всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Schintgen

Съдия докладчик – Schintgen

Дело C-369/01: Sahin, Съдебно решение от 21 октомври 2003 г.

Могат ли турски работници, които извършват международен автомобилен превоз на стоки за работодател, установен в Турция, да се позовават на забраната за въвеждане на нови ограничения по член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол, когато държава членка въвежда изискване за разрешение за работа, което не е съществувало към момента на влизане в сила на протокола?
Обхваща ли член 13 от Решение № 1/80 на Съвета за асоцииране и турски работници, които не са интегрирани на пазара на труда на приемащата държава членка, а само временно пребивават там за целите на международен транспорт?
Може ли национална правна уредба, която въвежда изискване за разрешение за работа за турски шофьори, ангажирани в международен транспорт, да се счита за ново ограничение на свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол?
Може ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол да бъде противопоставен от работници и предприятия, установени в Турция, но не и от предприятия, установени в държава членка, когато получателите на услугите са установени в същата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-317/01: Abatay и др., Съдебно решение от 21 октомври 2003 г.

Следва ли член 41 от Допълнителния протокол и/или член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че предоставят права, на които турските граждани могат да се позовават пред националните съдилища, за да предотвратят прилагането на противоречащи национални разпоредби, и какъв е обхватът на застопоряващите клаузи, съдържащи се в тези разпоредби?
Член 13 от Решение № 1/80 следва ли да се тълкува като забраняващ на държава членка на Общността да въвежда национални разпоредби, които, в сравнение с положението по националното право към 1 декември 1980 г., предвиждат нови ограничения за достъпа до пазара на труда за турски работници по принцип, или забраната за въвеждане на нови ограничения по член 13 от Решение № 1/80 се отнася само до момента, в който работникът за първи път законно пребивава и работи?
Следва ли член 13 от Решение № 1/80 да се прилага и за работници, наети в Турция, които като шофьори на камиони, извършващи международен транспорт, редовно преминават през държава членка на Общността, без да принадлежат към легитимната работна сила на тази държава членка?
Следва ли член 41 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че (a) турски работник има право да се позове на ограничение на свободата на предоставяне на услуги, което е в противоречие с Допълнителния протокол и, ако да, (b) съществува ли ново ограничение на свободата на предоставяне на услуги, когато държава членка на Общността, от датата на влизане в сила на Допълнителния протокол, ограничава достъпа на турски работници до пазара на труда и по този начин възпрепятства свободата на предоставяне на услуги от страна на работодателите, които наемат тези работници?
Следва ли член 41 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че може да бъде приложим и когато работодателят е установен в държава членка, а не в Турция, и получателите на услугите са установени в същата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/02: Färber, Съдебно решение от 16 октомври 2003 г.

Следва ли приложение А, глава I, точка 2, буква (а) от Директива 85/73/ЕИО, в редакцията на Директива 96/43/ЕО, да се тълкува в смисъл, че стандартната такса, предвидена в тази разпоредба за покриване на разходите по контрола и инспекциите, свързани с дейностите по разфасоване, се дължи само за месото, което действително се разфасова в предприятието за разфасоване, или следва да се тълкува в смисъл, че стандартната такса се дължи за цялото месо, което постъпва в предприятието за разфасоване, независимо дали е разфасовано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-423/01: Färber, Съдебно решение от 16 октомври 2003 г.

Следва ли вторият параграф на приложение А, глава I, точка 2 от Директива 85/73/ЕИО в редакцията на Директива 96/43/ЕО да се тълкува в смисъл, че за предприятие, което се намира в същата сграда като разфасовъчен цех, но чийто собственик е физическо или юридическо лице, различно от собственика на разфасовъчния цех, също се счита, че е предприятието, от което произхожда месото?
Кои критерии са релевантни за решението на органа, на който се дължи таксата, относно степента, в която се предоставя намаление на таксите до 55% съгласно втория параграф на приложение А, глава I, точка 2 от посочената директива
В този контекст може ли по-специално да се вземе предвид обстоятелството, че персоналът се нуждае от по-малко време за извършване на контрола или инспекцията, когато таксите за такива контролни и инспекционни дейности се определят чрез добавяне на стандартна сума съгласно приложение А, глава I, точка 2, буква (а) от посочената директива
Освен това, ако на първия въпрос се отговори утвърдително, може ли при намаляването на таксата все пак да се вземе предвид фактът, че предприятията, намиращи се в една сграда, принадлежат на различни по право собственици, и може ли това по принцип да доведе до предоставяне на по-малко намаление в такива случаи, отколкото в случаите, когато кланицата и разфасовъчният цех не само се намират в една и съща сграда, но и се управляват от едно и също физическо или юридическо лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-230/02: Grossmann Air Service, Заключение от 16 октомври 2003 г.

1) Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство да се тълкува в смисъл, че процедурата за обжалване трябва да бъде достъпна за всяко предприятие, което е подало оферта или е кандидатствало за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен: 2) Следва ли посочената разпоредба да се разбира в смисъл, че едно предприятие има или е имало интерес към определена обществена поръчка само ако – освен че е участвало в процедурата за възлагане на обществена поръчка – е предприело всички възможни действия съгласно националното право, за да предотврати възлагането на поръчката на друг участник
3) Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на процедурите за обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и строителство, във връзка с член 2, параграф 1, буква б) от същата директива, да се тълкува в смисъл, че на предприятие трябва да бъде предоставена възможност по закон да поиска преразглеждане на процедура за възлагане на поръчка, която то счита за незаконосъобразна или дискриминационна, дори когато не е в състояние да изпълни изцяло услугите, за които е обявена поръчката, и поради тази причина не е подало оферта в тази процедура за възлагане на поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/02: Hannl + Hofstetter, Съдебно решение от 16 октомври 2003 г.

