Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допуска ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО национално производство, съгласно което при неизпълнение от страна на потребителя на задължение, поето по силата на акт, надлежно изготвен от нотариус, сключилата договор с потребителя страна може да претендира посочена от нея сума посредством отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, без да е необходимо да се провежда състезателно съдебно производство, в което би могъл да бъде разгледан неравноправният характер на клаузите на договора, служещ за основание на отбелязването?
Може ли в рамките на посоченото производство потребителят да иска заличаване на вече направеното отбелязване, че документът подлежи на изпълнение, изтъквайки, че не е разгледан неравноправният характер на договорните клаузи, служещи за основание на отбелязването, при положение че съгласно решение по дело C‑472/11 в рамките на съдебно производство съдът следва да уведоми потребителя за неравноправните клаузи, чието наличие е установил?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли членове 10, 11 и 13 от Директива 95/46 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални мерки като разглежданите в главното производство, които позволяват на структура на публичната администрация на държава членка да предаде лични данни на друга структура на публичната администрация и последващото им обработване, без съответните физически лица да са били уведомени за това предаване на данни и за това обработване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Член 5 от Директива 2005/36 допуска ли ограничаване на свободното предоставяне на услуги, когато дружество за данъчноконсултантска дейност, учредено по правото на държава членка, изготви в държавата членка, където е установено и където данъчноконсултантската дейност не е регламентирана, данъчна декларация за получател в друга държава членка и я изпрати на данъчната администрация на тази друга държава членка, като националната правна уредба на последната предвижда, че за да има право да извършва по занятие данъчноконсултантска дейност, съответното дружество трябва да е признато и да се управлява отговорно от данъчни консултанти?
2) При посочените в първия въпрос обстоятелства може ли дружество за данъчноконсултантска дейност да се позове на член 16, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/123, и то без оглед на това в коя от двете държави членки предоставя услугата?
3) При посочените в първия въпрос обстоятелства следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ограничаване на свободното предоставяне на услуги чрез действащите в държавата членка на получателя на услугата разпоредби, когато дружеството за данъчноконсултантска дейност не е установено в тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2008/115 съществуването на национална правна уредба на държавите членки, която предвижда наказание лишаване от свобода до четири години за незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който след връщането му в неговата страна, което не е наказателноправна санкция, нито последица от наказателноправна санкция, отново влиза на територията на държавата в нарушение на законосъобразна забрана за влизане, без преди това по отношение на този гражданин да са приложени предвидените в член 8 от Директива 2008/115 принудителни мерки с цел бързо и ефективно извеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от тази директива в смисъл, че унгарският надзорен орган не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се на унгарска територия, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие пребивават в Унгария?
Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският надзорен орган може да предприеме действия, но че трябва да прилага не само националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по мястото на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ (технически операции по обработване на данни), използвано в текста [на унгарски език] на член 4, параграф 1, буква а), а също и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично съгласно терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ (обработване на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 3, параграф 2, буква a) от Регламент № 297/95 да се тълкува в смисъл, че по отношение на промените на разрешения за търговия от тип I — и по-специално, що се отнася до главното производство, от тип IA — когато са налице идентични промени, отнасящи се до няколко разрешения за търговия на един и същ притежател, се дължи една-единствена такса в посочения в тази разпоредба размер, или толкова такси, колкото са разрешенията, в които е направена промяна?
При условията на настоящото производство налице ли е задължение, както приема запитващата юрисдикция, или възможност за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 4, параграф 2 и член 21, параграф 5 от Директива 2003/96 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда събиране на данък върху термичната ефективност на ядрените реактори?
Следва ли Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че данък върху термичната ефективност на ядрен реактор представлява „акциз“ по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Противоречи ли на член 213, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО национална разпоредба, която задължава данъчно задължено лице да декларира започването на икономическа дейност, когато приходите не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?
Съвместимо ли е с правото на Съюза налагането на административна санкция за неизпълнение на задължението за деклариране на започване на икономическа дейност от страна на данъчно задължено лице, когато приходите от дейността не надвишават прага за освобождаване за малки предприятия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.