Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ)
Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ)
Дело C-810/21: Caixabank (Prescription de remboursement des frais hypothécaires), Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
1) a)
При предявяване на иск относно реституционните последици от установяването на нищожността на клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща разходите във връзка със сключването на договора, съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на десетгодишен давностен срок за предявяването на иска, считано от момента, когато действието на клаузата се изчерпи посредством извършването на последното плащане, в който момент потребителят узнава фактите в основата на неравноправността [на тази клауза], или е необходимо той да разполага с допълнителна информация относно правната преценка на фактите?
б) Ако е необходимо потребителят да е запознат с правната преценка на фактите, трябва ли началният момент на давностния срок да бъде обусловен от наличието на трайно установена съдебна практика относно нищожността на клаузата, или националният съд може да вземе предвид други обстоятелства?
2) При положение че за предявяването на иска за връщане на суми е предвиден дълъг давностен срок от десет години, в кой момент потребителят трябва да е в състояние да установи неравноправността на клаузата и предоставените му с Директива [93/13] права — преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-48/11: A, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Предвид разпоредбите на членове 31 и 40 от Споразумението за ЕИП следва ли замяна на акции, в рамките на която финландско акционерно дружество прехвърля на норвежко дружество (в правноорганизационната форма на „aksjeselskap“ [АД]) акции на притежавано от него дружество и получава като насрещна престация новоемитирани от норвежкото дружество акции, да се третира като данъчно необлагаема сделка, също както тази замяна на акции би се третирала, ако се извършваше между местни акционерни дружества или дружества, установени в държави — членки на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-476/10: projektart и др., Определение от 24 юни 2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 6, параграф 4 от Директива 88/361 да се прилага при покупка на второ жилище в държава — членка на ЕС от гражданин на Княжество Лихтенщайн, което е страна по ЕИП?
Противоречи ли на разпоредбите на Споразумението за ЕИП относно свободното движение на капитали национална правна уредба, която въз основа на член 6, параграф 4 от Директива 88/361 забранява на гражданите на Княжество Лихтенщайн да купуват второ жилище в държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/09: Établissements Rimbaud, Съдебно решение от 28 октомври 2010 г.
Трябва ли член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като това по делото в главното производство, което освобождава от спорния данък дружествата със седалище на територията на държава членка и което поставя това освобождаване по отношение на дружество със седалище на територията на трета страна, но която е членка на Европейското икономическо пространство, в зависимост от съществуването на сключена спогодба за административна взаимопомощ между посочената държава членка и тази трета страна с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, или в зависимост от обстоятелството, че по силата на договор, който съдържа клауза за недопускане на дискриминация въз основа на гражданство, тези юридически лица не трябва да понасят по-голяма данъчна тежест от тази, която се прилага спрямо установените в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/09: Établissements Rimbaud, Заключение от 29 април 2010 г.
Допуска ли член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство законодателство като това по член 990 D и сл. от Code général des impôts, в тяхната редакция, приложима към съответния момент, което освобождава дружествата със седалище във Франция от 3 % данък върху пазарната стойност на разположени във Франция недвижими имоти и което поставя това освобождаване, по отношение на дружество със седалище в страна от Европейското икономическо пространство, която не е член на Европейския съюз, в зависимост от съществуването на сключена спогодба за административна взаимопомощ между Франция и тази държава с цел борба с данъчните измами и избягването на данъци, или в зависимост от обстоятелството, че по силата на договор, който съдържа клауза за недопускане на дискриминация въз основа на гражданство, тези юридически лица не трябва да понасят по-голяма данъчна тежест от тази, която се прилага спрямо установените във Франция дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/07: Krankenheim Ruhesitz am Wannsee-Seniorenheimstatt, Съдебно решение от 23 октомври 2008 г.
В противоречие с член 31 от Споразумението за ЕИП ли е законодателството на държава членка, съгласно което местно данъчнозадължено лице за една държава членка, което дължи в тази държава данък за световните си доходи, може, при определяне на общата сума на доходите и при наличието на определени предпоставки, да приспадне освободените от данък върху дохода по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане загуби от постоянен обект в друга държава членка,
– като съгласно това законодателство, доколкото през някой от следващите данъчни периоди освободените от облагане по спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане доходи от стопанска дейност на постоянния обект в другата държава са положителна величина, приспаднатата сума трябва да се прибави отново при определяне на общата сума на доходите за съответния данъчен период,
– последното обаче не важи, ако данъчнозадълженото лице докаже, че съгласно приложимите към него разпоредби на другата държава членка не може да се претендира „общо“ приспадане на загубите от други години, различни от годината на претърпяването им; като това не е налице, когато приспадането на загуби е предвидено общо в законодателството на другата държава, но не е осъществено в конкретната ситуация, в която се намира данъчнозадълженото лице?
При утвърдителен отговор: има ли последици за държавата на установяване, ако ограниченията при приспадането на загубите в другата държава членка (различна от държавата източник) сами по себе си нарушават член 31 от Споразумението за ЕИП, тъй като поставят в по-неблагоприятно положение данъчнозадължените лица, които се облагат частично за получените в тази държава членка доходи от постоянен обект, в сравнение с данъчнозадължените лица, които се облагат в тази държава членка за световните си доходи?
В допълнение, при утвърдителен отговор: трябва ли държавата на установяване да се откаже от допълнително облагане на загубите на чуждестранния постоянен обект, доколкото в противен случай те не могат да се приспадат в никоя държава членка, тъй като постоянният обект в другата държава членка е закрит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/06: Комисия/Швеция, Съдебно решение от 18 януари 2007 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз националното данъчно законодателство, което допуска отлагане на данъчното облагане при прехвърляне на основно жилище само ако новото жилище се намира на територията на същата държава-членка?
Съвместимо ли е с разпоредбите на Споразумението за Европейското икономическо пространство националното данъчно законодателство, което допуска отлагане на данъчното облагане при прехвърляне на основно жилище само ако новото жилище се намира на територията на същата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/04: Комисия/Белгия, Заключение от 3 октомври 2006 г.
Ограничаване на свободата за предоставяне на услуги и дискриминация на чуждестранните застрахователни дружества
Ограничаване на свободното движение на работници и свободата на установяване
Ограничаване на свободното движение на капитали
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-252/03: Millenium Pharmaceuticals, Съдебно решение от 21 април 2005 г.
Доколкото разрешение за пускане на лекарствен продукт на пазара, издадено от швейцарските органи и автоматично признато от Княжество Лихтенщайн съгласно законодателството на тази държава, е първото разрешение за пускане на този продукт на пазара в една от държавите от Европейското икономическо пространство, представлява ли то първото разрешение за пускане на продукта на пазара по смисъла на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила за лекарствени продукти, както следва да се тълкува за целите на прилагането на Споразумението за Европейското икономическо пространство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-207/03: Novartis и др., Съдебно решение от 21 април 2005 г.
Трябва ли датата на издаване на разрешение за употреба в Швейцария, която автоматично се признава в Лихтенщайн, да се счита за първото разрешение за употреба на лекарствения продукт за целите на изчисляването на срока на валидност на допълнителното удостоверение за закрила съгласно член 13 от Регламент № 1768/92 (в редакцията, изменена с Споразумението за ЕИП)?
Задължен ли е компетентният орган в ЕИП да коригира всички съществуващи допълнителни удостоверения за закрила, чийто срок на валидност е бил неправилно изчислен?
Явява ли се разрешение за употреба, издадено от швейцарските органи, първото разрешение за употреба в Общността по смисъла на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.