Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
4) Как трябва да се тълкува изразът, съдържащ се в член 33, параграф 1, първо изречение от [Директивата за ДДС], според който превозът се извършва „от или [за сметка] на доставчика“
Обхваща ли този израз случая, при който в качеството му на продавач на платформа за онлайн пазаруване данъчнозадълженото лице предлага възможността купувачът да сключи договор с транспортно предприятие, с което посоченият продавач си сътрудничи по сделки, различни от продажбите, когато купувачът може също така свободно да избере друг, различен от предложения, превозвач, и договорът за превоз се сключва между купувача и превозвача, без намеса от страна на продавача?
Релевантно ли е за целите на тълкуването — като се има предвид по-специално принципът на правна сигурност — обстоятелството, че до 2021 г. държавите членки трябва да изменят правната си уредба за транспониране на посочената разпоредба от [Директивата за ДДС, както е изменена с Директива 2017/2455], така че член 33, параграф 1 от нея да се прилага и в случай на косвено сътрудничество при избора на превозвач?
5) Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно [Директивата за ДДС], да се тълкува в смисъл, че посочените по-долу факти, в тяхната съвкупност или поотделно, са релевантни за преценката дали с цел да заобиколи член 33 от [Директивата за ДДС] и да извърши злоупотреба с право, данъчнозадълженото лице е създало между независимите предприятия, осъществяващи доставката, изпращането или превоза на стоките, правоотношения, с които то се опитва да се възползва от обстоятелството, че облагането с ДДС е по-ниско в друга държава членка:
5.1) осъществяващото превоза транспортно предприятие е свързано с данъчнозадълженото лице и му предоставя други услуги, независими от превоза;
5.2) същевременно клиентът може във всеки момент да се откаже от предлаганата от данъчнозадълженото лице възможност, изразяваща се във възлагане на превоза на транспортното предприятие, с което то има договорна връзка, като клиентът може да повери транспорта на друг превозвач или сам да вдигне стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 11, параграф 1 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, който вече е влязъл в Шенгенското пространство, например през международно летище, излиза [от Шенгенското пространство] по смисъла на Кодекса на шенгенските граници, когато се качи като моряк на плавателен съд, намиращ се вече в морско пристанище като външна граница, независимо дали и евентуално кога морякът ще напусне пристанището с този плавателен съд
Или, за да е налице излизане, първо трябва да е установено, че морякът ще напусне пристанището с въпросния плавателен съд, и ако това е така, има ли максимален срок, в който плавателният съд трябва да отплава, и кога в този случай трябва да бъде поставен изходният печат
Или за „излизане“ се приема друг момент, евентуално при други условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, съгласно която чуждестранен инвестиционен фонд не получава възстановяване на удържания данък върху дивидентите, които фондът е получил от установени в тази държава членка дружества, тъй като не е доказал, че неговите акционери или притежатели на дялови участия отговарят на предвидените в тази правна уредба изисквания?
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, съгласно която чуждестранен инвестиционен фонд не получава възстановяване на данъка върху дивидентите, който е трябвало да плати в тази държава членка, тъй като не отговаря на законовите изисквания за това възстановяване, и по-конкретно не разпределя в пълен размер доходите си от инвестиции на акционерите или притежателите на дялови участия във фонда ежегодно и най-късно в срок от осем месеца след края на счетоводната година, когато в държавата членка на установяване на фонда доходите му от инвестиции, които не са били разпределени, се считат за разпределени или се вземат предвид от държавата на установяване при облагането на акционерите или притежателите на дялови участия, все едно че е разпределена печалба, и когато от гледна точка на целта, залегнала в основата на тези изисквания, такъв фонд се намира в сходно положение с това на местен фонд, който има право на възстановяване на този данък, което трябва да се установи от запитващата юрисдикция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Трябва ли член 96, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия могат да предлагат и на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от тази директива?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: допуска ли член 96, параграф 2 от Директива 2001/83 национална разпоредба като член 47, параграф 3 от [AMG], ако тя се тълкува в смисъл, че фармацевтичните предприятия не могат да предлагат на фармацевти безплатни готови лекарствени продукти, ако опаковките им са означени с надпис „за демонстрационни цели“, лекарствените продукти служат за изпробване на лекарствения продукт от фармацевтите, не съществува опасност от последващо предлагане (в неотворено състояние) на крайни потребители и са изпълнени останалите условия за предлагане, уредени в член 96, параграф 1, букви а)—г) и букви е)—ж) от Директива 2001/83 и в член 47, параграф 4 от AMG?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 56 ДФЕС и член 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която въвежда данък върху борсовите сделки, сключени или изпълнени по нареждане на местно за тази държава членка лице от чуждестранен професионален посредник, в резултат на което лицето, подало нареждането, дължи този данък и свързаните с него задължения за деклариране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи (член 6 от Директива [93/13]) да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е [„договорът за новация за изменение на кредита“]?
