Преюдициално запитване

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Понятието „период на командироване“ по смисъла на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги обхваща ли частичния период, прекаран, независимо дали случайно или не, от граничен работник, който идва от предприятие в държава членка и извършва, в рамките на дни, седмици или месец, част от своите услуги на съседната територия или територии на една или повече други държави членки?
Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че са нарушени, когато държава членка, поради императивни съображения, свързани с обществения интерес, изисква от всяко предприятие от друга държава членка, което наема лица, дори временно, на територията на първата държава, да спазва нейното законодателство или национални колективни трудови договори относно минималното възнаграждение, когато този интерес вече е защитен от правилата на държавата, в която е установен доставчикът на услуги, и работниците там вече се намират в сравнима или подобна позиция не само въз основа на законодателството относно минималното възнаграждение, но и въз основа на общото им положение (влияние на данъчното облагане, социална защита при болест, включително по задължителната допълнителна застраховка, която се прилага във Франция, и при трудови злополуки, вдовство, безработица, пенсиониране и смърт)?
В същия контекст, по друг начин: следва ли временните национални задължения, определени за служителите, да се разбират само като минималната часова ставка на заплащане, без да се оценява общото положение по отношение на социалната защита, на която се ползват служителите, които са длъжни в работата си да се придвижват от една държава в друга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Alber

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2001 г.

1) При преценката дали работата е „еднаква работа“ или представлява „същата длъжност“ по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора за ЕО или е „същата работа“ или „работа, на която се придава еднаква стойност“ по смисъла на Директива 75/117/ЕИО, достатъчно ли е, когато индивидуалните трудови договори предвиждат добавки към възнаграждението, определено с колективен трудов договор, да се установи дали двамата сравнявани работници са класифицирани в една и съща длъжностна категория по колективния трудов договор?
2) Ако отговорът на въпрос 1(a) е отрицателен: В описаната в въпрос 1(a) ситуация, представлява ли същата класификация по колективния трудов договор доказателство за еднаква работа или работа с еднаква стойност по смисъла на член 119 (сега член 141) от Договора и на Директива 75/117/ЕИО, с което се възлага на работодателя да докаже, че работата е различна?
3) Може ли работодателят да се позовава на обстоятелства, които не са взети предвид в колективните трудови договори, за да оправдае разлика във възнаграждението?
4) Ако отговорът на въпрос 1(a) или 1(b) е положителен: Приложимо ли е това и когато класификацията в длъжностната категория по колективния трудов договор се основава на много общо формулирано длъжностно описание?
5) Основават ли се член 119 (сега член 141) от Договора и Директива 75/117/ЕИО на определение на „работник“, което е уеднаквено поне дотолкова, доколкото задълженията на работника по трудовия договор зависят не само от общо определени стандарти, но и от индивидуалните способности на работника?
6) Следва ли член 119 (сега член 141) от Договора и член 1 от Директива 75/117/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че определянето на различно възнаграждение може да бъде обективно оправдано от обстоятелства, които могат да бъдат установени само ex post facto, като например конкретното изпълнение на работата от даден работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Geelhoed

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2001 г.

Свободно движение на капитали

1. Могат ли граждани на държава членка на Европейския съюз да се позовават на свободното движение на капитали, дори ако капиталовата операция няма транснационален елемент?
2. Съвместимо ли е със свободното движение на капитали изискването за официално разрешение за прехвърляне на собственост върху земя, което има конститутивен ефект, при придобиването на строителна земя?
3. Какво действие има клаузата за запазване на правото, съдържаща се в точка 1, буква е) от приложение XII към Споразумението за ЕИП, по отношение на нови видове ситуации, изискващи разрешение съгласно законодателството за прехвърляне на земя, които са създадени след подписването на Споразумението за ЕИП на 2 май 1992 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Заключения

Geelhoed

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2001 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

1) Следва ли член 95а, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува като приложим към положението на осигурено лице като самостоятелно заето лице, което е предприело съдебни действия срещу административно решение на институцията, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица в държава членка на ЕС, прилагаща правило за недопускане на припокриване на обезщетения по европейския регламент (членове 12 и 46 от Регламент (ЕИО) № 1408/71), като това решение е потвърдено от националния съд, а решението не е било съобщено на страните и следователно остава подлежащо на обжалване, въпреки че решение на Съда на Европейските общности, постановено след това решение по подобен случай, тълкуващо членове 12 и 46 от този регламент, постановява, че общностното правило за недопускане на припокриване на обезщетения не следва да се прилага при такива обстоятелства, доколкото прилагането на член 95а, параграф 5 от националната институция, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица, спрямо посоченото осигурено лице, след решението на Съда на Европейските общности, за да се осигури преразглеждане на правата на това лице, и член 95а, параграф 5 ограничава ли действието на посоченото решение на Съда на Европейските общности, като е необходимо, в случай на съдебно производство, за да се даде ефект на посочения член 95а, параграф 5, да бъде подадено ново заявление от осигуреното лице относно неговите права и след това да бъде прието ново решение?
2) Представлява ли фактът, че институцията, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица в държава членка на ЕС, е приложила член 95а, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 при описаната в първия въпрос ситуация, при обстоятелствата, при които е приложен, сериозно нарушение на правото на Общността по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейските общности, когато тази институция вече е нарушила Регламент (ЕИО) № 1408/71 (членове 12 и 46), както е посочено в решението на Съда на Европейските общности от 2 август 1993 г. по подобен случай и институцията по социално осигуряване признава този факт в производството, а съдът, разглеждащ делото, се е произнесъл в този смисъл с решение от 10 февруари 1999 г., и когато, след кореспонденция между Комисията на Европейските общности и държавата членка, министърът, отговарящ за националната институция по социално осигуряване, е поискал от последната да уреди положението на работника мигрант и тази институция е изпълнила това искане чрез прилагане на посочения член 95а, параграф 5?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Leger

