Преюдициално запитване

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

| Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) | | Кохезионен фонд

1) Когато става дума за възстановяването на отпусната по мярка „Лидер“ проектна безвъзмездна помощ, която е одобрена на 6 септември 2011 г., а последният транш от нея е изплатен на 19 ноември 2013 г., нарушението е установено на 4 декември 2014 г. и решението за възстановяване е издадено на 27 януари 2015 г., коя разпоредба трябва да се прилага по отношение на изискването за продължителност на проекта или съответно дълготрайност на операцията — член 72 от Регламент [№ 1698/2005] или член 71, параграф 1 от Регламент [№ 1303/2013]
При тези обстоятелства кое трябва да е основанието за възстановяване — член 33, параграф 1 от Регламент [№ 1290/2005] или член 56 от Регламент [№ 1306/2013]?
2) а)
Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1698/2005, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за съществена промяна по смисъла на член 72, параграф 1, буква а) от Регламент № 1698/2005, която засяга естеството или условията за изпълнение на проекта или дава на дадена фирма незаконно преимущество
Трябва ли разплащателната агенция на държавата членка да установи в какво конкретно се състои преимуществото, за да е изпълнено условието за наличие на незаконно преимущество
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли незаконното преимущество да се състои в обстоятелството, че фактическият ползвател на инвестицията нямаше да получи проектна безвъзмездна помощ, ако самият той беше подал заявление със същото съдържание?
б) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1303/2013, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение по смисъла на член 71, параграф 1, буква в) от Регламент № 1303/2013, която би довела до подкопаване на първоначалните цели на операцията?
3) а)
Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1698/2005, следва ли да се приеме, че когато бенефициерът, придобил вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получил проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за съществена промяна по смисъла на член 72, параграф 1, буква б) от Регламент № 1698/2005, която произтича или от промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, или от прекратяване или преместване на производствена дейност, като се има предвид, че собственикът на ветрохода е непроменен, но бенефициерът вече упражнява фактическата власт не пряко, а косвено, и генерира приходи от наем вместо приходи от предоставянето на описаната в заявлението услуга?
б) Ако отговорът на първия въпрос е, че се прилага Регламент № 1303/2013, следва ли да се приеме, че когато сдружение с нестопанска цел, придобило вещ (ветроход) чрез инвестиция, за която е получило проектна безвъзмездна помощ по мярка „Лидер“, отдаде под наем тази вещ на друго сдружение с нестопанска цел, което я използва за същия проект, за който на бенефициера е отпусната безвъзмездната помощ, това обстоятелство трябва да се счита за промяна на собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено дружество неправомерно преимущество по смисъла на член 71, параграф 1, буква б) от Регламент № 1303/2013, като се има предвид, че собственикът на ветрохода е непроменен, но бенефициерът вече упражнява фактическата власт не пряко, а косвено, и генерира приходи от наем вместо приходи от предоставянето на описаната в заявлението услуга
Трябва ли разплащателната агенция на държавата членка да установи в какво конкретно се състои преимуществото, за да е изпълнено условието за наличие на неправомерно преимущество
Ако отговорът на този въпрос е утвърдителен, може ли неправомерното преимущество да се състои в обстоятелството, че фактическият ползвател на инвестицията нямаше да получи проектна безвъзмездна помощ, ако самият той беше подал заявление със същото съдържание?
4) Може ли чрез националната наредба, уреждаща мярка „Лидер“, задължението на бенефициера да поддържа инвестицията в продължение на пет години да бъде обвързано с по-строги изисквания от предвидените в член 72, параграф 1 от Регламент № 1698/2005 или член 71, параграф 1 от Регламент № 1303/2013?
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 72, параграф 1 от Регламент № 1698/2005, респективно на член 71, параграф 1 от Регламент № 1303/2013, разпоредбата на национална наредба, съгласно която бенефициерът на проектна безвъзмездна помощ е длъжен да поддържа и да използва по предвидения начин инвестицията, за която е отпусната проектната безвъзмездна помощ, в продължение на най-малко пет години от изплащането на последния транш от тази помощ, както и тълкуването на тази разпоредба, според което бенефициерът трябва да използва инвестицията лично?
6) Следва ли да се приеме, че е налице нередност по смисъла на член 33, параграф 1 от Регламент № 1290/2005, респективно член 56 от Регламент № 1306/2013, когато бенефициерът не изпълни проект, който от гледна точка на националната наредба, уреждаща мярка „Лидер“, не е задължителен, но бенефициерът го е посочил в заявлението си, в „обобщението на целите и дейностите на проекта и на инвестицията“, и този проект е бил един от критериите, въз основа на които са били оценявани заявленията с оглед на класирането им по приоритет?
7) Ако отговорът на шестия въпрос е утвърдителен, следва ли възстановяването да се счита за незаконосъобразно поради това, че е изискано преди изтичането на пет години от последното плащане, и поради това, че бенефициерът е преустановил нарушението в хода на съдебното производство във връзка с възстановяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - десети състав

