Дело C-459/07: Elshani, Заключение от 4 ноември 2008 г.
Анотация
Въпроси
1) Като се има предвид, че хипотезата на погасяване по член 233, първа алинея, буква г) [от Митническия кодекс] се отнася не до момента на възникване на митническото задължение, а до даден период след възникване на митническото задължение, тъй като предполага да е „възникнало“ митническо задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, следва ли понятието „при неправомерното им въвеждане“, посочено в член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че:
— въвеждането на митническата територия на Общността на стока, за която е възникнало митническо задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, приключва с представянето ѝ в митническото бюро или в друго посочено от митническите органи място, но най-късно с напускането на митническото бюро или на другото определено за целта място, тъй като по този начин стоката достига вътрешността на митническата територия, така че задържането и отнемането в полза на държавата след този период няма за правна последица погасяването на митническото задължение,
или да се тълкува в смисъл, че:
— въвеждането на митническата територия на Общността на стока, за която е възникнало митническо задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, продължава от икономическа гледна точка толкова, колкото трае превозването ѝ, разглеждано като единен процес с въвеждането на стоката на митническата територия, докато не достигне първото си местоназначение и се установи там, така че задържането и отнемането в полза на държавата до този момент все още има за правна последица погасяването на митническото задължение?
2) Като се има предвид, че в случай на неправомерно поведение по смисъла на член 202 от Митническия кодекс, разкрито при въвеждането на стоката, митническото задължение винаги се погасява, докато задържането на стоки непосредствено след отклонението от митническия надзор като неправомерно поведение по смисъла на член 203 от Митническия кодекс няма за правна последица незабавното погасяване на митническото задължение, трябва ли член 233, първа алинея, буква г) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че погасяването на митническото задължение, изрично ограничено до хипотезите на възникване на митническото задължение съгласно член 202 от Митническия кодекс, въпреки това съответства на изискването за равно третиране на неправомерното поведение?
Отговори
Отговорите на въпросите са достъпни само за нашите абонати.
Основни изводи
Основните изводи са достъпни само за нашите абонати.
Текст
... митническо задължение — Неправомерно въвеждане на стоки — Задържане заедно с отнемане — Погасяване на митническото задължение — Момент, в който трябва да се извърши задържането“ 1. Въпросът, по който от Съда се иска да се произнесе по настоящото дело, сам по себе си е относително ограничен: по същество всъщност става въпрос да се даде тълкуване само на един кратък текст от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, и по-специално на израза „при неправомерното въвеждане“, съдържащ се в член 233, първа алинея, буква г). 2. Въпреки привидната си простота обаче въпросът съдържа някои по-скоро сложни аспекти. Всъщност, от една страна, формулировката на нормативния текст не предлага недвусмислено указание за неговото тълкуване. От друга страна, изборът на едно възможно тълкуване вместо друго може да доведе до важни практически последици, особено що се отнася до събирането на митата. 3. Освен това от значение е, че проблемът, който запитващата юрисдикция отправя към Съда, се дължи на това, че е налице правен спор, който не е без последици за доктрината, и противопоставя някои национални юрисдикции по въпроса за правилния начин на тълкуване на посочения член 233. 4. Освен това спорът в съдебната практика, който запитващата юрисдикция иска от Съда да разреши, има трансграничен характер, независимо че се отнася до две държави, принадлежащи към една и съща езикова зона: двете юрисдикции, които понастоящем възприемат противоположни тълкувания на въпросната разпоредба всъщност са Verwaltungsgerichtshof (Австрия), от една страна, и Bundesfinanzhof (Германия), от друга страна. Неотдавна ...Модул "СЕС"
Съдебният акт, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Деловодни данни
Вид съдебен акт: Заключения
Съд/състав: Съд, Съд - трети състав
Производство: Преюдициално запитване
Език на производството: Немски
Произход на преюдициално запитване: Австрия
Навигация
Инструменти
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.