Противоречи ли на разпоредбите на общностното митническо право налагането на увеличение на дължимата сума на митото съгласно § 108, параграф 1 от ZollR-DG, което следва да се заплати при възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202–205, 210 или 211 от Митническия кодекс или при последващо начисляване съгласно член 220 от Митническия кодекс, когато това увеличение по размер съответства на мораторната лихва, която би се начислила за периода между момента на възникване на митническото задължение и момента на осчетоводяване на митническото задължение или, при последващо начисляване съгласно член 220 от Митническия кодекс, между датата на изискуемост на първоначално осчетоводеното митническо задължение и момента на осчетоводяване на дължимото допълнително мито?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-320/03: Комисия/Австрия, Определение от 2 октомври 2003 г.

Съответства ли спорната австрийска забрана за движение на тежкотоварни превозни средства, транспортиращи определени стоки по магистрала А12, на изискванията на правото на Европейския съюз относно свободното движение на стоки и услуги и принципа на недискриминация?
Явява ли се тази забрана пропорционална и обоснована с оглед целите за защита на здравето и околната среда, съгласно релевантните директиви на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/02: Alabaster, Заключение от 30 септември 2003 г.

В ситуация, при която: (a) елементът на законовото обезщетение за майчинство, обвързан с доходите, се изчислява въз основа на обичайното седмично възнаграждение на жената за осемседмичен период, приключващ на 15-та седмица преди очакваната седмица на раждане („релевантният период“), и (b) работодателят предоставя увеличение на заплатата, което не е със задна дата за релевантния период, по всяко време след края на релевантния период, използван за изчисляване на този елемент от обезщетението за майчинство, и преди края на отпуска по майчинство: Следва ли член 141 от Договора за ЕО и решението по делото Gillespie [1996] ECR I-475 да се тълкуват в смисъл, че жената има право това увеличение на заплатата да бъде взето предвид при изчисляването или преизчисляването на елемента от обезщетението за майчинство, обвързан с доходите
Влияе ли отговорът на първия въпрос от това дали датата на влизане в сила на увеличението на заплатата е: (i) преди началото на отпуска по майчинство, (ii) преди края на периода на изплащане на елемента от обезщетението за майчинство, обвързан с доходите, или (iii) на друга дата и, ако да, на коя дата
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: (i) как следва да се вземе предвид увеличението на заплатата при изчисляването или преизчисляването на обичайното седмично възнаграждение в релевантния период
(ii) Следва ли релевантният период да бъде променен
(iii) Какво обезщетение, ако има такова, следва да се направи за други фактори, възникнали през периода, за който се отнася увеличението на заплатата, като например броя на отработените часове и причината за увеличението на заплатата
(iv) Следва ли, ако има намаление на заплатата след края на релевантния период, но преди края на периода на отпуска по майчинство на жената, обезщетението за майчинство да се изчисли или преизчисли, като се вземе предвид намалението на заплатата, и ако да, как следва да се направи това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/01: Altair Chimica, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.

Трябва ли членове 81, 82 и 85 ЕО, Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година относно общия режим на акцизните стоки и относно притежаването, движението и контрола върху такива стоки, изменена с Директива 96/99/ЕО на Съвета от 30 декември 1996 година, и Препоръка 81/924/ЕИО на Съвета от 27 октомври 1981 година относно тарифните структури за електроенергия в Общността да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, предвиждаща налагането на допълнителни такси върху цената на електроенергията като тези в главното производство, когато електроенергията се използва в електрохимичен процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-151/02: Jaeger, Съдебно решение от 9 септември 2003 г.

Следва ли времето, прекарано от служител на разположение (Bereitschaftsdienst) в болница, по принцип да се счита за работно време по смисъла на член 2 от Директива 93/104/ЕО, дори когато на служителя е разрешено да спи през периодите, в които не е необходимо да работи?
Явява ли се нарушение на член 3 от Директива 93/104/ЕО национална правна уредба, която класифицира времето на разположение (Bereitschaftsdienst) като период на почивка, освен ако действително не се извършва работа, когато служителят пребивава в предоставено помещение в болница и работи, когато това се изисква?
Явява ли се нарушение на Директива 93/104/ЕО национална правна уредба, която позволява намаляване на дневния период на почивка от 11 часа в болници и други заведения за лечение, грижи и надзор на лица, когато времето, действително отработено по време на разположение (Bereitschaftsdienst) или дежурство (Rufbereitschaft), което не надвишава половината от периода на почивка, се компенсира в друго време?
Явява ли се нарушение на Директива 93/104/ЕО национална правна уредба, която позволява чрез колективен трудов договор или споразумение, основано на колективен трудов договор, периодите на почивка, когато се прекарва време на разположение (Bereitschaftsdienst) и дежурство (Rufbereitschaft), да бъдат адаптирани към особеностите на тези задължения, включително по-специално намаляване на периодите на почивка в резултат на действително извършена работа, като тези периоди на задължение се компенсират в друго време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1171819202150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form