von Danwitz
Съдия докладчик – von Danwitz
Дело C-448/23: Комисия/Полша (Contrôle ultra vires de la jurisprudence de la Cour de justice par une cour consti…, Заключение от 11 март 2025 г.
Неизпълнение на задължението за осигуряване на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, поради тълкуването на Конституцията на Република Полша, дадено от Конституционния съд в решенията му от 14 юли 2021 г. и 7 октомври 2021 г.
Неизпълнение на задълженията, произтичащи от общите принципи на автономия, предимство, ефективност и еднакво прилагане на правото на Съюза, както и незачитане на обвързващото действие на решенията на Съда, поради тълкуването на Конституцията на Република Полша, дадено от Конституционния съд в решенията му от 14 юли 2021 г. и 7 октомври 2021 г.
Неизпълнение на задължението за осигуряване на независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, поради нарушения в процедурите по назначаване на трима от членовете и на председателя на Конституционния съд, и съответно неизпълнение на задълженията по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/22: Dun & Bradstreet Austria, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
1) На какви изисквания във връзка със съдържанието трябва да отговаря информацията, предоставена по силата на правото на достъп, за да бъде квалифицирана като достатъчно „съществена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от [ОРЗД])?
В случай на профилиране длъжен ли е администраторът при предоставянето на достъп до информация относно „използваната логика“ по принцип да разкрива, евентуално при спазване на съществуващата производствена тайна, и информация, която е от съществено значение за разбирането на резултата от автоматизираното вземане на индивидуални решения и която по-специално включва: 1) обработените данни на субекта на данните; 2) необходимите за неговото разбиране части от алгоритъма, на който се основава профилирането; и 3) информацията, която е от значение за разкриването на връзката между обработената информация и извършеното оценяване?
Трябва ли в случаите на профилиране, включително и когато е повдигнато възражение за опазване на производствена тайна, при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност да защити правата си по член 22, параграф 3 от ОРЗД:
a) предаване на цялата евентуално псевдоанонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
б) предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
в) параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
г) влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
д) информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
е) обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод;
ж) изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
2) Съществува ли връзка между правото на достъп, предвидено в член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от една страна, и гарантираните от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на осъществено автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД, от друга страна, доколкото обхватът на информацията, която следва да бъде предоставена въз основа на искане за достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, е достатъчно „съществен“ само ако на лицето, което иска достъп и е субект на данните по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, бъде дадена възможност ефективно, задълбочено и при наличие на изгледи за успех, да упражни гарантираните му от член 22, параграф 3 от ОРЗД права на изразяване на собствената гледна точка и на оспорване на отнасящо се до него автоматизирано вземане на решение по смисъла на член 22 от ОРЗД?
3) a) Трябва ли член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме, че е налице „съществена информация“ по смисъла на тази разпоредба само ако тази информация е толкова подробна, че за лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е възможно да установи дали тази предоставена информация също съответства на фактите, тоест дали разкритата информация също така действително е в основата на разглежданото в конкретния случай автоматизирано вземане на решение?
б) В случай на утвърдителен отговор: как следва да се процедира, когато точността на предоставена от администратор информация може да бъде проверена само като се изисква на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да бъдат предоставени данните на трета страна, които са защитени от този регламент („черна кутия“)?
Може ли това противоречие между правото на достъп по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД и правото на трети лиза на защита на данните да бъде разрешено, като необходимите за проверка на точността данни на трети лица, които също подлежат на същото профилиране, се разкриват само пред органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали разкритите данни на тези трети лица съответстват на фактите?
в) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената във въпрос 3, буква б) черна кутия?
Трябва ли в този случай на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД при всички положения да се разкриват в псевдоанонимизирана форма данните на други лица, които е необходимо да бъдат разкрити, за да се даде възможност да се провери точността на вземането на решение от страна на администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД?
4) a) Как следва да се процедира, когато информацията, която следва да се предостави по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, отговаря и на изискванията за търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива [2016/943]?
Може ли противоречието между правото на достъп, гарантирано от член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, и правото на неразкриване на търговска тайна, защитено с Директива 2016/943, да бъде разрешено, като информацията, която следва да бъде квалифицирана като търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943, се разкрива само на органа или съда, поради което органът или съдът е длъжен самостоятелно да провери дали следва да се приеме, че е налице търговска тайна по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2016/943 и дали информацията, предоставена от администратора по смисъла на член 15, параграф 1 от ОРЗД, съответства на фактите?
б) В случай на утвърдителен отговор: какви права трябва при всички положения да бъдат предоставени на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД в случая, когато е необходимо да бъде гарантирана защитата на права на други лица по смисъла на член 15, параграф 4 от ОРЗД чрез въвеждането на посочената във въпрос 4, буква а) черна кутия?