Съдебни решения

Wathelet

Преюдициално запитване

Естонски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Съвместима ли е с принципите на правото на Съюза в областта на ДДС, развити от практиката на Съда, националната нормативна уредба, а именно член 19 (Приспадане) и член 21, параграф 7 (Фактуриране на сделките) от [DPR №o633/1972] и член 6, параграф 6 от Decreto legislativo № 471 (Законодателен декрет № 471) от 18 декември 1997 г. (Нарушение на задълженията за документиране, отчитане и индивидуализация на сделките) в хипотезата на обявени за фиктивни сделки, в резултат на които не е причинена вреда на държавния бюджет и не е настъпило никакво данъчно предимство за данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че едновременното прилагане на тези разпоредби от вътрешното право води до това:
a) данъкът, наложен върху извършените от приобретателя придобивания за всяка от спорните сделки, свързани с участието на един и същ субект и с една и съща данъчна основа, никога да не може да бъде приспаднат;
б) прехвърлителят да начислява и плаща данъка (и да бъде изключена възможността за възстановяване на недължимо платеното) за съответните паралелни продажби, също приети за фиктивни;
в) да бъде наложена глоба в размер, равен на размера на данъка върху придобиванията, за който се приема, че не подлежи на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Kokott

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78 във връзка с член 21 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която на мястото на досегашния дискриминиращ на основание възраст режим за определяне на възнагражденията (с оглед на зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст), се въвежда нова система за определяне на възнагражденията, но прекласирането на заварените служители по новата система е уредено по такъв начин, че новият режим влиза в сила с обратно действие към датата на влизането в сила на закона в първоначалната му редакция, а първото определяне на ранг по новата система зависи от реално изплатеното по стария режим възнаграждение за точно определен референтен месец (февруари 2015 г.), поради което се запазват финансовите последици от досегашната дискриминация на основание възраст?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 17 от Директива 2000/78, да се тълкува в смисъл, че заварените служители, които са били дискриминирани по стария режим на възнагражденията във връзка със зачитането на предходните периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст, трябва да получат финансова компенсация в случаите, когато финансовите последици от тази дискриминация се запазват и след прекласирането на служителите в новата система за определяне на възнагражденията?
Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2011 и член 20 и сл. от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, съгласно която предходните периоди на заетост на договорно нает служител:
– по служебно или трудово правоотношение с орган на местното самоуправление или със сдружение на общини от държава — членка на Европейското икономическо пространство, Република Турция или Конфедерация Швейцария, с орган на Европейския съюз или с международна организация, на която Република Австрия е членка, или с други подобни субекти се зачитат изцяло, а
– по служебно или трудово правоотношение с друг работодател се зачитат с максимална обща продължителност до десет години, ако тези периоди на професионална дейност или практическо обучение в администрация са релевантни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Saugmandsgaard Oe

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Свобода на установяване | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора

Трябва ли член 3 от Директива 98/5 да се тълкува в смисъл, че националният законодател може да забрани вписването на монах на гръцката църква като адвокат в регистъра на компетентната колегия на държава членка, различна от тази, в която е придобил професионалното си звание, с цел да практикува в рамките на тази държава под професионалното си звание по произход с мотива, че по смисъла на националното право монасите на гръцката църква не могат да бъдат вписвани в регистрите на адвокатските колегии, тъй като поради статута им не са налице необходимите гаранции за упражняване на адвокатска професия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Съдебни решения

Sharpston

Преюдициално запитване

Гръцки

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2019 г.

