Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Заключение от 15 февруари 2001 г.

1) Има ли член 50 от TRIPs споразумението, по-специално параграф 6 от този член, пряко действие

2) Следва ли член 50, параграф 6 от TRIPs споразумението да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на параграфи 1 и 2 от тази разпоредба отпадат автоматично, ако главното производство не е образувано в рамките на срока, определен във връзка с временната мярка, или ако такъв срок не е определен — ако главното производство не е образувано в срок от 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или за такова отпадане (винаги) се изисква искане от страната, срещу която е постановена мярката

3) Кога започва да тече срокът, в който трябва да бъде образувано главното производство, ако такъв не е определен във връзка с временната мярка: а) в деня или деня след деня, в който съдът е постановил временната мярка, или б) в деня или деня след деня, в който решението за временната мярка е връчено на ответника, или в) в деня или деня след деня, в който решението за временната мярка е станало окончателно, или г) в друг момент

4) Следва ли съдът, който постановява временна мярка, служебно да определи срок, в който трябва да бъде образувано главното производство, или може да определи такъв срок само при подадено искане

5) Може ли съдът, който като въззивна инстанция трябва да се произнесе по мярка, постановена от първоинстанционния съд и който потвърждава това решение, служебно или по искане на една от страните, все още да определи срок, както е посочено по-горе, ако първоинстанционният съд не е направил това

6) Прилага ли се член 50 от TRIPs споразумението, ако споразумението е влязло в сила за съответната държава членка в момент, когато съдебното заседание в първоинстанционния съд е приключило, но съдът все още не е постановил решение?