NCIV, Съдебно решение от 28 септември 1994 г.

Включва ли правото на равно заплащане по смисъла на член 119 от Договора и правото да се присъединиш към професионална пенсионна схема?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, прилага ли се времевото ограничение, наложено от Съда в делото Barber по отношение на пенсионна схема от вида, разглеждан в това дело („contracted-out schemes“), и към иск за присъединяване към професионална пенсионна схема от вида, разглеждан в настоящия случай?
Съществуват ли основания за подлагане на възможната приложимост на принципа на равно заплащане, установен в член 119 от Договора, на времево ограничение по отношение на искове за участие в професионална пенсионна схема от вида, разглеждан в настоящия случай, и ако да — от коя дата?
Влияят ли Протоколът относно член 119 от Договора за създаване на Европейската общност, приложен към Договора от Маастрихт („Barber Protocol“), и (проекто-законът за изменение на) преходния член III от Проекто-закон 20890, който има за цел да транспонира Четвъртата директива, върху преценката по настоящото дело, което е заведено в регистъра на Kantongerecht с молба от 11 ноември 1991 г., като се има предвид по-специално датата на образуване на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/93: Van der Linde и Tracotex/Minister van Landbouw, Natuurbeheer en Visserij, Заключение от 27 септември 1994 г.

1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 994/88 да се тълкува в смисъл, че този регламент, вместо разпоредбата на Регламент (ЕИО) № 2742/82, обявена за невалидна с решение на Съда от 11 февруари 1988 г. по дело 77/86, следва да се счита за правно валидна основа за изчисляване на компенсаторна такса, която се събира за първи път?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли посоченият регламент да се тълкува в смисъл, че компенсаторната такса трябва да се изчислява като разлика между минималната вносна цена и установената вносна цена, или трябва да се вземе като изходна точка фиксираната ставка на таксата, обявена за невалидна, за да се коригира впоследствие при необходимост съгласно разпоредбите на посочения регламент?
3. Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2742/82 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
4. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 3(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 2, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2237/85 на Комисията, във връзка с член 9 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако компетентните органи не са убедени, че декларираната в заявлението за допускане до свободно обращение цена отразява действителната вносна цена,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2237/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от сделките между износителя и вносителя, които според органите са били изключително или частично насочени към избягване на плащането на компенсаторна такса при вноса или които във всеки случай не биха били извършени, ако не са направили събирането на компенсаторната такса напълно или частично невъзможно,
и
- промени в цената на продукта, настъпили след вноса му на следващи етапи от търговската верига?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
1. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 на Комисията, във връзка с член 18, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 426/86 на Съвета, да се тълкува в смисъл, че ако митническите органи не са убедени, че декларираната цена отразява FOB цената в страната на произход,
(а) могат да се събират факти единствено с цел да се установи коя вносна цена действително е била уговорена и платена, пряко или косвено, между износителя и вносителя;
или че
(б) компетентните органи са свободни сами да реконструират вносна цена по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1626/85 за съответната сделка, като при това вземат предвид
- сделки, различни от тези между износителя и вносителя, включително по-специално сделки на различни етапи от търговската верига между износителя и вносителя,
и
- продажната цена на вносителя, като се правят удръжки от тази цена за редица фиксирани разходи (фиксирани суми на 100 кг бруто) и печалба (8% при посредническа търговия), които не произтичат от счетоводството на вносителя и/или посредника?
2. Невалидна ли е посочената разпоредба при хипотезата, изложена във въпрос 1(б), на основание, че регламентът на Съвета не предоставя на Комисията правомощието да предоставя на компетентните национални органи толкова широка свобода на преценка при определяне дали вносната цена в даден случай е под минималната цена?
3. Следва ли член 3, параграф 3 от Регламент № 1626/85 на Комисията да се тълкува в смисъл, че „износителят в страната на произход“ следва да се разбира изключително като износител, чието предприятие е установено в страната на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-352/92: Milchwerke Köln/Wuppertal/Hauptzollamt Köln-Rheinau, Съдебно решение от 14 юли 1994 г.

Следва ли член 12, параграф 4 от първоначалната редакция на Регламент № 1371/84, член 12, параграф 2, сега член 12, параграф 4 от същия регламент, изменен с Регламент № 3005/85, и член 15, параграф 4 от Регламент № 1546/88 да се тълкуват в смисъл, че при прилагане на формула А само производителите, а не купувачът, са длъжни да заплатят дължимия остатък по допълнителната такса за мляко, дори когато този остатък е резултат от обратно действие на намаляване на референтните количества на производителите и първоначалното неправилно изчисляване на тези количества се дължи на неправомерни действия на купувача или неговите представители?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-52/93: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 14 юли 1994 г.

Нарушени ли са задълженията на държавата членка по член 8 от Директива 83/189/ЕИО чрез приемане на изменение на национална техническа наредба без предварително уведомяване на Европейската комисия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-351/92: Graff/Hauptzollamt Köln Rheinau, Съдебно решение от 14 юли 1994 г.

Явява ли се несъвместимо с принципа на равно третиране и с втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, неизчисляването при определяне на референтното количество на производството на мляко от стопанство, което е поето и обработвано заедно с друго стопанство, разположено в друга държава-членка, ако единствената причина за това неизчисляване е обстоятелството, че поетото и обработвано заедно с другото стопанство се намира в друга държава-членка, което би довело до по-високо референтно количество съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 123438 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form