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Когато се определя дали граничен работник е частично безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от компетентната държава членка, или е напълно безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от държавата членка, в която пребивава, има ли значение дали съгласно националното законодателство на компетентната държава членка или на държавата членка, в която пребивава работникът, той се счита за частично или напълно безработен, или понятията „частично безработен“ и „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността?
Ако класификацията съгласно националното право е ирелевантна и „частично безработен“ или „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване съгласно правото на Общността, какъв критерий следва да се приложи?
От решаващо значение ли е в това отношение дали съществува продължаваща връзка с държавата по заетост, и ако да, какви условия трябва да са изпълнени, за да има такава връзка
Съществува ли такава връзка, ако: (а) има конкретна перспектива служителят да бъде нает отново от бившия работодател или (б) служителят продължава да работи в същата държава, макар и в по-малка степен?
Алтернативно, при определяне дали е изпълнен критерият, посочен в въпрос 3 по-горе, следва ли да се приложи по-формален тест, като например дали съществува продължаващо трудово правоотношение за целите на трудовото право?
С оглед на отговорите на горните въпроси, следва ли граничен работник, който непосредствено след прекратяване на пълната си заетост започва работа при същия работодател по договор за работа на непълно работно време, да се счита за частично безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента или за напълно безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Mischo

Преюдициално запитване

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2001 г.

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Съвместима ли е с правото на Общността, и по-специално с Директива 69/335/ЕИО, многогодишната облагаемост с данък върху нетното имущество на предприятията, когато данъчната основа включва изцяло или частично дружествения капитал, който вече е бил обложен с капиталов данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Определения

Geelhoed

Преюдициално запитване

Италиански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Следва ли член 92 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, която, от една страна, задължава частни предприятия, снабдяващи с електроенергия, да изкупуват в своята зона на снабдяване електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, на минимални цени, които са по-високи от действителната икономическа стойност на този вид електроенергия, и от друга страна, разпределя финансовите разходи, произтичащи от това задължение, между тези предприятия и частни оператори на електропреносни мрежи, стоящи по-нагоре в мрежата, представлява държавна помощ по смисъла на член 92, параграф 1 от Договора?
Следва ли член 30 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава национална правна уредба е несъвместима с този член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Гражданство на Съюза | Недопускане на дискриминация | Недопускане на дискриминация, основана на гражданство

Допустимо ли е съгласно правото на Общността и по-специално съгласно членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групово данъчно облагане (което позволява разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък ("ACT")) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право за дъщерно дружество, установено в държава членка, на майчино дружество, установено в друга държава членка, и/или за самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху ACT, който дъщерното дружество е платило на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групово данъчно облагане, или такава сума може да бъде претендирана само, ако изобщо е възможно, чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Федерална република Германия и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., и в дело C-66/95 R v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право не може да се присъди лихва (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищците?
Възпрепятствано ли е съгласно правото на Общността национален съд да откаже или намали иск, предявен пред него от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, и неговото майчино дружество, установено в друга държава членка, за възстановяване или обезщетение на финансовата загуба, която са претърпели вследствие на авансовото плащане на корпоративен данък от дъщерното дружество, единствено на основание, че те не са подали заявление до данъчните органи за ползване на данъчния режим, който би освободил дъщерното дружество от авансови плащания, и следователно не са използвали наличните правни средства за обжалване на отказите на данъчните органи, като се позоват на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността, когато по националното право е отказано на дъщерните дружества и техните майчини дружества, установени в други държави членки, ползването на този данъчен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Fennelly

Преюдициално запитване

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Представлява ли поетият от застрахователно дружество ангажимент, от вида, който Skandia възнамерява да поеме, да управлява дейността на изцяло притежавано дъщерно дружество застрахователна сделка или застрахователни сделки по смисъла на член 13Б, буква а) от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна основа за облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Съдебни решения

Saggio

Преюдициално запитване

Шведски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2001 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Противоречи ли на член 19, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, в действащата му редакция, обвързването на правото на надбавка за грижи по Bundespflegegeldgesetz (BPGG) (Австрийски федерален закон за надбавката за грижи, BGBl. 110/1993), в действащата му редакция, с условието лицето, нуждаещо се от грижи, да пребивава обичайно в Австрия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Немски

<<< 1…1 362 1 3631 3641 365 1 366…1 906 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.