Дело C-28/93: Van den Akker и др./Stichting Shell Pensioenfonds, Съдебно решение от 28 септември 1994 г.

Позволява ли член 119 от Договора за ЕИО в схема за професионално пенсионно осигуряване, при която след 1 януари 1985 г. пенсионната възраст за мъжете и жените е определена на 60 години, за ограничена група жени да остане фиксирана пенсионната възраст от 55 години след 17 май 1990 г., когато:

(a) това произтича от преходни разпоредби, приети с действие от 1 януари 1985 г. (когато вследствие на изменение на правилата пенсионната възраст, преди това определена за мъжете на 60 години и за жените на 55 години, е променена на еднаква пенсионна възраст от 60 години), и

(b) преходните разпоредби се прилагат само за жените (или бъдещите членове), които и на 31 декември 1984 г., и на 1 януари 1985 г. са били наети от работодател, присъединен към ответника („засегнатите лица“), и

(c) преходните разпоредби също така предвиждат, че засегнатите лица могат да изберат пенсионна възраст от 55 или 60 години, като изборът трябва да бъде направен в срок, който вече е изтекъл към 31 декември 1986 г.?

Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че преходните разпоредби предвиждат, че ако не е направен изричен избор в рамките на определения срок, се прилага първоначалната пенсионна възраст от 55 години, или че се прилага общата пенсионна възраст от 60 години?