Дело C-408/92: Smith и др./Avdel Systems, Съдебно решение от 28 септември 1994 г.

1. Когато професионална пенсионна схема предвижда различна нормална пенсионна възраст за мъжете и жените (съответно 65 и 60 години), и когато работодателят, с оглед на решение по дело C-262/88 Barber v Guardian Royal Exchange Assurance Group, се стреми да премахне тази дискриминация, несъвместимо ли е с член 119 от Договора от Рим работодателят да приеме обща пенсионна възраст от 65 години за мъжете и жените:

(i) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба след датата на изравняване, която е 1 юли 1991 г.;

(ii) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба на или след 17 май 1990 г., но преди датата на изравняване, когато датата на изравняване е 1 юли 1991 г.;

(iii) по отношение на професионални пенсионни обезщетения, получавани от служители, които се основават на години служба преди 17 май 1990 г., когато датата на изравняване е 1 юли 1991 г.?

2. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е отрицателен, налага ли член 119 на работодателя задължение да минимизира неблагоприятните последици за жените, чиито обезщетения са засегнати от решението на работодателя да премахне разликата в пенсионната възраст?

3. Ако отговорът на целия или на част от въпрос 1 е положителен, може ли работодателят, съвместимо с член 119, да се позове на принципа на обективно оправдание, като се позове на нуждите на предприятието или на нуждите на професионалната пенсионна схема като оправдание за всяко намаляване на обезщетенията, изплащани на жените, и ако да, кои фактори са релевантни за установяване на наличието на такова обективно оправдание?