von Danwitz
Съдия докладчик – von Danwitz
Дело C-701/23: Swiftair, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че определение на съдебен орган за прекратяване на наказателното производство, постановено в договаряща държава, което подлежи на обжалване, прието е след задълбочено разследване на делото и възпрепятства продължаването на производството, освен ако са налице нови уличаващи факти и/или обстоятелства, следва да се квалифицира като окончателно решение за целите на тази разпоредба дори когато за договарящата държава, в която е постановено определението за прекратяване на производството, то не се ползва от всички последици на решение, имащо пълна сила на пресъдено нещо?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което може да осигури предвидената в този текст закрила ne bis in idem, за „осъдено“ лице трябва да се счита всяко заподозряно в хода на разследването лице, чиито действия или бездействия са били разследвани, дори когато във фазата на разследването срещу това лице формално не е било извършено действие на наказателно преследване или принуда?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че е налице идентичност между, от една страна, физически лица, чиито действия са извършени при упражняване на корпоративните им функции в полза и за сметка на юридическото лице, което представляват, и от друга страна, самото юридическо лице, която идентичност забранява всякакво наказателно преследване срещу юридическо лице в една договаряща държава, ако неговите законни представители вече са били „осъдени“ по смисъла на правото на Съюза в друга договаряща държава, въпреки че срещу самото юридическо лице никога не е било възбуждано наказателно преследване в последната?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юридическото лице следва да се ползва от закрилата на принципа ne bis in idem, включително когато в договарящата държава, в която е постановено окончателното решение, юридическото лице във всички случаи не е подлежало на наказателно преследване, било защото наказателната отговорност на юридическото лице не съществува в тази държава, било защото наказателната отговорност на юридическото лице може да бъде ангажирана само за престъпления, които не могат да бъдат изведени от деянията, предмет на наказателното преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-710/23: Ministerstvo zdravotnictví (Données relatives au représentant d’une personne morale), Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Представлява ли разкриването на собствено и фамилно име, подпис и данни за контакт на физическо лице, което е управител или представител на юридическо лице, което се извършва единствено с цел идентифициране на (лицето, което има право да действа от името на) юридическо лице, обработване на „лични данни“ на физическо лице по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД и попада ли поради това в приложното поле на този регламент?
Може ли националното право, включително установената съдебна практика, да обвърже прилагането от административен орган на пряко приложим регламент на Съюза, по-конкретно член 6, параграф 1, буква в), или, в зависимост от случая, буква д) от ОРЗД, с допълнителни условия, които не произтичат от текста на самия регламент, които обаче всъщност разширяват равнището на защита на субекта на данни, по-специално условието за задължението на публичния орган да уведоми предварително субекта на данни за искането за предоставяне на личните му данни на трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/24: Nordcurrent group, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
При обстоятелства като разглежданите в настоящия случай, съответства ли на целите на правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] национална практика, съгласно която дружество майка в държава членка не се освобождава от облагане с данък на дивидентите, получени от дъщерно дружество, установено в друга държава членка, поради това че такова дъщерно дружество се квалифицира като договореност, когато дъщерното дружество не е дружество за насочване на дохода и разпределената под формата на дивиденти печалба е генерирана от дейности, извършвани от името на дъщерното дружество, така че премахването на дъщерното дружество би довело до положение, при което изобщо липсва печалба или изплащане на дивиденти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на целите на правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] национална практика, съгласно която, за да се признае, че установено в друга държава членка дъщерно дружество само по себе си представлява договореност, се преценява с оглед на обстоятелствата към момента на изплащане на дивидентите дали установяването на дъщерното дружество е обосновано от търговски съображения?
Може ли правилото за борба със злоупотребите в [Директива 2011/96] да се тълкува в смисъл, че когато дружество майка е получило дивиденти от установено в друга държава членка дъщерно дружество, което е квалифицирано като договореност, това квалифициране само по себе си е достатъчно, за да се установи, че посредством прилагането на освобождаването от данък на дивидентите дружеството майка е получило данъчно предимство, което противоречи на предмета или целта [на Директива 2011/96]
Освен това, следва ли обстоятелствата, свързани с факта, че печалбите, реализирани от дъщерно дружество, което е квалифицирано като договореност, са били обложени с корпоративен данък в държавата членка на установяване в съответствие с действащата в тази държава членка национална правна уредба, да се считат за релевантни за оспорването на констатацията, че е получено данъчно предимство или че е налице договореност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/23: WhatsApp Ireland/Европейски комитет по защита на данните, Заключение от 27 март 2025 г.
Неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на понятията „обжалваем акт“ по смисъла на член 263, първа алинея ДФЕС и „пряко засягане“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, довело до неправилно заключение, че спорното решение на ЕКЗД не подлежи на обжалване от жалбоподателя.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 65, параграф 1 от ОРЗД от Общия съд по отношение на спорното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-859/24: Advanz Pharma/Комисия, Определение от 26 март 2025 г.
Какви са изискванията за доказване на сериозна и непоправима вреда при искане на обезпечителни мерки и каква е степента на вероятност, която трябва да бъде установена?
Какви са критериите за преценка на опасността от засягане на финансовата жизнеспособност или пазарния дял на заявителя при твърдяна вреда от финансов характер?
Как се тълкуват последиците от изтегляне на лекарствен продукт от пазара съгласно разпоредбите на член 117, параграф 1 от Директива 2001/83 и тяхното влияние върху извода за наличие на сериозна вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/24: Nuctech Warsaw Company Limited и InsTech Netherlands/Комисия, Определение от 21 март 2025 г.
Следва ли вредата с имуществен характер, произтичаща от евентуални административни санкции, да се счита за сериозна и непоправима с оглед необходимостта от допускане на обезпечителни мерки?
Достатъчни ли са представените доказателства за наличие на спешност и застрашаване на финансовата жизнеспособност на жалбоподателите, за да се оправдае допускането на временни мерки?
Дали липсата на изрично разглеждане на всички представени от жалбоподателите доказателства представлява нарушение на задължението за мотивиране на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-720/24: Nuctech Warsaw Company Limited и InsTech Netherlands/Комисия, Определение от 21 март 2025 г.
Какви са изискванията за доказване на сериозна и непоправима вреда с оглед допускане на обезпечителни мерки, особено когато се твърдят административни санкции с имуществен или неимуществен характер, наложени от органи на трета държава?
Може ли финансовата вреда или стигматизацията от административни санкции, наложени от чуждестранни органи, да се квалифицира като непоправима вреда, обосноваваща необходимостта от обезпечителни мерки?
В какви случаи е изпълнено изискването за спешност като самостоятелно и кумулативно условие за допускане на обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/23: Deldits, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че задължава национален орган, на който е възложено поддържането на публичен регистър, да коригира личните данни за половата идентичност на физическо лице, когато тези данни не са точни по смисъла на член 5, параграф 1, буква г) от този регламент?
Трябва ли член 16 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че държава членка може чрез административна практика да поставя упражняването на правото на коригиране на личните данни за половата идентичност на физическо лице, съдържащи се в публичен регистър, в зависимост от представянето на доказателства по-специално за хирургична операция за промяна на пола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.