След като абсолютната недействителност означава, че въпросната клауза никога не е съществувала в правно-икономическото битие на договора, може ли да се приеме, че извършените впоследствие относно тази клауза правни действия и техните последици за нея, тоест [„договорът за новация за изменение на кредита“], също се заличават от правната действителност и трябва да се считат за несъществуващи и без никакво действие?
2) Могат ли документите за изменение на недоговорени клаузи или за сключване на спогодба относно тези клаузи, които е възможно да не преминат успешно проверките за липса на неравноправност и за прозрачност, да се определят като общи договорни условия по смисъла на член 3 от Директива 93/13 и съответно за тях да се приложат същите основания за недействителност като за първоначалните документи, предмет на новацията или спогодбата?
3) Трябва ли отказът от предприемане на действия по съдебен ред, съдържащ се в [„договора за новация за изменение на кредита“], също да е недействителен, доколкото подписаните от клиентите договори не им предоставят информация за наличието на недействителна клауза, нито за паричната сума или материалната стойност, която са имали право да получат за възстановяване на платените лихви поради първоначалното прилагане на „клаузите за долен праг“?
Клиентът съответно подписва отказ от предявяване на иск, без банката да го е информирала от какво [или] от каква парична сума се отказва.
4) Следва ли от анализа на [„договора за новация за изменение на кредита“] с оглед на практиката на Съда […] и на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, че включената в този договор нова клауза за „долен праг“ отново е опорочена поради липса на прозрачност, след като банката отново не е изпълнила критериите за прозрачност, установени по този повод в решението на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 9 май 2013 г., и не е информирала клиента за истинската материална стойност на тази клауза за ипотеката му, за да може да е наясно с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако новата „клауза за долен праг“ бъде приложена, и с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако не се прилага каквато и да било „клауза за долен праг“, а се прилага договореният в договора за ипотечен кредит лихвен процент без долна граница?
С други думи, трябвало ли е при налагането на документа, определен като „документ за новация“, относно „клаузите за долен праг“ финансовата институция да извърши проверките за прозрачност, предвидени в член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, и да информира потребителя за размера на сумите, с които е ощетен поради прилагането на „клаузите за долен праг“, както и за лихвата, която би се прилагала при липсата на такива клаузи, и дали, след като финансовата институция не е направила това при тези документи, също е налице основание за недействителност?
5) Могат ли клаузите относно действията по съдебен ред, включени в общите условия на [„договора за новация за изменение на кредита“], да се считат за неравноправна поради съдържанието си с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с приложението от нея, където са посочени неравноправни клаузи, и по-конкретно [точка1, буква р)] […], тъй като ограничават правото на потребителите да упражнят правата си, които могат да се породят или установят след подписването на договора, както е станало с възможността да се търси пълно възстановяване на платените лихви (съгласно [решение Gutiérrez Naranjo и др.] ( 5 ))?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006], съгласно който превозите на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване, са предмет на общите информационни изисквания, определени в член 18, ако количеството превозвани отпадъци надвишава 20 kg: a) отпадъците, изброени в приложени[е] III или IIIБ; б) смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III, на два или повече от отпадъците, изброени в приложение III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение IIIA, в съответствие с член 58, да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, попадат в обхвата на код B3020 по Базелската конвенция и следователно спрямо тях се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а не задължението за нотифициране съгласно член 4?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
2. Следва ли член 3, параграф 2 от [Регламент № 1013/2006], съгласно който превозите на следните отпадъци, предназначени за оползотворяване, са предмет на общите информационни изисквания, определени в член 18, ако количеството превозвани отпадъци надвишава 20 kg: a) отпадъците, изброени в приложени[е] III или IIIБ; б) смеси, които не са класифицирани в нито една позиция в приложение III, на два или повече от отпадъците, изброени в приложение III, при условие че съставът на тези смеси не застрашава екологосъобразното им оползотворяване и при условие че тези смеси са изброени в приложение IIIA в съответствие с член 58, да се тълкува в смисъл, че смеси от отпадъци от хартия, картон и хартиени изделия — съставени по такъв начин, че взети поотделно, съответните съставящи ги отпадъци попадат в обхвата на първите три тирета от позиция B3020 от приложение IX към Базелската конвенция — и освен това съдържат допълнително до 10 % примеси, не могат да се класифицират в точка 3, буква ж) от приложение IIIA и следователно спрямо тях не се прилагат общите информационни изисквания по член 18, а задължението за нотифициране съгласно член 4?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:
а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или
б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или
в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент?
Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и
б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:
а) обхватът на ограничаването за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или
б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?
Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:
а) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но
б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или
б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)?
Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:
а) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и
б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и
в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.