Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Следва ли производството пред Съда да бъде прекратено при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Допускат ли член 29 от [Регламент № 575/2013] […], член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] и членове 16 и 17 от Хартата […] във връзка с член 6, параграф 4 от [Регламент № 1024/2013] национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
2) Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
3) Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
4) Допуска ли член 29 от [Регламент № 575/2013] във връзка с член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
5) Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата […], а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта […], както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. Изискват ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които физическо лице извършва икономическа дейност чрез упражняването на няколко свободни професии, както и чрез отдаването под наем на недвижим имот, получавайки постоянни доходи от това, една от упражняваните от него професионални дейности да бъде определена като основна дейност, за да се провери дали отдаването под наем може да бъде квалифицирано като дейност, спомагателна към основната; при утвърдителен отговор на този въпрос, въз основа на какви критерии следва да се определи основната дейност, или посочените разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че всички професионални дейности, чрез които се осъществява икономическата дейност на това физическо лице, представляват „основна дейност“?
2. Допускат ли разпоредбите на член 288, [първа алинея], точка 4 от Директивата за ДДС, когато недвижимият имот, отдаван под наем от физическо лице на трето лице, не е предназначен и не се ползва за осъществяването на останалата част от икономическата му дейност, тоест когато не може да се установи връзка между него и упражняването на различните професии от това лице, сделката по отдаването под наем да се квалифицира като спомагателна и вследствие на това да бъде изключена от изчисляването на оборота, въз основа на който се прилага специалният режим на освобождаване за малките предприятия?
3. В хипотезата, изложена във втория въпрос, релевантно ли е за квалифицирането на сделката за отдаване под наем като „спомагателна“ обстоятелството, че тя се извършва в полза на трето лице, което е юридическо лице и в рамките на което физическото лице има качеството на съдружник и управител със седалище в същия недвижим имот, и което юридическо лице извършва професионални дейности от същото естество като извършваните от разглежданото физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Следва ли да се счита, че признаването на постановена в държава членка присъда и надзорът върху изпълнението ѝ са в съответствие с [РР 2008/947] и когато [с посочената присъда лицето е осъдено условно], без да му се налагат допълнителни задължения, така че единственото задължение на осъденото лице е да не извършва ново умишлено престъпление през изпитателния срок (става въпрос за отлагане на изпълнението на наказанието при условно осъждане по смисъла на член 73 от Karistusseadustik [естонският наказателен кодекс])?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е националната или регионалната правна уредба да поставя като условие за възлагане на обществена поръчка невъзможността за сътрудничество/партньорство между възлагащи органи, при спазване на принципите на правото на Съюза?
Обхваща ли изключението по член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС услугите за спешна медицинска помощ, предоставяни от организации или сдружения с нестопанска цел, само когато са налице конкретни условия (наличие на спешен случай и надлежно обучени лица)?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална или регионална уредба, която изисква възлагащият орган да мотивира избора си да проведе процедура за обществена поръчка вместо да сключи пряко споразумение с друг възлагащ орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Свободни ли са държавите членки да обуславят сключването на вътрешна сделка („in house“) от невъзможността да се възложи обществена поръчка и от доказване на конкретни обществени ползи, при положение че се спазват принципите на Съюза?
Има ли ограничение на правото на държавите членки да избират начина за предоставяне на услуги, произтичащо от основните правила и принципи на Договора за функционирането на ЕС?
Допустимо ли е национално законодателство, което възпрепятства възлагащ орган да придобие капиталово участие, което не гарантира контрол или право на вето, въпреки намерението му да придобие съвместен контрол и възможност за пряко възлагане на поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която забранява договарянето на възнаграждения под минималните тарифи за архитекти и инженери, с изискванията на член 15 от Директива 2006/123 относно услугите на вътрешния пазар?
Попадат ли задължителните минимални и максимални тарифи в обхвата на ограниченията по член 15, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 и могат ли да бъдат оправдани с императивни съображения от общ интерес?
Отговаря ли системата на задължителни минимални тарифи на изискванията за необходимост и пропорционалност по смисъла на член 15, параграф 3 от Директива 2006/123?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда задължителни минимални тарифи за възнагражденията на архитектите и инженерите, с изискванията на Директива 2006/123/ЕО относно свободното предоставяне на услуги?
Може ли ограничение като задължителните минимални тарифи да бъде обосновано с целите за осигуряване на качеството на услугите и защита на потребителите, ако не е доказано, че тези тарифи са подходящи и необходими за постигането на посочените цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Обвързва ли принципът за недопускане на дискриминация по [член 18, първа алинея ДФЕС] не само държавите членки и институциите на Съюза, но и частноправните субекти (пряко действие спрямо трети лица на [член 18, първа алинея ДФЕС])
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и [член 18, първа алинея ДФЕС] е неприложим в отношенията между частноправните субекти: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ограничаването на покритието до застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, противоречи на тази разпоредба, тъй като френският компетентен орган, [BCT], не е възразил срещу съответната клауза, въпреки че същата нарушава [член 18, първа алинея ДФЕС], защото предполага непряка дискриминация на основание гражданство
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос: в случаи на действие спрямо трети лица при какви условия може да бъде обоснована непряка дискриминация
По-специално може ли териториално ограничаване на застрахователното покритие до застрахователни събития, настъпили в определена държава членка, да се обоснове с довода относно лимита на отговорността на застрахователя и размера на премията, когато същевременно съответните застрахователни договори предвиждат, че в случай на серия застрахователни събития покритието за всяко застрахователно събитие и покритието за застрахователна година са ограничени до определени суми
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли [член 18, първа алинея ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че ако в противоречие с тази разпоредба застрахователят е изплатил обезщетения само във връзка със застрахователни събития, настъпили в метрополна Франция и във френските отвъдморски департаменти и територии, то той не може да възрази срещу извършването на плащане с мотива, че е достигната застрахователната сума, ако застрахователното събитие е настъпило извън тези територии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.