Трябва ли (и) в тази хипотеза на несъответствие между информацията, която следва да бъде разкрита на органа, съответно на съда, от една страна, и информацията, която следва да бъде разкрита на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД, от друга страна, в случаите на профилиране при всички положения на лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД да се разкрива следната информация относно конкретното, отнасящо се до него обработване, за да му се даде възможност в пълен обхват да защити правата си, предоставени му от член 22, параграф 3 от ОРЗД:
– предаване на цялата евентуално псевдоанонимизирана информация, по-специално относно начина на обработването на данните на субекта на данните, които позволяват да се провери дали е спазен ОРЗД;
– предоставяне на разположение на входните данни, използвани за изготвяне на профилирането;
– параметрите и входните променливи, използвани при определянето на оценката;
– влиянието на тези параметри и входни променливи върху изчислената оценка;
– информацията относно формирането на параметрите, съответно на входните променливи;
– обяснение на причините, поради които лицето с право на достъп по смисъла на член 15, параграф 1, буква з) от ОРЗД е било свързано с определен резултат от оценката, и представяне на свързания с тази оценка извод;
– изброяване на категориите профили и обяснение за това какъв извод от оценката е свързан с всяка една от категориите профили?
5) Ограничава ли разпоредбата на член 15, параграф 4 от ОРЗД по някакъв начин обхвата на достъпа, който следва да бъде предоставен съгласно член 15, параграф 1, буква з) от този регламент?
При утвърдителен отговор по какъв начин член 15, параграф 4 от ОРЗД ограничава това право на достъп и как следва да се определи обхватът на ограничението в съответния случай?
6) Съвместима ли е с условията по член 15, параграф 1 във връзка с член 22, параграф 3 от ОРЗД разпоредбата на член 4, параграф 6 от [DSG], съгласно която, „субектът на данните по принцип няма право да иска от администратора достъп до информация на основание на член 15 от ОРЗД, когато предоставянето на тази информация би застрашило поверителността на търговската или производствената тайна на администратора, съответно на трето лице
При утвърдителен отговор при какви условия е налице такава съвместимост?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/23: T – 2, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 49, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/1972 да се прилага и по отношение на удължаването на индивидуалните права на ползване на радиочестотен спектър, предоставени преди влизането в сила на тази директива, и какви са общите критерии, които се прилагат в такъв случай, за да се определи дали срокът на действие на дадено индивидуално право следва да бъде удължен?
Ясни, безусловни и достатъчно точни ли са разпоредбите на член 49, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2018/1972, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях в производствата пред националните административни органи и националните съдилища?
Дали, за да се прецени подходящата продължителност на действие на индивидуалните права на ползване на радиочестотен спектър, които са били предоставени при действието на Директива 2002/20/ЕО, и следователно във връзка с възможността за тяхното удължаване, следва да се приложи разпоредбата на член 5, параграф 2 от тази директива или член 5, параграф 2, четвърта алинея от изменената Директива 2002/20/ЕО, и дали за целта тези разпоредби са достатъчно ясни, безусловни и точни, за да може въз основа на тях да се прецени дали е адекватна продължителността на действие на дадено индивидуално право на ползване на радиочестотен спектър?
Какви критерии следва да се приложат, за да се прецени адекватността на продължителността на действие на дадено индивидуално право на ползване на радиочестотен спектър или на задължението за удължаването ѝ?
При утвърдителен отговор на въпроси 1), 2) или 3), при вземането на решение относно удължаването трябва ли да се отчете, че възможността за удължаване над 15 години е била изрично изключена от националните правила, които са били в сила към момента на преустановяване на действието на това право на ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-620/24: WebGroup Czech Republic/Комисия, Определение от 25 февруари 2025 г.
Обхваща ли задължението за прозрачност по член 39 от Регламент 2022/2065 само много големите онлайн платформи и търсачки и засяга ли това целите на регламента, ако рекламодателите се насочат към по-малки платформи?
Изисква ли се при искане за временна мярка поради финансови вреди жалбоподателят да докаже, че прилагането на оспорвания акт застрашава съществуването или дългосрочното му развитие?
Налични ли са основания за нарушение на принципа на равно третиране или за дискриминация спрямо жалбоподателя в сравнение с други много големи онлайн платформи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/23: Banco Santander (Résolution bancaire Banco Popular III), Заключение от 13 февруари 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на член 34, параграф 1, букви а) и б), във връзка с член 53, параграфи 1 и 3 и член 60, параграф 2, първа алинея, букви б) и в) от [ДВПБ] да се тълкуват в смисъл, че евентуалното задължение или вземане, което би могло да произтече от осъждането на институцията правоприемник на Banco Popular да плати обезщетение като последица от иск за отговорност във връзка с предлагането на финансови продукти (подчинени облигации, задължително конвертируеми в акции на същата банка), невключени сред инструментите на допълнителния капитал, за които се отнася схемата за преструктуриране на Banco Popular, и преобразувани в акции на тази банка преди приемане на схемата за нейното преструктуриране (7 юни 2017 г.), може да се счита за задължение, засегнато от предвиденото в член 53, параграф 3 от [ДВПБ] обезценяване като задължение, „което не е натрупано“, поради което ще се третира като погасено и няма да може да бъде противопоставено на Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
2) Или напротив — посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че описаното задължение или вземане представлява „натрупано“ задължение (член 53, параграф 3 от [ДВПБ]) или „вече натрупано задължение“ [член 60, параграф 2, буква б)] към момента на преструктуриране на банката и като такова не подлежи на погасяване или обезсилване, поради което може да бъде претендирано срещу Banco Santander в качеството ѝ на правоприемник на Banco Popular, дори когато искът, по който е присъдено обезщетението, е предявен преди приключването на процедурата за преструктуриране на банката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/23: Ati-19, Заключение от 13 февруари 2025 г.
