Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
a) Следва ли член 215, параграф 2 от Договора за ЕО във връзка с член 178 от Договора за ЕО и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2187/93 да се тълкува в смисъл, че Съдът е компетентен и по спорове, произтичащи от договор, сключен от компетентния национален орган от името и за сметка на Съвета и Комисията съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93 на Съвета относно предлагането на обезщетение на определени производители на мляко или млечни продукти, които временно са били възпрепятствани да упражняват дейността си?
b) Ако на този въпрос се отговори отрицателно и е налице случай по член 215, параграф 1 от Договора за ЕО и съответно компетентността на националните съдилища по член 183 от Договора за ЕО, възниква въпросът дали по такъв договор, доколкото Регламент (ЕИО) № 2187/93 не съдържа разпоредби, се прилагат разпоредбите на националното процесуално право или общите принципи на правото, които са общи за правните системи на държавите членки.
c) Ако се прилагат общите принципи на правото, възниква въпросът дали и при какви условия компетентният национален орган може изцяло или частично да прекрати договора, сключен от името и за сметка на Съвета и Комисията, ако впоследствие се установи, че условията за отправяне на предложение за обезщетение съгласно Регламент (ЕИО) № 2187/93 на Съвета не са били изцяло или частично изпълнени или условията за отправяне на предложение за обезщетение са изпълнени само поради това, че компетентните национални органи по съображения, свързани със защитата на оправданите правни очаквания, се въздържат да отменят окончателното предоставяне на специфична референтна квота, което е условие за предоставяне на обезщетение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1) Може ли да се предостави възстановяване на вносни мита по член 236 от Митническия кодекс на ЕО, когато вносителят на „Bourbon whisky“ от САЩ в митническата декларация от 10 септември 1996 г. е посочил кодов номер 2208 30 82 и едва на 2 октомври 1996 г. при представяне на сертификат за автентичност съгласно приложение 5 към регламента за изпълнение на митническия кодекс е поискал тарифиране по подпозиция 2208 30 11, по която се прилага по-ниска митническа ставка?
2) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Може ли при тези обстоятелства да се приеме, че е налице „особена ситуация“, която — когато са изпълнени останалите законови условия — съгласно член 239 от Митническия кодекс във връзка с член 905, параграф 1 от регламента за изпълнение на кодекса може да доведе до възстановяване на вносните мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Следва ли понятието „подобни контейнери“ по позиция 4202 от Комбинираната номенклатура на Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че обхваща продукт, описан като носилка за дете, състояща се основно от носеща рамка от алуминиеви тръби и тъкани от синтетични влакна — сглобени чрез зашиване — в която дете може да бъде носено в седнало положение на гърба на човек и под седалката да се съхраняват малки предмети, или следва този продукт да се класифицира съгласно Общото правило 3(б) сред другите готови текстилни изделия от тъкани по подпозиция 6307 9099 0990 от Комбинираната номенклатура, или този продукт попада под друга позиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. След решението на Съда по дело C-63/92 (Lubbock Fine & Co v Commissioners of Customs and Excise), освобождава ли член 13Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от ДДС доставка, извършена от лице („лицето“), което първоначално няма никакъв интерес в недвижимия имот, когато това лице сключва договор за наем на този недвижим имот с наемодателя и/или приема предоставянето на наем от наемодателя в замяна на сума, платена от наемодателя?
2. След решението на Съда по дело C-63/92 (Lubbock Fine & Co v Commissioners of Customs and Excise), освобождава ли член 13Б, буква б) от Директива 77/388/ЕИО на Съвета от ДДС доставка, извършена от лице („лицето“), което първоначално няма никакъв интерес в недвижимия имот, когато това лице:
(а) сключва договор за опция относно наеми на този недвижим имот в замяна на сума, платена на лицето, при условие че сумата ще остане в специална сметка като гаранция за неговите задължения по договора за опция; и/или
(б) впоследствие упражнява опциите по договора за опция и приема предоставянето на наеми на недвижимия имот в замяна на освобождаването на сумата в специалната сметка на лицето?
3. След решението на Съда по дело C-63/92 (Lubbock Fine & Co v Commissioners of Customs and Excise), освобождава ли член 13Б, буква б) от Шестата Директива за ДДС от ДДС доставка, извършена от лице („лицето“), което няма никакъв интерес в недвижимия имот, когато лицето се съгласява да приеме прехвърляне на наем на този недвижим имот от наемател, а наемателят плаща на това лице сума в замяна на приемането на прехвърлянето на наема върху този недвижим имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Допустимо ли е съгласно член 2, букви в) и г) и член 3 от Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. държава членка да налага данък върху застраховките на юридическо лице, установено в друга държава членка, по отношение на премии, платени на застраховател, също установен в друга държава членка, за застраховане на стопанската дейност на дъщерно или поддъщерно дружество, установено в държавата членка, която налага данъка?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос, ако застрахованият не е крайната холдингова компания, а друго дружество от групата (например captive застрахователна компания)?
3. Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос или за тълкуването на понятията „застраховащ“ или „държава членка, в която е разположен рискът“, ако застрахователната премия, свързана със застрахования риск, не се прехвърля (изцяло или частично) на дъщерното или поддъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
1. Съществува ли категория марки, които не са изключени от регистрация по член 3, параграф 1, букви б)—д) и член 3, параграф 3 от Директива 89/104/ЕИО, които въпреки това са изключени от регистрация по член 3, параграф 1, буква а) от Директивата (като неспособни да отличават стоките на притежателя от тези на други предприятия)?
2. Може ли формата (или част от формата) на изделие (което е изделието, за което е регистриран знакът) да бъде способна да отличава по смисъла на член 2 само ако съдържа някакво произволно добавяне (украса, която няма функционална цел) към формата на изделието?
3. Когато търговец е единственият доставчик на определени стоки на пазара, достатъчно ли е широко използване на знак, който се състои от формата (или част от формата) на тези стоки и който не включва никакво произволно добавяне, за да придаде на знака отличителен характер по смисъла на член 3, параграф 3 при обстоятелства, при които в резултат на това използване значителна част от съответната търговия и общественост:
(i) асоциира формата с този търговец и с никое друго предприятие;
(ii) вярва, че стоки с тази форма произхождат от този търговец, при липса на изрично противоположно твърдение?
4. (i) Може ли ограничението, наложено от думите „ако се състои изключително от формата на стоки, която е необходима за постигане на технически резултат“, съдържащи се в член 3, параграф 1, буква е), подточка ii), да бъде преодоляно чрез установяване, че съществуват и други форми, които могат да постигнат същия технически резултат, или
(ii) формата е нерегистрирана поради това, ако се докаже, че съществените характеристики на формата се дължат единствено на техническия резултат, или
(iii) съществува ли друг и ако да, какъв критерий е подходящ за определяне дали ограничението се прилага?
5. Член 3, параграф 1, буква в) от Директивата се прилага за „марки, които се състоят изключително от знаци или указания, които могат да служат в търговията за обозначаване на вида, качеството, количеството, предназначението ... на стоките или услугите“. Член 6, параграф 1, буква б) от Директивата се прилага за използването от трета страна на „указания относно вида, качеството, количеството, предназначението ... на стоките или услугите“. Думата „изключително“ се съдържа в член 3, параграф 1, буква в), но липсва в член 6, параграф 1, буква б) от Директивата. При правилно тълкуване на Директивата, означава ли това пропуск, че дори ако марка, състояща се от формата на стоки, е валидно регистрирана, тя не се нарушава по силата на член 6, параграф 1, буква б) при обстоятелства, при които:
(i) използването на формата на стоките, за което се твърди, че е нарушение, се възприема и би се възприело като указание за вида на стоките или тяхното предназначение и
(ii) значителна част от съответната търговия и общественост вярва, че стоки с тази форма произхождат от притежателя на марката, при липса на изрично противоположно твърдение?
6. Простира ли се изключителното право, предоставено по член 5, параграф 1, така че да позволи на притежателя да предотврати използването от трети лица на идентични или сходни знаци при обстоятелства, при които това използване не е такова, че да указва произход, или е ограничено само до предотвратяване на използване, което изцяло или частично указва произход?
7. Явява ли се използването на предполагаемо нарушаваща форма на стоки, която се възприема и би се възприела като указание за вида на стоките или тяхното предназначение, все пак такова, че да указва произход, ако значителна част от съответната търговия и общественост вярва, че стоки с формата, за която се твърди, че нарушава, произхождат от притежателя на марката, при липса на изрично противоположно твърдение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
В точка 3 от Регламент № 2184/97 имала ли е Комисията право да реши, че всички многофункционални факсимилни апарати, които по същество се състоят от: - модем - скенер - печатащо устройство и функционират или самостоятелно, или във връзка с компютър, попадат под тарифен номер 8517 21 00 (факсимилни апарати), като по този начин се изключва възможността да се определя доминиращата функция на всяка машина за всеки отделен случай и се установява принципът, че печатащото устройство е от второстепенно значение, независимо от машината, при условие че тя попада в описаната категория?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2001 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква d) от Първата директива (89/104/ЕИО) на Съвета от 21 декември 1988 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува ограничително, така че да съществува пречка за регистрация само по отношение на такива знаци или означения, които непосредствено описват конкретните заявени стоки и услуги или техните основни характеристики или особености
Или разпоредбата следва да се разбира така, че освен „незащитими марки“ и родови наименования, също така е изключено да се регистрират такива знаци и означения, които в ежедневния език или в добросъвестната и обичайна търговска практика в съответните или сравними отрасли представляват обичайно наименование като рекламни лозунги, означения за качество, призиви за покупка и др., без да описват непосредствено конкретни характеристики на заявените стоки и услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.