всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Допускат ли член 57 и член 71, параграф 6 от Директива 2014/24 национална правна уредба като член 80, параграф 5 от Кодекса за обществените поръчки, която предвижда изключването на икономически оператор оферент, ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на един от тримата подизпълнители, посочени в офертата, вместо да задължи оферента да замени този подизпълнител?
При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че изключването на оферента е сред признатите за държавата членка възможности, допуска ли принципът на пропорционалност — установен в член 5 ДЕС, припомнен в съображение 101 от Директива 2014/24 и прогласен от Съда за основен принцип на правото на Съюза — национална правна уредба като член 80, параграф 5 от Кодекса за обществените поръчки, която предвижда, че ако по време на процедура за възлагане на обществена поръчка се установи основание за изключване на определен подизпълнител, икономическият оператор оферент се изключва във всички случаи, дори когато има и други подизпълнители — които не са изключени и отговарят на изискванията за изпълнение на престациите, подлежащи на възлагане на подизпълнител — или когато икономическият оператор оферент заяви, че се отказва от използването на подизпълнители, тъй като той самият отговаря на всички изисквания за изпълнение на престациите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички предприятия и правни субекти, публични или частни, които извършват дейност в сектора на пътническия автобусен превоз, включително отдаването под наем на автобуси с водач, и допуска ли тази разпоредба националната правна уредба за транспониране на тази директива, доколкото тя не включва сред правните субекти, използващи газьол с търговско приложение, и тези, които осъществяват дейност по отдаване под наем на автобуси с водач?
Признатата на държавите свобода на преценка в член 7, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО, съгласно която държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността, и ставката за търговския газьол, използван като гориво, не е под националните прагове на данъчно облагане, в сила от 1 януари 2003 г., означава ли, че разпоредбата на член 7, параграф 3, буква б), включваща в газьола за търговско приложение и газьола, предназначен за „случаен превоз на пътници“, не е непосредствено приложима и безусловна?
От една страна, достатъчно точен ли е, и от друга — безусловен, член 7 от Директива 2003/96 от гледна точка на съдържанието му, за да може частноправен субект да се позове директно на него срещу органите на съответната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Могат ли кредиторите на разделяното дружество, чиито вземания са възникнали преди разделянето и които не са предявили възражението по член 2503 от Гражданския кодекс (и следователно не са се възползвали от средството за защита, въведено в изпълнение на член 12 от [Шеста директива]), да предявят отменителен иск по член 2901 от Гражданския кодекс след извършване на разделянето, с цел то да бъде обявено за недействително спрямо тях и следователно в производството по принудително изпълнение да бъдат удовлетворени предпочтително пред кредиторите на дружеството правоприемник или дружествата правоприемници, както и да получат по-преден ред от самите съдружници в тези дружества?
Само до исковете относно действителността на акта за разделяне ли се отнася понятието „недействителност“, съдържащо се в член 19 от [Шеста директива], или и до исковете, с които, макар да не се засяга действителността на акта за разделяне, се иска обявяването му за непораждащ последици или непротивопоставим по отношение на определени лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Счита ли се позоваване на общите, неспецифични здравни ползи за съпроводено по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 от специфични здравни претенции, включени в списъците по член 13 или член 14 от този регламент, когато позоваването се намира на лицевата страна, а разрешените здравни претенции — на обратната страна на външната опаковка, и въпреки че здравните претенции действително са ясно свързани по съдържание с позоваването, с оглед на възприемането им от потребителите позоваването не съдържа ясно указание, като например звездичка, което да препраща към претенциите от обратната страна?
Трябва ли и при позоваване на общите, неспецифични ползи по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 да са налице доказателства по смисъла на член 5, параграф 1 буква а) и член 6, параграф 1 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.

