Дело C-397/98: Metallgesellschaft и др., Съдебно решение от 8 март 2001 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността и по-специално съгласно членове 6, 52, 58 и/или 73б от Договора за ЕО законодателството на държава членка да допуска групово данъчно облагане (което позволява разпределения да се изплащат от дъщерно дружество на неговото майчино дружество без начисляване на авансов корпоративен данък ("ACT")) само когато и двете дружества са установени в тази държава членка?

Ако отговорът на първия въпрос е „не“, пораждат ли горепосочените разпоредби на Договора за ЕО реституционно право за дъщерно дружество, установено в държава членка, на майчино дружество, установено в друга държава членка, и/или за самото майчино дружество да претендира сума под формата на лихва върху ACT, който дъщерното дружество е платило на основание, че националното законодателство не е позволявало да се направи групово данъчно облагане, или такава сума може да бъде претендирана само, ако изобщо е възможно, чрез иск за обезщетение съгласно принципите, установени от Съда на Европейските общности в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur SA v Федерална република Германия и R v Secretary of State for Transport, ex parte Factortame и др., и в дело C-66/95 R v Secretary of State for Social Security, ex parte Eunice Sutton, и във всеки случай задължен ли е националният съд да предостави средство за защита, дори ако съгласно националното право не може да се присъди лихва (независимо дали пряко или чрез реституция или обезщетение) върху главни суми, които вече не се дължат на ищците?

Възпрепятствано ли е съгласно правото на Общността национален съд да откаже или намали иск, предявен пред него от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, и неговото майчино дружество, установено в друга държава членка, за възстановяване или обезщетение на финансовата загуба, която са претърпели вследствие на авансовото плащане на корпоративен данък от дъщерното дружество, единствено на основание, че те не са подали заявление до данъчните органи за ползване на данъчния режим, който би освободил дъщерното дружество от авансови плащания, и следователно не са използвали наличните правни средства за обжалване на отказите на данъчните органи, като се позоват на примата и директния ефект на разпоредбите на правото на Общността, когато по националното право е отказано на дъщерните дружества и техните майчини дружества, установени в други държави членки, ползването на този данъчен режим?