Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Съвместима ли е с член 213, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО национална правна уредба, която изисква от данъчно задължено лице да декларира започването на икономическа дейност, когато оборотът не надвишава прага за освобождаване за малки предприятия и лицето не възнамерява да извършва облагаема дейност?
Допустимо ли е по правото на Съюза административна санкция да бъде наложена за неизпълнение на задължението за деклариране на започването на икономическа дейност при оборот под прага на освобождаване за малки предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Предвид член 4, параграф 2 ДЕС във връзка с член 5, параграф 3 от ДЕС може ли организационно звено на общината (единица на местната власт в Полша) да се смята за данъчнозадължено лице за целите на ДДС в случаите, в които не извършва съответните дейности като орган на публична власт по смисъла на член 13 от Директивата за ДДС, въпреки че не отговаря на предвиденото в член 9, параграф 1 от Директивата условие за самостоятелност (независимост)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1. Трябва ли член 4, параграф 4 от [Регламент „Рим I“], който предвижда, че „[к]огато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 1 или 2, договорът се урежда от правото на държавата, с която е най-тясно свързан“, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимо е германското право?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли принципът, установен в член 4 от [Регламент „Рим II“], да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като възникналите по настоящото дело приложимото право към спора между застрахователя на трактор и застрахователя на ремарке трябва да се определи в съответствие с правото на страната, в която са настъпили вредите от пътнотранспортното произшествие?
1. Установява ли член 14, буква б) oт [Директива 2009/103] стълкновителна норма, която ratione personae би трябвало да се приложи не само за увредените от пътнотранспортни произшествия лица, но и за застрахователите на превозното средство, отговорно за причинени по време на произшествието вреди, с оглед на определяне на приложимото към отношенията между тях право, и представлява ли тази разпоредба специално правило по отношение на правилата относно приложимото право, установени в [Регламенти „Рим I“ и „Рим II“]?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, важно е да се установи дали правоотношенията между застрахователите по настоящото дело попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Регламент „Рим I“]. Ако правоотношенията между застрахователите попадат в обхвата на понятието „договорни задължения“, въпросът, който е от значение, е дали тези отношения са от категорията на застрахователните договори (правоотношения) и приложимото към тях право би трябвало да се определи в съответствие с член 7 oт [Регламент „Рим I“].
3. Ако отговорите на първите два въпроса са отрицателни, важно е да се установи дали в случая на иск за възстановяване на част от платеното обезщетение правоотношенията между застрахователите на съставни превозни средства попадат в обхвата на понятието „извъндоговорни задължения“ по смисъла на [Регламент „Рим II“] и дали тези отношения следва да се разглеждат като правоотношения, които са резултат от пътнотранспортно произшествие (непозволено увреждане), при определянето на приложимото право в съответствие с член 4, параграф 1 от [Регламент „Рим II“]. В случай като този по настоящото дело трябва ли застрахователите на съставни превозни средства да се третират като няколко длъжници на основание едно и също отношение по смисъла на член 20 oт [Регламент „Рим II“] и трябва ли приложимото за отношенията между тях право да се определи в съответствие с това правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1. Трябва ли член 6, параграф 2 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че преди изпълнението на проект за строителство на мост, който е разрешен преди включването на дадена територия в списъка на териториите от значение за Общността и който не е непосредствено свързан с управлението на територията, следва да се извърши оценка на въздействието му върху територията, ако територията е включена в списъка след издаването на разрешението, но преди започване на изпълнението, и преди издаването на разрешението е била извършена единствено оценка на риска или предварителна оценка?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли при последващата оценка националният орган да съблюдава изискванията на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията включително когато е искал превантивно да ги вземе предвид при предхождащата издаването на разрешение оценка на риска или предварителна оценка?
3. При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията към последващата оценка на издадено за даден проект разрешение и към кой момент следва да се отнесе оценката?