Следва ли член 47, [първа алинея] от Хартата […] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба на защитата срещу предварително изпълнение на мерки, въведени от националния законодател, за да гарантират интереса по член 273 от [Директивата за ДДС], в рамките на която обхватът на контрола на съда е ограничен до настъпването на претърпени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-733/23: Beach and bar management, Заключение от 13 февруари 2025 г.
Дали чл. 325 [ДФЕС], член 273 от [Директивата за ДДС] и член 50 от Хартата […] трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която за множество нарушения на данъчни задължения може да бъде наложена една обща мярка „запечатване на търговски обект и забрана достъпа до него“, когато целта на същата е единствено да ограничи негативния ефект от нарушението, включително размера на претърпените вреди за финансовите интереси на Европейския съюз, но не и да наказва нарушителя, без тази мярка да ограничава възможността спрямо същия нарушител да бъдат проведени отделни самостоятелни санкционни производства за всяко от тези нарушения на данъчни задължения, в които на данъчнозадълженото лице да бъде наложена мярка имуществена санкция, като е задължение на националния съдия да изследва и определи във всеки конкретен случай коя от двете цели преследва наложената по-рано обща принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него“ — предпазно-ограничителна или санкционна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/23: Al Nasiria, Заключение от 6 февруари 2025 г.
1) Може ли, като се има предвид важността на обжалването съгласно член 46 от Директива 2013/32, законодателят да изведе презумпция за злоупотреба с подаването на жалбата и следователно да предвиди възможността тя да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна без цялостно и ex nunc разглеждане на делото (което също така води до непредоставяне на срок за доброволно напускане по смисъла на член 22, параграф 4 от Закон № 3907/2011 и член 7 от Директива 2008/115), поради това, че кандидатът [за международна закрила] не се е явил лично пред комисията, която е разгледала случая?
2) (а) Ако се приеме, че въпросът попада в обхвата на принципа на процесуална автономия на държавите членки, при разглеждането на принципа на равностойност следва ли като подобни национални процесуални правила да се възприемат тези, които уреждат производствата пред административните комисии, сезирани с жалби по административен ред съгласно националното право, или процесуалните правила, които уреждат подаването на жалба по същество (или на жалба за отмяна) пред административните съдилища?
(б) Съвместимо ли е задължението за лично явяване (или за изпращане на удостоверението по член 78, параграф 3 от Закон № 4636/2019 в случаите, когато това е предвидено) с принципа на ефективност на правото на Съюза, и по-специално с ефективното упражняване на правото на ефективна защита
В този контекст от значение ли е също, от една страна, че презумпцията за злоупотреба с правото на обжалване, предвидена в член 97, параграф 2 от Закон № 4636/2019, съответства на изводите от общия опит, а от друга страна, че при разглеждането (на първа инстанция) на молбите за международна закрила същото поведение води до презумпция за негласно оттегляне, а не до отхвърляне на молбата като очевидно неоснователна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/23: ЕНОЗД/ЕСП (Notion de données à caractère personnel), Заключение от 6 февруари 2025 г.
Неправилно тълкуване на понятието „лични данни“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 6 от Регламент 2018/1725, както е тълкувано в практиката на Съда
Нарушение на принципа на отчетност, предвиден в член 4, параграф 2 и член 26, параграф 1 от Регламент 2018/1725
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/23: Mousse, Съдебно решение от 9 януари 2025 г.
За да се прецени доколко събирането на данни е подходящо, свързано със и ограничено до необходимото по смисъла на разпоредбите на член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД и необходимостта от обработването на тези данни по смисъла на член 6, параграф 1, букви б) и е) от ОРЗД, могат ли да се вземат предвид общоприетите практики в областта на гражданските, търговските и административните комуникации, така че събирането на данни относно формата на обръщение към клиентите, ограничено до обозначенията „господин“ или „госпожа“, може да се счита за необходимо, без това да се изключва от принципа на свеждане на данните до минимум?
За да се прецени необходимостта от задължителното събиране и обработване на данни относно формата на обръщение към клиентите — и при положение че някои клиенти считат, че не попадат в нито една от двете форми на обръщение и че събирането на тези данни не е релевантно по отношение на тях — следва ли да се вземе предвид, че тези клиенти биха могли, след като предоставят тези данни на администратора, за да се ползват от предлаганата услуга, да упражнят правото си на възражение срещу тяхното използване и съхраняване като се позоват на конкретната си ситуация в съответствие с член 21 от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.