Дело C-118/00: Larsy, Заключение от 15 март 2001 г.

1) Следва ли член 95а, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува като приложим към положението на осигурено лице като самостоятелно заето лице, което е предприело съдебни действия срещу административно решение на институцията, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица в държава членка на ЕС, прилагаща правило за недопускане на припокриване на обезщетения по европейския регламент (членове 12 и 46 от Регламент (ЕИО) № 1408/71), като това решение е потвърдено от националния съд, а решението не е било съобщено на страните и следователно остава подлежащо на обжалване, въпреки че решение на Съда на Европейските общности, постановено след това решение по подобен случай, тълкуващо членове 12 и 46 от този регламент, постановява, че общностното правило за недопускане на припокриване на обезщетения не следва да се прилага при такива обстоятелства, доколкото прилагането на член 95а, параграф 5 от националната институция, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица, спрямо посоченото осигурено лице, след решението на Съда на Европейските общности, за да се осигури преразглеждане на правата на това лице, и член 95а, параграф 5 ограничава ли действието на посоченото решение на Съда на Европейските общности, като е необходимо, в случай на съдебно производство, за да се даде ефект на посочения член 95а, параграф 5, да бъде подадено ново заявление от осигуреното лице относно неговите права и след това да бъде прието ново решение?

2) Представлява ли фактът, че институцията, отговаряща за социалното осигуряване на самостоятелно заетите лица в държава членка на ЕС, е приложила член 95а, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 при описаната в първия въпрос ситуация, при обстоятелствата, при които е приложен, сериозно нарушение на правото на Общността по смисъла на съдебната практика на Съда на Европейските общности, когато тази институция вече е нарушила Регламент (ЕИО) № 1408/71 (членове 12 и 46), както е посочено в решението на Съда на Европейските общности от 2 август 1993 г. по подобен случай и институцията по социално осигуряване признава този факт в производството, а съдът, разглеждащ делото, се е произнесъл в този смисъл с решение от 10 февруари 1999 г., и когато, след кореспонденция между Комисията на Европейските общности и държавата членка, министърът, отговарящ за националната институция по социално осигуряване, е поискал от последната да уреди положението на работника мигрант и тази институция е изпълнила това искане чрез прилагане на посочения член 95а, параграф 5?