Допустимо ли е преюдициално запитване, когато националната правна уредба, която е предмет на запитването, е изменена по начин, че отпада предметът на спора?
Съществува ли необходимост от произнасяне по преюдициален въпрос, когато спорните национални разпоредби са отменени и последиците им са отстранени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Трябва ли член 53 от Регламент № 1151/2012, член 6 от Делегиран регламент № 664/2014 и член 10 от Регламент за изпълнение № 668/2014, във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че в особения случай, в който Европейската комисия е уважила искането на националните органи на държава членка за изменение в спецификацията на наименование и за регистрация на защитено наименование за произход, докато това искане още е предмет на висяща жалба пред националните юрисдикции на посочената държава, тези юрисдикции могат да решат, че не следва да се произнасят по висящия пред тях спор, или с оглед на последиците, свързани с евентуална отмяна на оспорвания акт, за валидността на направената от Европейската комисия регистрация, те трябва да се произнесат по законосъобразността на този акт на националните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1) Трябва ли уговорено писмено предоставяне на софтуер от един орган на публичната администрация на друг орган на публичната администрация, което е обвързано със споразумение за сътрудничество, да се разглежда като „договор за обществена поръчка“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24/ЕС, съответно — поне на първо време, при спазване на член 12, параграф 4, букви а)—в) — като договор за поръчка по смисъла на член 12, параграф 4 от Директивата, който попада в нейния обхват, когато получателят на софтуера всъщност не дължи нито заплащане на цена, нито възстановяване на разходи, но свързаното с предоставянето на софтуера споразумение за сътрудничество предвижда, че всеки партньор по договора — следователно и получателят на софтуера — предоставя съответно на другия партньор по договора безплатно всички свои бъдещи разработки на софтуера, които обаче не е длъжен да създава?
2) Трябва ли съгласно член 12, параграф 4, буква а) от Директива 2014/24/ЕС предмет на сътрудничеството между участващите възлагащи органи да са самите обществени услуги, които следва да бъдат предоставени съвместно на гражданите, или е достатъчно сътрудничеството да се отнася до дейности, обслужващи под някаква форма обществените услуги, които следва да бъдат предоставяни по един и същ начин, но не непременно съвместно?
3) Прилага ли се в рамките на член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС така наречената неписана забрана за поставяне в привилегировано положение и ако отговорът е утвърдителен, как трябва да се разбира?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1. Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] да се тълкуват заедно или поотделно в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение не е налице право на финансово обезщетение за полагаем, но неизползван отпуск (и за т.нар. „отменени празници“ — правен институт, аналогичен по естеството и функцията си на годишния отпуск), в случай че работникът не е могъл да го ползва преди прекратяването на трудовото правоотношение вследствие от противоправно действие на работодателя (уволнение, констатирано с влязло в сила решение на национален съд, с което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила), конкретно за периода между действието на работодателя и последващото възстановяване на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.

Може ли марка на Европейския съюз или регистрирана в държава членка национална марка да бъде обявена за изцяло или частично недействителна, тъй като някои или всички понятия, използвани в описанието на стоките и услугите, не са достатъчно ясни и точни, за да могат компетентните органи и трети лица само въз основа на тези понятия да определят обхвата на предоставената с марката защита?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се смята, че понятие като „компютърен софтуер“ е твърде общо и обхваща стоки, които са твърде различни, за да бъдат съвместими с функцията на марката да обозначава произход, за да може да се приеме, че това понятие е достатъчно ясно и точно и позволява на компетентните органи и трети лица само въз основа на него да определят обхвата на предоставената с марката защита?
Може ли да е налице недобросъвестност, ако марката е заявена само за регистрация, без намерение тя да бъде използвана за посочените стоки или услуги?
При утвърдителен отговор на третия въпрос, възможно ли е да се заключи, че заявителят е подал заявката отчасти добросъвестно и отчасти недобросъвестно, ако и доколкото заявителят е имал намерение да използва марката във връзка с някои от посочените стоки или услуги, но е нямал намерение да използва марката за други от посочените стоки или услуги?
Съвместим ли е член 32, параграф 3 от Закона за марките от 1994 г. с Директива 2015/2436 и предшестващите я актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.

1. Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които работник, който е бил незаконно уволнен и след това е бил възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и/или практика, според които при последващо прекратяване на трудовото правоотношение този работник няма право на финансово обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за времето от датата на предходното му уволнение до датата на възстановяването му на работа?
Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] и член 31, параграф 2 от [Хартата] да се тълкуват заедно или поотделно в смисъл, че не допускат национални разпоредби или практики, съгласно които при прекратяване на трудовото правоотношение не е налице право на финансово обезщетение за полагаем, но неизползван отпуск (и за т.нар. „отменени празници“ — правен институт, аналогичен по естеството и функцията си на годишния отпуск), в случай че работникът не е могъл да го ползва преди прекратяването на трудовото правоотношение вследствие от противоправно действие на работодателя (уволнение, констатирано с влязло в сила решение на национален съд, с което трудовото правоотношение се възстановява с обратна сила), конкретно за периода между действието на работодателя и последващото възстановяване на работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form