von Danwitz

1) Допуска ли Директива 2000/78 национална правна уредба, която в случай на заболяване предвижда правото на запазване на работното място в продължение на 180 платени дни в периода от 1 януари до 31 декември всяка година, както и допълнителни 120 дни неплатен отпуск, които могат да се ползват (само веднъж) по искане на работника, но не предвижда различни правила за работниците, които са признати за лица с увреждания, и за работниците, които не са такива?
2) В случай че описаната в мотивите национална правна уредба трябва да се разглежда абстрактно като представляваща непряка дискриминация, дали тази уредба все пак е обективно оправдана от легитимна цел и дали средствата, използвани за нейното постигане, са подходящи и необходими?
3) Може ли предоставянето — по молба на работника и след 180-те дни отпуск по болест — на неплатен отпуск, който да предотврати уволнение до изтичането му, да представлява разумна мярка, подходяща и достатъчна за избягване на дискриминация?
4) Може ли улесняване, състоящо се в задължение на работодателя да предостави, в края на периода от 180 дни платен отпуск по болест, допълнителен платен отпуск, изцяло за негова сметка, без да получава насрещен труд за това, да се счита за разумно?
5) При преценката на дискриминационното поведение на работодателя (за да се установи дали уволнението е законно) може ли да се вземе предвид обстоятелството, че дори евентуален допълнителен период на стабилност на трудовото правоотношение, заплатен от работодателя, не би позволил на лицето с увреждания да се върне на работа, тъй като болестното му състояние продължава?

1) Трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на [Конвенцията на ООН], в смисъл, че лице, полагащо грижи в семейството за ненавършило пълнолетие лице с тежко увреждане, което твърди, че е подложено на непряка дискриминация в работата си като следствие от полагането на грижи за него, има право да поиска по съдебен ред антидискриминационна защита, която се предоставя на същото лице с увреждания, ако това лице е работник, с Директива [2000/78]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на [Конвенцията на ООН], в смисъл, че работодателят на посоченото по-горе лице, полагащо грижи, е длъжен да приеме разумни решения, за да гарантира и в полза на това лице спазването на принципа на равно третиране по отношение на останалите работници, подобно на предвиденото за хората с увреждания в член 5 от Директива [2000/78]?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос и/или втория въпрос трябва ли правото на Съюза да се тълкува, евентуално и с оглед на [Конвенцията на ООН], в смисъл, че понятието „лице, полагащо грижи“, релевантно за прилагането на Директива [2000/78], трябва да означава всяко лице, принадлежащо към семейния кръг или във фактическо съжителство, което полага в домашна среда, дори неформално, безвъзмездни, значителни в количествено отношение, изключителни, непрекъснати и дълготрайни грижи за лице, което поради тежкото си увреждане не е самостоятелно при извършването на ежедневните си дейности, или правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че разглежданото определение за „лице, полагащо грижи“ е по-широко или още по-тясно от посоченото по-горе?