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

1) Предвид обстоятелствата по разглежданото дело, в приложното поле на коя от двете директиви, 2004/18 или 2014/24, попада вътрешната сделка, при положение че процедурите за сключването на спорната вътрешна сделка, по-специално административните процедури, са започнали, когато Директива 2004/18 все още е била в сила, но самият договор за поръчка е сключен на 19 май 2016 г., когато тя вече не е била в сила?
3. Ако се приеме, че вътрешната сделка попада в приложното поле на Директива 2014/24:
a) Като се имат предвид решения на Съда Teckal (C‑107/98), Auroux и др. (C‑220/05), ANAV (C‑410/04) и други, трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 12 от Директивата и тези на член 36 от Хартата, заедно или поотделно (но не само те), да се разбират и тълкуват в смисъл, че понятието „вътрешна сделка“ попада в обхвата на правото на ЕС и че съдържанието и приложението на това понятие не са засегнати от националното право на държавите членки, по-специално посредством ограничения за сключването на такива сделки, като например условието, че договорите за възлагане на обществена поръчка не могат да осигурят качеството, наличността и непрекъснатостта на услугите, които ще бъдат предоставяни?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, тоест че понятието „вътрешна сделка“ частично или изцяло попада в обхвата на правото на държавите членки, следва ли разпоредбите на член 12 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки разполагат с право на преценка да определят ограничения или допълнителни условия за сключването на вътрешни сделки (в сравнение с правото на ЕС и практиката на Съда, тълкуваща това право), но могат да упражняват това право на преценка само посредством конкретни и ясни позитивни законови разпоредби, уреждащи възлагането на обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Hogan

Преюдициално запитване

Литовски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2019 г.

Основни права | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси | Харта на основните права

Трябва ли член 53 от Регламент [№ 1215/2012] и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде [удостоверението по член 53] във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от [Регламент № 1215/2012] с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Bobek

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2019 г.

Сближаване на законодателствата

Трябва ли член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 260/2012 да се тълкува в смисъл, че на получателя на плащане е забранено да обуслови плащането по схема за директен дебит в SEPA от местопребиваване на платеца в държавата членка, в която е и местопребиваването или седалището на получателя, когато е допустимо плащане и по друг начин, например с кредитна карта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Szpunar

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Защита на потребителите | Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Сближаване на законодателствата | Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

В контекста на договор за кредит, който поради общия размер на кредита не попада в приложното поле на Директива 2008/48[…], може ли лице да се счита за „потребител“ по смисъла на член 15 от Конвенцията от Лугано II по съображение, че договорът е сключен за цел, която може да се приеме, че е извън търговската дейност или професия на лицето, ако няма национална разпоредба, която да предвижда, че нормите на тази директива се прилагат и за области извън нейното приложно поле?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Съдебни решения

Szpunar

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Свободно движение на капитали | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

Представлява ли разширяването на приложното поле на съществуваща схема за помощи, което се прави, след като данъчнозадължено лице се е позовало успешно на свободното движение на капитали по член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), нова помощ, която следва да се разглежда като изменение на съществуваща помощ?
При утвърдителен отговор, когато национален съд изпълнява задълженията си по член 108, параграф 3 ДФЕС, изключва ли се възможността на данъчнозадълженото лице да бъде предоставено данъчно облекчение, което то претендира на основание на член 56 [ЕО] (понастоящем член 63 ДФЕС), или Комисията следва да бъде уведомена за съдебното решение, с което се възнамерява да бъде предоставено това облекчение, или с оглед на възложеното на националния съд задължение за наблюдение по член 108, параграф 3 ДФЕС той следва да предприеме друго действие или мярка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Saugmandsgaard Oe

Преюдициално запитване

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2019 г.

Защита на потребителите

Трябва ли забранено с член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006 пресъздаване на [ЗНП] да се извърши непременно чрез използване на наименования, които имат графична, фонетична или концептуална прилика със [ЗНП], или може да се извърши чрез използване на фигуративни знаци, които пресъздават [ЗНП]?
Може ли при [ЗНП] от географско естество (член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 510/2006), когато става въпрос за същите или сходни продукти, използването на символи, които пресъздават района, с който е свързано [ЗНП], да се счита за пресъздаване на самото [ЗНП] съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, което е недопустимо дори ако този, който използва тези символи, е производител, установен в района, с който е свързано [ЗНП], но чиито продукти не са обхванати от това [ЗНП], тъй като не отговарят на изискванията, несвързани с географския произход, които са предвидени в спецификацията?
Трябва ли понятието за средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, чиито възприятия националният съд следва да вземе предвид, за да се установи дали е налице пресъздаване по член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 510/2006, да се разбира в смисъл, че се отнася до европейския потребител, или може да се отнася само до потребителя от държавата членка, в която се произвежда продуктът, във връзка с който се пресъздава защитено наименование за произход, или с която географски е свързано ЗНП и в която най-много се консумира продуктът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Съдебни решения

Pitruzzella

Преюдициално запитване

Испански

<<< 1…493 494495496 497…1 907 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.