Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Недопустима ли е национална правна уредба, която определя данъка за движение на употребявани автомобили, внесени от други държави членки, по начин, който не отчита датата на първата им регистрация в друга държава членка, когато това води до по-високо данъчно облагане спрямо аналогични местни автомобили?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба защита срещу експулсиране зависи от условието заинтересованото лице да разполага с право на постоянно пребиваване по смисъла на член 16 и член 28, параграф 2 от тази директива?
Трябва ли изискването по член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38 за „пребивава[не] в приемащата държава членка през последните десет години“ да се тълкува в смисъл, че гражданин на Съюза, който се е установил като малко дете в друга държава членка, различна от тази, на която е гражданин, и е живял в нея в продължение на двадесет години, преди да бъде осъден там и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, което все още изтърпява към момента, когато спрямо него се приема решение за експулсиране, може да отговаря на това изискване и ако може — какви са условията за това?
Към кой момент трябва да се преценява изпълнението на условието лицето да е „пребивавал[о] в приемащата държава членка през последните десет години“ по смисъла на член 28, параграф 3, буква а) от Директива 2004/38?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Прекратяват ли се производствата пред Съда на ЕС при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция след постановяване на релевантно съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 31, параграф 4 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че освен уведомяването за жалбата в предвидените срокове запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма по смисъла на член 31, параграф 3?
Ако запазването на правото на иск предполага отправената в предвидените срокове жалба да е в писмена форма, трябва ли член 31, параграф 3 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че изискването за писмена форма може да бъде спазено чрез прилагане на електронна процедура, както и чрез регистрацията на декларираните вреди в информационната система на превозвача?
Допуска ли Конвенцията от Монреал тълкуване, според което изискването за писмена форма следва да се счита за изпълнено, ако със знанието на пътника уведомяването за вреда/отправената жалба са регистрирани писмено от представител на превозвача върху хартиен носител или по електронен път в информационната система на превозвача?
Член 31 от Конвенцията от Монреал поставя ли други материалноправни изисквания относно жалбата, различни от изискването възникналите вреди да бъдат сведени до знанието на превозвача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли да се приеме, че възможността за признаване на еквивалентността на обученията, с която разполагат държавите членки съгласно член 10, параграф 2 от Регламент [№ 1223/2009], се отнася само до обученията, провеждани в трети спрямо Европейския съюз държави?
Разпоредбите на член 10, параграф 2 от този регламент позволяват ли на държавите членки да определят дисциплините, които могат да бъдат приети за „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията, и равнищата на квалификация, отговарящи на установените в посочения регламент изисквания?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, по какви критерии дадени дисциплини могат да бъдат определяни като „подобни“ на медицината, фармацията или токсикологията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността
С други думи, длъжни ли са държавите членки да приемат правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може де факто да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (по-точно паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), дори ако изпълнителното събитие за финансовото обезпечение е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?
2) С оглед на структурата на Директива 2002/47 трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да се удовлетвори първо посредством финансовото обезпечение, и налага на обезпеченото лице съответното задължение по отношение на събирането на неговото вземане, независимо от започналото спрямо него производство по ликвидация?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8, да се тълкуват в смисъл, че в полза на обезпечителя трябва да се дерогират правилата за равно третиране на кредиторите на обявеното в несъстоятелност обезпечено лице (банката) и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по несъстоятелност, за да получи обратно финансовото обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Невалидни ли са член 1, буква в) и член 17 от Директива [2014/40] поради:
i.
нарушение на общия принцип на правото на Съюза на недопускане на дискриминация;
ii.
нарушение на общия принцип на правото на Съюза на пропорционалност;
iii.
нарушение на член 5, параграф 3 ДЕС и принципа на правото на Съюза на субсидиарност;
iv.
нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС;
v.
нарушение на членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС; и
vi.
нарушение на членове 1, 7 и 35 от Хартата […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Могат ли, или при какви обстоятелства могат да бъдат взети предвид мерки за смекчаване, когато се извършва предварителна проверка на необходимостта от подходяща оценка по смисъла на член 6, параграф 3 oт Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 отсъствието поради отпуск по болест на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач
При утвърдителен отговор на първия въпрос: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: представлява ли извънредно обстоятелство по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 спонтанното отсъствие на съществена за провеждането на полети част от персонала на опериращия въздушен превозвач поради спиране на работата, което не е в съответствие с трудовото законодателство и колективните трудови договори („самоволна стачка“)
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен: какъв трябва да бъде процентът на отсъстващите, за да се приеме наличието на подобно обстоятелство?
3) Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: трябва ли извънредното обстоятелство да е било налице при самия отменен полет или опериращият въздушен превозвач има право по икономически съображения да изготви нов график на полетите?
4) Ако отговорът на първия или втория въпрос е утвърдителен: предотвратимостта до извънредното обстоятелство ли се отнася или до последиците от настъпването на това обстоятелство?
Причинена ли е отмяната на полет от извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/04, когато обстоятелствата (в случая: „самоволна стачка“ или „вълна от заболявания“) засягат само косвено съответния полет, тъй като дават повод въздушният превозвач да реорганизира целия график на полетите и това предвижда отмяна на конкретния полет
Може ли съгласно член 5, параграф 3 от Регламент № 261/04 въздушният превозвач да бъде освободен от отговорност и когато без реорганизацията съответният полет би могъл да се извърши, тъй като разпределеният за този полет екипаж би бил на разположение, ако при реорганизацията не е бил насочен към други полети?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.