Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Може ли член 4, във връзка с член 1 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 година относно прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги в морския транспорт в рамките на държавите членки (морски каботаж), да се тълкува в смисъл, че допуска предоставянето на услуги по островен каботаж от предприятия, обслужващи редовни морски линии, да бъде подчинено на предварително административно разрешение?
Ако да, може ли предоставянето и поддържането на такова административно разрешение да бъде обвързано с условия, като липса на непогасени данъчни или осигурителни задължения, различни от посочените в член 4, параграф 2 от регламента?
Може ли член 4, параграф 1 от Регламент № 3577/92 да се тълкува в смисъл, че допуска едновременното налагане на задължения за обществена услуга на някои корабоплавателни дружества и сключването на договори за обществена услуга по смисъла на член 2, параграф 3 от регламента с други за една и съща линия или маршрут, с цел да се осигури същият редовен трафик до, от или между острови?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
За да се определи дали дадено лице е национал на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за целите на правото на Общността, необходимо ли е да се вземе предвид Декларацията от 1982 г., която заменя Декларацията от 1972 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Има ли пряко действие член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6?
2) Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, когато такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо (винаги) искане от страната, срещу която е постановена временната мярка, за да отпадне тази мярка?
3) Кога започва да тече срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, когато този срок не е определен във временната мярка: (a) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; (b) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; (c) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (d) в друг момент?
4) Длъжен ли е съдът, който постановява временна мярка, служебно да определи срок, в който трябва да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
5) Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от първоинстанционен съд, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на страна, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
6) Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на съдебното производство на първа инстанция, но преди съдът, сезиран с производството на първа инстанция, да е постановил решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Има ли член 50 от TRIPs споразумението, по-специално параграф 6 от този член, пряко действие
2) Следва ли член 50, параграф 6 от TRIPs споразумението да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на параграфи 1 и 2 от тази разпоредба отпадат автоматично, ако главното производство не е образувано в рамките на срока, определен във връзка с временната мярка, или ако такъв срок не е определен — ако главното производство не е образувано в срок от 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или за такова отпадане (винаги) се изисква искане от страната, срещу която е постановена мярката
3) Кога започва да тече срокът, в който трябва да бъде образувано главното производство, ако такъв не е определен във връзка с временната мярка: а) в деня или деня след деня, в който съдът е постановил временната мярка, или б) в деня или деня след деня, в който решението за временната мярка е връчено на ответника, или в) в деня или деня след деня, в който решението за временната мярка е станало окончателно, или г) в друг момент
4) Следва ли съдът, който постановява временна мярка, служебно да определи срок, в който трябва да бъде образувано главното производство, или може да определи такъв срок само при подадено искане
5) Може ли съдът, който като въззивна инстанция трябва да се произнесе по мярка, постановена от първоинстанционния съд и който потвърждава това решение, служебно или по искане на една от страните, все още да определи срок, както е посочено по-горе, ако първоинстанционният съд не е направил това
6) Прилага ли се член 50 от TRIPs споразумението, ако споразумението е влязло в сила за съответната държава членка в момент, когато съдебното заседание в първоинстанционния съд е приключило, но съдът все още не е постановил решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2001 г.
Явява ли се невалиден член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2849/92?
Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, от кой момент член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2849/92 следва да се счита за невалиден по отношение на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Валиден ли е Регламент (ЕО) № 1188/97 от 25 юни 1997 г. (ОВ 1997 L 170, стр. 3), по-специално член 1, буква (f) от него, особено с оглед не само на член 3, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 1785/81 и член 190 от Договора за ЕО (сега член 253 ЕО), но и на правилната оценка на фактите, както е изложено по-подробно в част I – „Главното основание“ на раздела на това определение, озаглавен „Право“?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, валиден ли е Регламент (ЕИО) № 1785/81 от 30 юни 1981 г. (ОВ 1981 L 177, стр. 4), изменен впоследствие, и по-специално членове 3, параграф 1, 5, параграф 3 и 6, параграф 2 от него, и следователно валиден ли е член 1, буква (f) от Регламент (ЕО) № 1188/97, с оглед на аргументите, изложени по-подробно в част II – „Алтернативното основание“ на раздела на това определение, озаглавен „Право“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Следва ли рекламата на доставчик на резервни части и консумативи за продукт на производител на оборудване да се счита за сравнителна реклама по смисъла на член 2, параграф 2а от директивата, ако рекламата посочва продуктовите номера на производителя (OEM номера) за съответните оригинални резервни части и консумативи с референтна цел, за да идентифицира продуктите на доставчика?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително:
(а) Представлява ли изписването на продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера) наред със собствените номера за поръчка на доставчика допустимо сравнение на стоки по член 3а, параграф 1, буква в) от директивата, по-специално сравнение на цените?
(б) Явяват ли се продуктовите номера (OEM номера) „разграничителни знаци на конкурент“ по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж)?
3. Ако на втория въпрос следва да се отговори утвърдително:
(а) Какви са критериите, които трябва да се използват при преценката дали реклама по смисъла на член 2, параграф 2а извлича неправомерна облага от репутацията на разграничителен знак на конкурент по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж)?
(б) Достатъчен ли е фактът, че продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера) се появяват наред със собствените номера за поръчка на доставчика, за да се обоснове твърдение, че се извлича неправомерна облага от репутацията на разграничителния знак на конкурент по смисъла на член 3а, параграф 1, буква ж), ако конкурентът трета страна би могъл вместо това във всеки случай да посочи продукта, за който консумативът или резервната част е подходяща?
(в) При преценката на неправомерността има ли значение дали позоваването (само) на продукта, за който консумативът или резервната част е подходяща, а не на продуктовия номер (OEM номер), би затруднило продажбата на продуктите на доставчика, особено като се има предвид, че клиентите обикновено се ръководят от продуктовите номера на производителя на оборудването (OEM номера)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.