Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Позволено ли е съгласно общностното право — противно на член 7, параграф 5 от Директива 91/439 — гражданин на Съюза да притежава валидно германско свидетелство за управление и друго свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, като и двете свидетелства са получени преди присъединяването на тази чужда държава членка към Съюза, и съответно, 2) дали правната последица от отнемането на издаденото впоследствие, но преди влизане в сила на [подзаконовия нормативен акт за свидетелствата за управление (Fahrerlaubnisverordnung)] на 1 януари 1999 г., второ германско свидетелство за управление поради престъплението управление на превозно средство в нетрезво състояние е в това, че след присъединяването на чуждата държава членка не следва повече да се признава и в Германия валидността на първото чуждестранно свидетелство за управление, издадено по-рано, дори когато вече е изтекъл периодът на забраната, наложена в Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Може ли член 6 от Директива 2006/11 […] да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки, след като съгласно този член са приели програми за намаляване на замърсяването на водите, включващи стандарти за качество на околната среда, да въведат по отношение на някои инсталации, които се считат за слабо замърсяващи, режим на деклариране, съчетан с напомняне на тези стандарти и с право на административния орган да се противопостави на създаването на стопанството или да наложи специфични за съответната инсталация гранични стойности за изпускане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Трябва ли точка 6.6., буква a) от приложение I към Директива 96/61 […] […] да се тълкува, от една страна, в смисъл, че в приложното ѝ поле попадат пъдпъдъците, яребиците и гълъбите, и от друга страна, при утвърдителен отговор, в смисъл, че разрешава механизъм, който води до изчисляване на праговете за разрешителен режим въз основа на система на животни-еквиваленти, при която броят животни за място се претегля според видовете, за да се отчете действително отделяното количество азот от различните видове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
a) Допуска ли член 8, параграфи 1 и 2 от [Директивата за сливанията] данъчните разпоредби на държава членка, според които при прехвърлянето на дялове в капиталово дружество от ЕС на друго капиталово дружество от ЕС, [съдружникът в придобитото дружество] може да запази отчетната стойност на прехвърлените дялове само когато [придобиващото] дружество е оценило от своя страна посочените дялове по отчетната стойност („двустранно обвързване на отчетните стойности“)?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос: противоречи ли горепосочената уредба на членове 43 ЕО и 56 ЕО, въпреки че „двустранното обвързване на отчетните стойности“ е задължително и при прехвърляне на дялове в капиталово дружество на неограничено данъчнозадължено капиталово дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
Изразът „лицето, което […] е внесло [стоките] или е разпоредило вноса им за допускане за свободно обращение“ по смисъла на член 291 от [Регламента за прилагане] включва ли митническия агент, извършващ регистрацията от свое име и за своя сметка, или само вносителя, за когото са предназначени стоките?
Налице ли е прехвърляне на стоки в рамките на Общността по смисъла на член 297 или на член 1а, когато стоките са внесени в Общността […] в Антверпен и след това са транспортирани в Нидерландия, и евентуално трябва ли в този случай лицето по смисъла на член 291 от [посочения регламент] да разполага със споменатото в този член разрешение?
Включва ли понятието „приобретател“, съдържащо се в член 297 [от Регламента за прилагане], митническия агент, който за сметка на крайния вносител извършва митническо оформяне в държава — членка на Европейския съюз, на стоки с произход извън Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Като се има предвид, че хипотезата на погасяване по член 233, първа алинея, буква г) [от Митническия кодекс] се отнася не до момента на възникване на митническото задължение, а до даден период след възникване на митническото задължение, тъй като предполага да е „възникнало“ митническо задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, следва ли понятието „при неправомерното им въвеждане“, посочено в член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че:
— въвеждането на митническата територия на Общността на стока, за която е възникнало митническо задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, приключва с представянето ѝ в митническото бюро или в друго посочено от митническите органи място, но най-късно с напускането на митническото бюро или на другото определено за целта място, тъй като по този начин стоката достига вътрешността на митническата територия, така че задържането и отнемането в полза на държавата след този период няма за правна последица погасяването на митническото задължение,
или да се тълкува в смисъл, че:
— въвеждането на митническата територия на Общността на стока, за която е възникнало митническо задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, продължава от икономическа гледна точка толкова, колкото трае превозването ѝ, разглеждано като единен процес с въвеждането на стоката на митническата територия, докато не достигне първото си местоназначение и се установи там, така че задържането и отнемането в полза на държавата до този момент все още има за правна последица погасяването на митническото задължение?
2) Като се има предвид, че в случай на неправомерно поведение по смисъла на член 202 от Митническия кодекс, разкрито при въвеждането на стоката, митническото задължение винаги се погасява, докато задържането на стоки непосредствено след отклонението от митническия надзор като неправомерно поведение по смисъла на член 203 от Митническия кодекс няма за правна последица незабавното погасяване на митническото задължение, трябва ли член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че погасяването на митническото задължение, изрично ограничено до хипотезите на възникване на митническото задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, въпреки това съответства на изискването за равно третиране на неправомерното поведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2008 г.
Съвместима ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО национална правна уредба, която задължава самостоятелно заето лице, пребиваващо в дадена държава членка, да регистрира в нея превозно средство, взето на лизинг от дружество, установено в друга държава членка, когато това превозно средство не е предназначено за трайно използване основно в първата държава членка, нито действително е използвано по такъв начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2008 г.
В противоречие с член 31 от Споразумението за ЕИП ли е законодателството на държава членка, съгласно което местно данъчнозадължено лице за една държава членка, което дължи в тази държава данък за световните си доходи, може, при определяне на общата сума на доходите и при наличието на определени предпоставки, да приспадне освободените от данък върху дохода по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане загуби от постоянен обект в друга държава членка,
– като съгласно това законодателство, доколкото през някой от следващите данъчни периоди освободените от облагане по спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане доходи от стопанска дейност на постоянния обект в другата държава са положителна величина, приспаднатата сума трябва да се прибави отново при определяне на общата сума на доходите за съответния данъчен период,
– последното обаче не важи, ако данъчнозадълженото лице докаже, че съгласно приложимите към него разпоредби на другата държава членка не може да се претендира „общо“ приспадане на загубите от други години, различни от годината на претърпяването им; като това не е налице, когато приспадането на загуби е предвидено общо в законодателството на другата държава, но не е осъществено в конкретната ситуация, в която се намира данъчнозадълженото лице?
При утвърдителен отговор: има ли последици за държавата на установяване, ако ограниченията при приспадането на загубите в другата държава членка (различна от държавата източник) сами по себе си нарушават член 31 от Споразумението за ЕИП, тъй като поставят в по-неблагоприятно положение данъчнозадължените лица, които се облагат частично за получените в тази държава членка доходи от постоянен обект, в сравнение с данъчнозадължените лица, които се облагат в тази държава членка за световните си доходи?
В допълнение, при утвърдителен отговор: трябва ли държавата на установяване да се откаже от допълнително облагане на загубите на чуждестранния постоянен обект, доколкото в противен случай те не могат да се приспадат в никоя държава членка, тъй като постоянният обект в другата държава членка е закрит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.