4. В рамките на допълнително производство, което служи за отстраняване на установени нередности при последващата оценка по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията или оценката за въздействие по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, трябва ли със съответни изменения на изискванията за оценка да се вземе предвид, че съоръжението е можело да бъде построено и въведено в експлоатация, тъй като решението за одобряване на плана се изпълнява незабавно и молбата за постановяване на обезпечителни мерки е отхвърлена без възможност за обжалване
Това важи ли при всички случаи за необходимата последваща оценка на алтернативите в рамките на решение по член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Валиден ли е [спорният р]егламент за изпълнение?
Валиден ли е [спорният р]егламент за изпълнение, въпреки че не е проведено отделно актуално антидъмпингово разследване към датата на приемането му, а само е продължено антидъмпинговото разследване, което вече е било проведено по отношение на периода 1 октомври 2006 г.—30 септември 2007 г., което разследване обаче според констатациите на Съда в решение GLS е било проведено в нарушение на задълженията по Регламент № 384/96, в резултат на което с посоченото решение Съдът обявява за невалиден приетия въз основа на това разследване Регламент № 1355/2008 […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Когато Комисарят разглежда жалба относно прехвърлянето на лични данни към трета страна (в случая Съединените щати), за законодателството и практиката на която се твърди, че не предоставят адекватна защита на съответното физическо лице, абсолютно обвързан ли е Комисарят от констатацията на Съюза в противоположен смисъл, съдържаща се в Решение 2000/520, като се имат предвид членове 7, 8 и 47 от Хартата и независимо от разпоредбите на член 25, параграф 6 от Директива 95/46?
В противен случай Комисарят може и/или трябва ли да проведе самостоятелно разследване по въпроса с оглед на фактическите промени, настъпили след първоначалното публикуване на Решение 2000/520 на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
При утвърдителен отговор на първия въпрос […] възникват следните два въпроса:
Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], а на последния да е възложено само да ги прилага?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Как следва да се тълкува Комбинираната номенклатура — в смисъл, че смеси от аминокиселини като тези по главното производство, използвани за приготвянето на храни за кърмачета и малки деца, алергични към протеините на кравето мляко, трябва да бъдат класирани в позиция 3003 от КН като „медикаменти, съставени от продукти, смесени помежду си, приготвени за профилактични или терапевтични цели“, или пък в смисъл, че те трябва да бъдат класирани в позиция 2106 от тази номенклатура като „хранителни продукти“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф 1, точка 2 (инвестиционни услуги и дейности) и точка 17 (финансов инструмент) от [Директива 2004/39], както и раздел В, точка 4 (фючърси, договори за деривати) от приложение I към нея, предлагането на клиента на (валутна) операция в правната фигура на договор за заем във валута, която се изразява в спот покупко-продажба в момента на предоставянето и фючърсна покупко-продажба в момента на погасяването, осъществена чрез конвертиране във форинти на сума, записана във валута, като по този начин заемът на клиента е изложен на въздействието и рисковете (валутен риск) на капиталовите пазари, представлява финансов инструмент?
2) Трябва ли да се приеме, че съгласно разпоредбата на член 4, параграф1, точка 6 (търгуване за собствена сметка) от [Директива 2004/39] и раздел A, точка 3 (търгуване за собствена сметка) от приложение I към нея осъществяването на дейност по търгуване за собствена сметка по отношение на финансовия инструмент, описан в първия въпрос, представлява инвестиционна услуга или дейност?
3) Трябва ли финансовата институция да извърши проверка за адекватност съгласно член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39], като се има предвид, че фючърсната валутна операция, която представлява инвестиционна услуга, свързана с деривати, е предложена като част от друг финансов продукт (а именно договор за заем) и че дериватът сам по себе си представлява комплексен финансов инструмент
Следва ли да се приеме, че не е приложим член 19, параграф 9 от [Директива 2004/39], поради факта че, тъй като рисковете, които поема клиентът по отношение на заема и на финансовия инструмент, по същество са различни, е необходима оценка на адекватността, доколкото операцията включва дериват?
4) Заобикалянето на член 19, параграфи 4 и 5 от [Директива 2004/39] основание ли е за обявяването на договора за заем, сключен между банката и клиента, за нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.