Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Допустима ли е с оглед на съдържащите се в член 4, параграф 3 ДЕС и в [Директивата за ДДС] принципи и норми, според даденото им вече тълкуване в решения на Съда Комисия/Италия, C‑132/06, EU:C:2008:412, Комисия/Италия, C‑174/07, EU:C:2008:704 и Belvedere Costruzioni, C‑500/10, EU:C:2012:186, национална правна норма (а следователно, що се отнася до разглеждания тук случай, тълкуване на членове 162 и 182ter от Закона за обявяване в несъстоятелност), според която може да се приеме предложение за предпазен конкордат, в което се предвижда чрез ликвидацията на имуществото на длъжника само частично плащане на вземането на държавата за ДДС, когато не се използва инструментът на фискалната сделка и въз основа на заключение на независим експерт и след формален контрол от страна на съда, за това вземане не може да се предвиди плащане в по-голям размер в случай на ликвидация чрез обявяване в несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Може ли да се приеме, [че испанският правен ред] осигурява ефективна мярка или механизъм за защита в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
2) До каква степен суспензивният ефект представлява пречка за потребителя — и следователно нарушение на член 7, параграф 1 от посочената директива — за предприемането на действия за обявяване на неравноправни клаузи, включени в неговия договор, за недействителни?
3) Представлява ли нарушение на член 7, параграф 3 от Директива 93/13 обстоятелството, че потребителят не може да се разграничи от колективния иск?
4) Или напротив — суспензивният ефект по член 43 [от Гражданскопроцесуалния закон] е в съответствие с член 7 от Директива 93/13, защото правата на потребителя са напълно защитени от колективния иск, наред с който испанският законодател е предвидил и други, също толкова ефективни процесуални механизми за защита на правата на потребителя, и от принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да бъдат тълкувани в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и по време на обичайното си пребиваване в другата държава членка в резултат на промяна в името си, която не е обусловена от промяна в семейното му положение, е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли, ако по всяка вероятност не би съществувала бъдеща съдържателна връзка с тази държава, а в първата държава членка, въпреки конституционната отмяна на благородническите титли, заварените към момента на отмяната благороднически титли в имената може да продължат да бъдат използвани като част от имената?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съставлява ли „нередност“ по смисъла на член 1 от Регламент № 2988/1995, съответно „нередност“ по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, неспазването от страна на възлагащ орган, който е бенефициер на финансиране от структурни фондове, при възлагането на договор за поръчка с предмет осъществяване на субсидираната дейност, на правилата относно възлагането на договор за обществена поръчка на стойност, по-ниска от праговата стойност, предвидена в член 7, буква a) от Директива 2004/18/ЕО?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1083/2006 да се тълкува в смисъл, че финансовите корекции от страна на държавите членки, в случая, в който те се прилагат във връзка с разходи, съфинансирани от структурните фондове, при неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, съставляват „административни мерки“ по смисъла на член 4 от Регламент № 2988/1995, или те са „административни санкции“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква в) от същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции, относим ли е принципът на прилагане с обратно действие на по-леката санкция, предвиден в член 2, параграф 2, второ изречение от Регламент № 2988/1995?
4) [Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че финансовите корекции на държавите членки съставляват административни санкции,] при положение, при което финансовите корекции са приложени по отношение на разходи, съфинансирани от структурните фондове, поради неспазване на нормите в областта на обществените поръчки, допуска ли член 2, параграф 2 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 98, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1083/2006 с оглед и на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания държава членка да прилага финансови корекции, уредени с вътрешен нормативен акт, влязъл в сила след извършването на твърдяното нарушение на разпоредбите в областта на обществените поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
В случай на постановяване на неприсъствено решение (в отсъствие на страната), с което отсъстващата страна е осъдена, без при това изрично да е признала правото по какъвто и да било начин, следва ли да се приеме, че националното право определя дали такова процесуално поведение е равнозначно на неоспорване по смисъла на Регламент № 805/2004, доколкото съгласно националното право е възможно да се достигне до отричане на безспорния характер на вземането или неприсъственото решение съгласно правото на ЕС самó по себе си предполага неоспорване и следователно Регламент № 805/2004 е приложим, независимо от преценката на националната юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
С оглед на обстоятелството, че нидерландското право предоставя на пътниците достъп до гражданските съдилища за защита на правата, които могат да произтичат от разпоредбите на правото на Съюза в член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, задължава ли член 16 от същия регламент националните органи да приемат мерки за прилагане, които дават основание на определения съгласно член 16 орган за предприемането на принудителни административни действия във всеки отделен случай на нарушение на член 5, параграф 1, буква в) и член 7 от Регламента, за да може във всеки такъв случай да се гарантира правото на обезщетение на пътника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 7, параграф 3 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато националният регулаторен орган е задължил оператор, определен като притежаващ значителна пазарна сила, да предоставя услуги по терминиране на повиквания в мобилна мрежа и след предвидената в тази разпоредба процедура е подложил на одобрителен режим цените за тези услуги, този национален регулаторен орган отново е длъжен да провежда тази процедура всеки път преди да даде на оператора одобрение за тези цени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че за да се намали рискът от неизпълнение на обществена поръчка, тези разпоредби допускат въвеждането в документацията за участие на изискване, съгласно което при възлагане на обществената поръчка на оферент, който разчита на възможностите на други образувания, последният е длъжен преди възлагането на обществената поръчка да сключи споразумение за съдружие с тези образувания (включващо посочените в спецификацията елементи) или да учреди с тях събирателно дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО да се тълкува в смисъл, че преди изпълнението на проект за строителство на мост, който е разрешен преди включването на дадена територия в списъка на териториите от значение за Общността и който не е непосредствено свързан с управлението на територията, следва да се извърши оценка на въздействието му върху територията, ако тя е включена в списъка след издаването на разрешението, но преди започване на изпълнението, и преди издаването на разрешението е била извършена единствено оценка на риска или предварителна оценка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли при последващата оценка националният орган да съблюдава изискванията на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43/ЕИО, включително когато е искал превантивно да ги вземе предвид при предхождащата издаването на разрешение оценка на риска или предварителна оценка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
Какви изисквания следва да се поставят съгласно член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО към последващата оценка на издадено за даден проект разрешение и към кой момент следва да се отнесе оценката?
В рамките на допълнително производство, което служи за отстраняване на установени нередности при последващата оценка по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО или оценката за въздействие по член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО, трябва ли със съответни изменения на изискванията за оценка да се вземе предвид, че съоръжението е можело да бъде построено и въведено в експлоатация, тъй като решението за одобряване на плана се изпълнява незабавно и молбата за постановяване на обезпечителни мерки е отхвърлена без възможност за обжалване
Това важи ли при всички случаи за необходимата последваща оценка на алтернативите в рамките на решение по член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси, отправени от първоинстанционен съд на държава членка по тълкуване на Конвенцията от Рим, при условията на Първия протокол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.